Помагат на Марио и дома в Белоградчик

Стотици хора се трогнаха от геройството на осмокласника Марио Тихомиров, който спаси момче, паднало в пропаст в скалите около града. Той е номиниран за класацията „Достойните българи на годината”.

18:45 | 13 декември 2012 28 358 bTV Media Group

Въпреки похвалите, Марио продължава да твърди, че не е направил нищо особено със спасяването на Мишо на 23 ноември.

„От сутрин до вечер... обаждат се всякакви хора. Първо искат да поздравят детето и екипа, който работи с него,” казва Емилия Григорова, директор на Дома за деца, лишени от родителски грижи "Надежда" в Белоградчик, където живее малкият герой.
„Получихме първите два тона нафта. По-спокойни сме за коледните празници. Горивото ще стигне, при по-икономично ползване, за две седмици,” обясни тя пред bTV.
По думите й домът има нуждa от ремонт на столова, нови печки, сушилня за зимата.

Марио, както всички тези деца, получава 30 лева на месец - по левче на ден. Казва, че парите са му достатъчни за закуската в училище.
Освен яке, подарено от анонимен дарител, и двата пуловера, купени в София след гостуване в предаване, Марио може да побере всичките си дрехи в пазарска чанта.

Днес полузащитникът на "Левски" Владимир Гаджев дари от името на клуба 1500 лева и пълна екипировка на 15-годишното момче.

„Имам едно притеснение, особено сега, когато идват празниците и всички ще бъдат заедно със семействата си, за съжаление той вероятно няма да бъде с неговото семейство и е малко по-потиснат,” сподели класният ръководител на Марио Иванка Петрова.

В дом „Надежда” са и тримата братя на Марио - 16-годшният Любомир, 12-годишният Йоан и най-малкият 9-годишен Габриел, когото всички наричат Габи. Когато се съберат заедно, братята обичат да си спомнят времето, когато всички са живеели с родителите си.
Първи, преди около 10 години, в дома попада най-големият, а след него и останалите му братя.
Тъй като баща ми работи и не може да идва всеки ден, той повече липсва, казва Любо.
„Майка ми не ми липсва толкова много, защото тя е тук в Белоградчик, виждаме се. А тате е в Яньовец и идва рядко да ни вижда. Има работа", добавя той.

„Няма възможност майка ми да ми купува дрехи или каквото и да е било, но баща ми за сметка на това отделя много внимание на нас. Последният път беше лятото, когато ни е купил дрехи,” казва още по-големият брат на Марио.

Майката Марияна живее на 40 метра от дом „Надежда”.
„В момента се изхранвам с ядене, което дават от стола на майка ми. И тя си дава храната тук, но тя не е тук с мен – майка ми живее при сестра ми. Но поне на тоя етап няма просто възможност,” обяснява Марияна. Жената казва, че няма работа, защото до скоро не е имала пари дори да си извади нова лична карта.
След като станало ясно, че Марио е спасил дете, й се обадили по телефона.
„Веднага отидох при директорката. Казаха ми нещо, където на мен не ми изнесе. Сестра ми каза - били са отпускани пари, парите Григорова била ги взимала”, добавя тя.

„Много хора са ми казвали: "Ей, тая ако ми е жена, аз бих я пребил!" Викам: не искам да се занимавам, щото аз нямам брак с нея, нямам нищо... да ходя по затворите и по полициите да ме мъкнат, да си резиля децата”, коментира пък бащата Минко Георгиев, който е в животновъдно стопанство в село Яньовец, на около 20 км от Белоградчик.

ИЗБРАНО