Инцидентът е станал на 23 ноември. Марио бил в градинката пред социалния дом, когато чул викове за помощ и видял деца на скалите до Летния театър "Гъбите" отсреща. Момчето веднага изтичало до мястото и заварило две 7-годишни деца и трето, паднало от скалите, пишат "Труд" и "24 часа". Марио измъкнал пострадалия Мишо и повече от два километра го носил на ръце, за да намери помощ, добавя БТА.

Момченцето е откарано в болницата в Монтана без опасност за живота и вече е изписано.
Според Марио, дълбочината на пропастта е била около 5 метра, но по мнението на бащата на пострадалото дете, тя е била по-дълбока - около 10 метра.

Излязох без разрешение от дома, за да помогна на децата, обясни днес  осмокласникът Марио пред bTV.
"Първото, което детенцето ми каза, беше: „Само не казвайте на родителите ми". Сега всички ми се радват, поздравяват ме, родителите на детенцето ме почерпиха, но не се гордея много със себе си. Просто помогнах. Аз имам три братчета (Любомир, Йоан и Габриел - бел.ред.). Майка ми си е в Белоградчик, а баща ми на село. Нямат възможност да ни гледат. Идват да ни виждат, когато могат. Липсва ми майка ми. В приюта съм от 7 години и си го имам за дом", сподели той.

"Чух, че някъде зад гърба ми се вика за помощ, видях в далечината, че деца стоят на висока скала и махат с ръце. В началото си помислих, че може да се карат или са се сдърпали за нещо, но отидох по пътеката към "Гъбите". Когато стигнах до най-високата скала, децата плачеха. Шабан ми посочи скалата, където в процепа надолу е паднало братчето му Мишо. Дръпнах децата назад, защото стояха на ръба, а беше мокро и можеше и те да паднат. Беше дълбоко. Виждах детенцето как протяга ръка, за да се изкатери нагоре, но не можеше", разказва още момчето.

Той се спуска в пропастта и успява да достигне до издадено напред парче скала, а оттам скача при Мишо.
"Главата му беше сцепена, кървеше. Казах на детето да се качи на гърба ми, за да го изкача нагоре. Малко ми тежеше, но се хващах за камъните, за да имам опора. Каза, че много го болят главата и гърбът. На няколко пъти ме попита - това сън ли е", добавя той.
С окървавеното дете на ръце спасителят стига до площада и виждайки жена, я моли да се обади в Спешния център.
Марио обаче решава, че не бива да чака повече. Спира една кола и моли шофьора да откара в болницата Мишо. Ръцете и дрехите ми бяха в кръв. Измих се на шадравана и се прибрах у нас, приключва разказа си Марио.

"Не се чувствам герой. Повикаха за помощ и аз помогнах", простичко обяснява осмокласникът.

Думите му предизвикат сълзи на радост и гордост в очите на възпитателите в дома в Белоградчик. Директорката на дома Емилия Григорова разказа, че е трудолюбив, отзивчив, скромен и помага на всички, че го хвалят и децата, и преподавателите.
За родителите на спасения 8-годишен Мишо пък постъпката на Марио е нещо, за което ще са благодарни до гроб. Бащата на момчето се зарече винаги да му помага.

Заради смелата постъпка кметството в Белоградчик, областната дирекция на полицията във Видин, неправителствени организации обмислят как и с какво да наградят Марио Тихомиров, пише БТА.

Аз искам да стана футболист, много съм добър, споделя момчето. Марио играе в местния отбор за деца и юноши "Балкан". Ходят по състезания, печелят награди. Мечтае един ден да бъде като Стоичков, Бербатов... И тихо споделя съкровената си мечта: "Много искам да си имам свой футболен екип и бутонки."

Адресът на дома е:
Град Белоградчик
Област Видин, Община Белоградчик
ДДЛРГ "Надежда"
ул. "В.Левски" № 2

Тел.: 0936/ 5 32 22; 5 32 38; 5 32 89
директор: Емилия Григорова