Едва ли има българин, който не знае този стих или поне автора му. Но може би има българи, които не знаят, че на днешния ден преди 75 години поетът Никола Йонков Вапцаров е осъден на смърт и разстрелян.

От присъдата до разстрела изминават само 10 часа.

Никола Вапцаров е роден на 7 декември 1909 г. в Банско в семейството на
войводата на ВМРО Йонко Вапцаров и учителката Елена Везева. Учи в гимназията в Разлог (1924-1926), след това в Морското машинно училище във Варна (1926-1932).

След дипломирането си Вапцаров започва работа във фабриката „Българска горска индустрия” в село Кочериново. Първо работи като огняр, а след това е назначен на работа като механик. През този период се запознава с жена си – Бойка Вапцарова. Малко след тяхното запознанство, двамата сключват брак, а през 1936 година младото семейство е принудено да се премести в София, след като Вапцаров е уволнен от фабриката.

До 1938 година, поетът работи като техник в различни софийски заводи, а две години по-късно е издадена неговата единствена стихосбирка – „Моторни песни”. Именно тогава Никола Вапцаров се връща в Банско, където участва в Соболевата акция в подкрепа на създаването на пакт за приятелство между Съветския съюз и България. Арестуван е и е интерниран за три месеца в Годеч.

След това се връща в София, където се запознава с Цвятко Радойнов, ръководител на централната военна комисия при ЦК на БКП. Основната цел на комисията е да извършва минноподривна дейност срещу немските войски, разположени в България и срещу държавните институции. Никола Вапцаров е назначен за деловодител на „минноподривната комисия“ и за дейността си получава средства, с които издържа семейството си.

На 4 март 1942 година Вапцаров е арестуван заедно с още стотици членове на Българската работническа партия (комунисти). Впоследствие 61 души, част от тях задочно, стават обвиняеми по дело № 585/1942 г. Подсъдимите са обвинени по Закон за защита на държавата в извършване на "тежки и общественоопасни престъпления" срещу установения държавен и обществен строй в България през периода от 1941 г. до пролетта на 1942 г. - организиране на бойните групи, снабдяване с оръжие, извършване на саботаж и др.

Съдебният процес се гледа от Софийския военнополеви съд от 6 до 23 юли 1942 г. Обвиняемите не се признават за виновни.

На 23 юли 1942 г. съдът издава 12 смъртни присъди - на Антон Иванов, Никола Вапцаров, Антон Попов, Атанас Романов, Петър Богданов и  Георги Минчев, и задочно на Цола Драгойчева, Борис Копчев, Христо Михайлов, Антон Югов, Дико Диков, Аврам Стоянов.

На доживотен затвор са осъдени 7, а 13 души получават присъди за 15 години строг тъмничен затвор. Оправдани са 28 души, които са въдворени в концлагер.

Присъдата е окончателна.

Майката на поета Елена Вапцарова и сестра му Райна пишат молба до цар Борис Трети.

„Молбата ми е милост, милост, Ваше Величество, подарете живота му, на моя отговорност ще се старая да му въздействувам, той ще стане добър Българин”, пише баба Ленка.

Самият Никола Вапцаров също пише от Централния затвор до монарха. Само че не да го помилва, а да замени смъртната му присъда с доживотен затвор.

"До Негово Величество царя - София Осъден съм на смърт чрез разстрелване по наказателния закон дело нр 585 от Софийския военно-полеви съд. Моля да бъде заменена присъдата на доживотен затвор. Никола Йонков Вапцаров. Централен затвор"

Години по-късно синът на писателя Георги Жерев, който още през 60-те години на миналия век, се е срещал често с Ленка Вапцарова в Банско, разкрива, че цар Борис е разпоредил да предадат на Никола Вапцаров, че ще промени смъртната му присъда, но само на него. Поетът отказва.

В 21 часа на 23 юли 1942 г. Никола Вапцаров и останалите петима осъдени на смърт са разстреляни в подземията на Гарнизонното стрелбище в София.

Дело № 585/1942 г. пък остава засекретено за 67 години.