С митинг - поклонение в Калофер отбелязаха 165-ата годишнина от рождението на Христо Ботев. Честването започна с отдаване на почит пред паметника на Иванка Ботева - майката на поета. С военен ритуал бяха положени венци и цветя пред бюст-паметника на даскал Ботьо Петков. В знак на признателност пред паметника на Христо Ботев в едноименния мемориален комплекс бе положен 12-метров гирлянд на славата. Положени бяха и венци от името на президента, министри, депутати, политически партии, представители на местната власт, граждани. 

В Калофер сутринта 300 мъже играха прочутото "мъжко хоро". Мнозина от тях споделиха, че цяла нощ са пели Ботевите песни.

В знак на признателност към делото на великия писател и революционер, община Благоевград организира ритуал по полагане на цветя пред бюст-паметника на бореца за свобода.

С полагане на венци и цветя пред паметника на Христо Ботев в Цар Симеоновата градина в Пловдив почетоха годишнината от рождението на поета.

В знак на признателност венци и цветя пред паметника на Христо Ботев в Пловдив бяха положени от името на областия управител, кмета на града, председателя на общинския съвет, партийни и неправителствени организации, десетки пловдивчани.

В София, под звуците на революционни песни пред бюста на поета-революционер бяха поднесени венци в знак на поклон и благодарност пред делото на един от най-ярките борци за свободата на България. Там бе и вицепрезидентът Маргарита Попова, която изнесе слово за Ботев. "Свободата и независимостта са сакрални думи за безсмъртния Христо Ботев. Защото свободата е единственото условие, след което можем да мислим за независима държава, достойна, с европейско самочувствие, неподвластна на скрити и явни чужди интереси. Затова Ботев и неговото дело са велики и безсмъртни", каза тя.

Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 в Калофер. Ботев живее само 28 години, но остава в националната памет както с творчеството си, така и с революционното си дело. Роден е на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.

Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.

През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев - "Майце си". От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. "Дунавска зора".

През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган.

Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия - в. "Знаме". През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения". Априлското въстание го подтиква да създаде чета, на която става войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г. е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев.