В изследователския център в Пърбрайт (Великобритания) се работи по създаване на ваксина против Африканската чума по свинете (АЧС), по европейската програма "Хоризонт 2020" и там участват 21 страни, които имат за задача да разработят такава ваксина. Надявам се, че би могло един такъв консорциум да постигне по-голям успех. Това каза по БНР директорът на Института по микробиология към БАН проф. д-р Христо Найденски.

Все още се идентифицират основните структурни компоненти на ваксината. Това са отделни протеини, за които се смята, че са отговорни за високата вирулентност* на вируса. Вече са идентифицирани два-три такива протеина и най-вероятно един от тях ще бъде секвениран, клониран и използван за целите на бъдещата ваксина, обясни проф. Найденски.

"Наистина е трудно да се прогнозира един такъв резултат. Имам опит по създаване на ваксина по класическа чума по свине. Това стана в рамките на Петата рамкова програма на ЕС, когато шест европейски страни обединихме усилия за създаване на такава ваксина. Стигнахме до клинични изпитания и ни беше забранено да използваме ваксината в реални условия, т.е. експериментално възпроизведена инфекция, тъй като не отговаряме на някои от изискванията", отбеляза експертът.

Колко дълго ще ни мъчи АЧС: какво да се прави с прасетата

"Напълно реалистично е и следващата година у нас да не може да се овладее АЧС и стопаните да не могат да закупят здрави прасета за отглеждане", прогнозира проф. Найденски.

"Животните, които са преболедували в по-лека форма и са останали живи, са дълги години вирусоносители и това създава предпоставка за разпространение на вируса и през следващите години. Хранителните отпадъци - предимно тези, които са от месо за сурови колбаси говорим, осолени продукти, каквито са шунките, например, всички те, когато са добити от животни, които са в предклиничен стадий, те са опасни, ако при консумацията след това човек ги изхвърля в общите отпадъци", каза той.

"Това месо, което е във фризерите, ако животното е било в предклиничен стадий или в инкубационен период, тогава вирусът преживява в него няколко години - три, четири, пет години. Това месо е потенциално опасно пък за други здрави свине. За човека не е опасно, но термичната обработка се препоръчва, защото може да има и някаква вторична инфекция, която да съпътства основната. Винаги препоръчвам термична обработка, а след това самите отпадъци, кости, други субпродукти, които са от това животно не бива да се изхвърлят на общия сметосъбирателен пункт. Най-малкото да бъдат поне сварени и тогава изхвърлени. Вирусът на 60 градуса се инактивира за 30 минути, на 70 градуса вече по-малко, но за да стигне във вътрешността си, трябват поне 90 градуса, да заври и тогава в рамките на 15-20 минути, след което да се изхвърлят в общата смет...".

Колко опасен е вирусът в България

Вирусът на АЧС у нас "е с някаква умерена вирулентност, но трябва да имаме предвид и това, че при преминаване от заразен на здрав обикновено е възможно вирулентността да се повиши", каза проф. Найденски. Според него най-близката до България страна с висока вирулентност на вируса е Румъния.

"За Румъния има данни, че вирусът е със сравнително бързо протичане и с добре проявени клинични признаци", изтъкна той.

Експертът смята, че срокът от шест месеца след "приключване" на заразата, коментиран от министър Десислава Танева, след който стопаните ще могат да възстановят стопанствата си, е "доста отдалечен във времето".

"Този срок от шест месеца тече след последния случай на обявяване на огнище. Засега такава предпоставка няма. Епизоотичният процес напредва. Границите, ареалът, териториалното разпространение, броят на животните напредва, така че тези шест месеца са доста отдалечени във времето", коментира проф. Найденски.

*Степента на патогенност на микроорганизмите, която се определя по способността им да инвазират тъканите на макроорганизма хазяин. Вирулентността определя колко тежко протича заболяването при индивида, който е инфектиран.