Латвийците отнеха лиценза за излъчване на руския опозиционен телевизионен канал "Дождь". Преди това каналът беше изгонен от Москва от Путин.
Латвийците сами трябва да преценят доколко това решение е било юридически и политически обосновано. Раса Юкневичене (евродепутат от Литва - б.р.) и аз смятаме, че това решение не е било нито много правилно, нито стратегически мъдро. Решението беше посрещнато и с много обществени реакции в Литва, повечето от които бяха едни и същи: "това заслужават, защото всички са империалисти. Всички руснаци са агенти на Империята на злото".
Руската либерална опозиция отговори с подобна гневна реакция. Това разгневи още повече както литовците, така и латвийците.
Именно тази наша реакция ме подтикна да напиша този текст. Защото смятам, че подобна реакция показва проблемите, които имаме в собственото си мислене и нагласи. Психолозите го наричат проблем на психологическите комплекси. Някои от тях могат да доведат до тежки заболявания на обществото. И ние трябва да говорим за това открито.
Трябва да анализираме собствените си проблеми. Точно както руската опозиция трябва първо да анализира своите. Често се чувстваме по-праведни и по-добри от руската опозиция; затова сме по-склонни да анализираме преди всичко нейните проблеми, но не и своите. Това не е здравословен подход.
Ще се опитам да посоча накратко онези наши основни нагласи, онези наши основни "руски" комплекси, които бяха особено видими в контекста на историята на телевизия "Дождь", които според мен са погрешни, и ще се опитам да обясня защо са погрешни.
Нагласа 1 - Русия е несъвместима с демокрацията
Мнозина в Литва и на Запад като цяло са се вкопчили в схващането, че Русия, поради своите държавнически традиции, е напълно непригодна за демокрация. Наследила много държавни институции от татаро-монголското нашествие, винаги е живяла в условията на автокрация, при царе, генерални секретари или авторитарни президенти, и никога не е имала истински парламентаризъм и върховенство на закона. В Русия никога не се е случило нещо подобно на Великата френска революция, чиито нагласи създадоха днешния Запад. Ето защо Западът трябва да спре наивно да мечтае за демократична Русия.
Струва си да се отбележи, че Путин постоянно се опитва да убеди Запада да вярва в същото - че Русия няма шанс да стане демократична. С действията си Путин на практика е създал и създава образа на дива, ориенталска Русия, която трови противниците си, на агресивна държава с атомна бомба. Според Путин в такава държава никога няма да има демокрация и затова Западът трябва да спре да говори наивно за такива перспективи, защото това може да изнерви Путин. Според Путин Западът просто трябва да се адаптира: да се приспособи към сегашната Русия, което означава, че Западът просто трябва да поддържа диалог с Путин, независимо от това как се държи той.
Френският президент Еманюел Макрон е пример за това как западните лидери са готови да приемат тази доктрина, защото Макрон не вярва, че Русия може да бъде различна. Последицата от това е, че някои западни лидери все още са готови да "жертват" Украйна в геополитически план, за да се "приспособят" към Путин.
Човек може да оцени по различни начини аргументите, основани на историческия детерминизъм, че Русия никога няма да може да стане демократична, защото нейната история уж ѝ пречи да стане такава. Не вярвам в подобни аргументи, защото съм виждал много примери за държави или народи, които не са имали никакъв демократичен опит, преди да се превърнат в успешни демокрации в края на ХХ век.
Затова първият ми съвет по въпроса за нашите "руски" комплекси е да не вярваме, че Русия никога няма да стане демокрация. Или поне да се съмняваме в онези, които настояват на това. Защото именно това твърди Путин.
Нагласа 2: Руснаците като народ не са подходящи за демокрация
Често чуваме твърдения, че руснаците просто не са подходящи за демокрация: всички те копнеят за възстановяване на империята и всички подкрепят Путин и войната, която той започна срещу Украйна. Че руснаците са тъмен, необразован народ, чиито мозъци са промити от пропагандата. Че те нямат демократични инстинкти и никога няма да имат такива, така че нека спрем да се заблуждаваме с илюзии за демократичните перспективи на Русия.
По този начин неволно се превръщаме в нищо повече от обикновени расисти. Защото подобна нагласа означава, че от наша гледна точка руснаците са недоразвита нация, точно както някои хора в днешно време все още мислят за хората от африкански произход. Започваме да се възприемаме, умишлено или не, като нация с по-високи генетични качества в сравнение с руснаците. Путин твърди обратното: че само руснаците са "избраният народ" и че следователно, според него, руснаците могат да изтребят украинците.
Сред руснаците има различни хора. Точно както и сред литовците. Спомням си масовите демонстрации по времето на Горбачов, когато обикновените руснаци не само се бореха за демокрация в Русия, но и подкрепяха независимостта на Литва. Не вярвам, че такива гени могат да бъдат загубени заради алкохола. Гените може и да са били "замазани" с четката на диктатурата и преследването, но те не изчезват никъде. И когато се появи възможност, те избухват с огромна сила. Точно както се случи през лятото на 2020 г. в Беларус. Това е, което плаши Путин.
Нагласа 3: Обикновените руснаци и опозицията не тръгват с оръжие срещу режима в Кремъл
Все по-често се чуват оплаквания на литовци, че не само обикновените руснаци, но и лидерите на либералната опозиция не протестират по улиците срещу режима в Кремъл, не грабват оръжие и не се присъединяват към борбата срещу престъпната агресия, целяща възстановяването на империята. Стотици хиляди руснаци избират да избягат от Русия, но не и да предприемат действия на противопоставяне в самата Русия, което би разклатило основите на режима.
Вярно е, в Русия няма такива масови протести. Това позволява на литовските "шампански революционери" (препратка към британските "шампански социалисти" или испанската "хайверена левица") да съветват либералната опозиция, която е избягала от преследването на Путин, да "грабне оръжието", да се върне в Русия. В същото време сякаш казваме, че ние със сигурност бихме го направили, ако бяхме на тяхно място, защото героично сме се борили за нашата независимост и демокрация, участвали сме в огромни демонстрации, излезли сме на Балтийския път и сме свалили съветската империя и комунистическата диктатура.
Някак си толкова лесно се влияем от демагогията на самодоволните европейци. Забравяме, че преди перестройката на Горбачов не смеехме да провеждаме масови митинги или да протестираме по какъвто и да е друг начин. Имаше смела военна съпротива от страна на "горските братя" след Втората световна война, имаше смели дисиденти, които бяха затваряни и преследвани; имаше Ромас Каланта, който се самозапали в знак на протест през 1972 г. По времето на Брежнев обаче литовците не протестираха и не бягаха от съветската армия, когато окупира Чехословакия или нахлу в Афганистан. Някои в Литва и сега се гордеят с "афганския" си опит.
Защо тогава не сме имали смелостта, на която сега искаме да научим руската опозиция? Защото човешки се страхувахме от преследване, затвор, принудително лечение в психиатрия или просто от безмилостно съсипване на професионалната кариера. Ето защо се разбунтувахме едва когато повярвахме, че перестройката на Горбачов означава, че вече няма да попадаме в затвора за участие в митинг. Русия сега обаче наистина се влиза в затвора. И за една публикация във Фейсбук човек може получи 8 години каторжен труд. Или просто може да бъде отровен. С "Новичок".
Затова може би трябва да спрем да се разполагаме удобно на дивана и да учим руснаците как да се борят с такъв терористичен режим. Защото ние самите не сме се борили с него, когато сме били поробени. А дори и сега само малцина от нас биха се съпротивлявали.
Нагласа 4: Всички руснаци са колективно виновни за войната срещу Украйна, а опозицията трябва да бъде наказана
Когато човек види бруталните военни престъпления, извършени от руската армия в градовете Буча, Ирпен, Изюм, няма съмнение, че първото и най-просто емоционално твърдение, което му идва наум, е, че всички руснаци са виновни. Еднакво виновни. Защото са позволили на Путин да дойде на власт, позволили са на Путин да стане диктатор, да стане агресор, защото не са протестирали.
В интерес на истината, част от колективната вина за сегашния Путин е и на Запада, защото Западът последователно правеше отстъпки на Путин и се стремеше към диалог - дори след войната срещу Грузия през 2008 г. и окупацията на Крим през 2014 г. Защото голяма част от ЕС се остави да бъде опитомена от Кремъл със зависимостта от евтиния газ, "Северен поток" и яхтите на Абрамович. Така се стигна до парадигмата на Запад "само да не провокираме Путин": да не провокираме Кремъл с подкрепа за интеграцията на Украйна, с борбата за свобода на словото или събранията в Русия, с борбата срещу отравянето на Навални. Затова Путин реагира все по-агресивно на липсата на реакция от страна на Запада.
Можем да се оправдаем с това, че ние, литовците, реагирахме и крещяхме на висок глас. Днес мнозина на Запад признават, че сме били прави. Но това не ни кара да се чувстваме праведни, защото сме част от колективния Запад, за добро и за лошо.
Разбира се, би било грешка да оправдаваме престъпленията на Путин единствено въз основа на западното безразличие или примирение. Но също така би било грешка да превърнем всички руснаци в равноправни субекти на колективната вина. Ние, няколко членове на ЕП и известни западни експерти, неотдавна писахме за това един текст.
Ето един цитат него:
"В първите години след разгрома на хитлеристка Германия през 1945 г. "колективната вина" - обвиняването на всички германци за нацистката агресия - беше насоката, по която съюзниците се отнасяха към германския народ.
Тази стратегия беше съзнателно прекратена, след като се разбра, че по този начин ще бъде застрашено изграждането на демократична Германия. Колективната вина беше заменена с по-селективен подход, при който германците, които доказано са се противопоставили на нацистите, бяха напълно интегрирани в усилията за възстановяване на Германия."
Трябва сами да си отговорим на въпроса кое е по-важно за нас и за Запада като цяло: да държим всички руснаци "колективно отговорни" и "колективно виновни" за престъпленията на Путин или да сме истински загрижени за това как да се борим срещу Путин заедно с неговите противници и след като бъде победен, заедно да изградим една различна, предсказуема Русия.
Нагласа 5: Демокрацията в Русия може да бъде опасна за нас, защото Русия отново ще набере сила
Мнозина от нас знаят, че Русия, с авторитарния Путин начело, става все по-слаба в политическо, икономическо и технологично отношение. Путин също разбира това, което е една от основните причини за неговата агресия.
Разбираемо е също така, че една трансформация на Русия, която се връща към демократичен път на развитие, ще й позволи да се върне на световните пазари и да поеме по пътя на стандартната модернизация. Вероятно в този случай европейското прилагане през следващите десетилетия на "зелената сделка" също ще принуди Русия да трансформира икономиката си и да се откаже от пълната зависимост от износа на нефт и газ. Това би позволило на Русия да се превърне в икономически успешна и стабилна държава.
Има обаче и литовци, които смятат, че е по-добре да оставим Русия без демокрация, защото ако демокрацията ще засили икономическата мощ на Русия, ние нямаме нужда от нея.
Такива литовски опасения се повтарят на всеки няколко години. Така през лятото на 2020 г., наши експерти гръмко крещяха, че Литва прави сериозна грешка, като подкрепя беларуската опозиция. Защото такава подкрепа уж отслабва Лукашенко, а Лукашенко уж е единственият гарант на беларуския суверенитет. Докъде този "гарант" доведе Беларус, всички виждаме днес, но никой не смее да признае, че тогава е сгрешил.
Не е изненадващо, че подобно мислене е много разпространено в нашите страни. Тези дни стана ясно, че от такъв подход наскоро се е заразил Ивар Аболинш, латвиец, който днес оглавява Националния съвет за електронни медии, който наскоро отне лиценза на руската телевизия "Дождь". Според медиите през 2014 г. Аболиш публично се е изказал против революцията на Майдана, защото е смятал, че интеграцията на Украйна в ЕС ще бъде опасна, тъй като много рускоговорящи ще се окажат в Европа. Той също така смята, че режимът на Путин е добър за Русия, защото неговото управление не й позволява да се разпадне, което отново може да бъде опасно за Европа. Трябва обаче да се каже, че същият Ивар Аболинш, когато след като му бяха припомнени предишните му думи, публично призна, че тогава е сгрешил и се извини.
Световноизвестни политолози отдавна са доказали, че демокрациите не воюват помежду си. Склонността на авторитарните режими към военна агресия е нещо, което наблюдаваме отново след 24 февруари. Следователно от гледна точка на собствената ни сигурност руската демокрация би била полезна за нас. Политолозите също така са доказали, че демокрацията е по-стабилна в държави, които са достатъчно богати и икономически развити (това не се отнася за държави, които изнасят петрол или газ). Бедността и демокрацията могат да бъдат трудни за съвместяване, тъй като бедността поражда политически радикализъм. Болезненият опит на Германия е добре познат пример за това: след поражението си в Първата световна война Германия обеднява от крайно тежки репарации, а след това от световната криза от 1929 г., която доведе до срив на крехката демокрация на Ваймарската република, което отвори вратата за управлението на Хитлер.
Струва си да си припомним и опита на Запада след Втората световна война. Още през 1944 г., когато Съюзниците обсъждат как да се справят с разгромената германска икономика, е одобрен планът на американския финансов министър Хенри Моргентау, който предвижда унищожаване на немската тежка промишленост и разделяне на Германия на няколко независими държави. Този план се основава на предпоставката, че това е единственият начин да се предотврати започването на Трета световна война десет години по-късно.
В един от меморандумите, с които се одобрява планът "Моргентау", се посочва, че Германия в крайна сметка трябва да се превърне в "страна с предимно земеделски и пасторален характер".
След края на войната обаче американците бързо осъзнават, че този план е погрешен, защото ще обрече германците на дълъг период на бедност и лишения, което ще даде възможност на различни радикали, включително комунистите, подкрепяни от Сталин, да спечелят изборите.
Ето защо още през 1946 г. САЩ и президентът Хари С. Труман започват да осъзнават, че основната цел на САЩ в следвоенна Европа е да защитят демокрациите от посегателствата на Сталин. Те незабавно се отказват от доктрината "Моргентау". На 6 септември 1946 г. държавният секретар на САЩ Джеймс Ф. Бърнс произнася в Щутгарт реч, наречена от самите германци "речта на надеждата", в която по същество "погребва" плана "Моргентау" и очертава перспективата за независима, демократична и икономически силна Германия. През 1947 г. САЩ обявяват доктрината "Труман" и плана "Маршал", чието изпълнение е насочено към икономическото възстановяване на следвоенна Европа (включително Германия), с ясната геополитическа цел да защити европейските демокрации от радикализма на електората.
Ето защо днес, когато обмисляме как Западът ще трябва да се справи с Русия, която е загубила войната, трябва да мислим не за плановете на Моргентау , а нещо като плана "Маршал" за демократична Русия.
Нагласа 6: Единственият начин да гарантираме сигурността си е да поставим висока ограда около Русия и след това да оставим затворената от света Русия да изгние и да се срине.
Някои в Литва смятат, че можем да се оградим с висока ограда срещу Русия. Не само физическа ограда, но и ограда по член 5 на НАТО и ограда от противоракетна отбрана. Те казват също, че така вече няма да се притесняваме какво ще се случи с Русия по-нататък. Че е по-добре е да се превърнем в "балтийски Израел", който, макар и заобиколен от стотици милиони враждебни араби, може да защитава суверенитета си, да печели войни и същевременно да бъде иновативна нация, способна да привлича милиарди инвестиции.
Нямам нищо против тази мечта. Просто не ми се струва много реалистична. Защото, първо, ние не сме евреи, с целия им болезнен и трагичен исторически опит, който е оформил уникалната нация Израел.
Второ, Израел, въпреки че е заобиколен от стотици милиони араби, има привилегията да разполага с ядрени оръжия, докато арабите нямат. Дори Иран все още не разполага с такова.
Междувременно литовската "мечта" за провалена и разделена Русия е опасна, защото Русия е ядрена държава. Традиционната "смута" в Русия може да бъде не само много кървава, но и ужасяващо ядрена, или да бъде съпроводена с разпространение на мародерски банди и терористи от групата "Вагнер" в Европа, преди всичко през Литва. Защото в исторически план пътят към Европа за руските войни е минавал през Литва като най-удобен от географска гледна точка.
Наивно е (меко казано) да се очаква, че няма да бъдем засегнати от евентуални сътресения в Русия. Нещо повече, перспективата за такива потенциални сътресения в Русия вероятно плаши някои западни лидери още сега. Ето защо те се изкушават да бъдат предпазливи към основната причина за такива потенциални сътресения - пълната военна победа на Украйна над Русия.
Такива западни страхове са най-желаният и ценен съюзник на Путин.
***
Понякога ми се струва, че подобни нагласи дори преобладават сред нас. Но въпреки това твърдя, че са погрешни и дори опасни.
На първо място, очевидно е, че някои от сегашните ни нагласи са причинени от това, което виждаме. Не само Путин, но и цялата руска армия се свързват с доклади за най-жестоки военни престъпления. Невъзможно е просто да гледаш всичко това, без да изпитваш никакви чувства.
Солидарността е естествена реакция на това, както и омразата. Това е естествена емоционална реакция и тази реакция е неизбежна.
Но това не е достатъчно. Имаме много по-голяма отговорност от това просто да се отдадем на омраза. Отговорни сме пред бъдещите поколения да им помогнем да не живеят под такава заплаха.
От десетилетия говорим, че Русия на Путин е най-голямата заплаха. Останалата част от Запада най-накрая се убеди в това. Ето защо сега НАТО радикално укрепва ключовите си инструменти за справяне с такава заплаха.
Но възпирането и отбраната не са достатъчни, за да изчезне заплахата. Руската опасност ще изчезне напълно само ако Русия се превърне в демокрация. Точно както заплахата от нацистка Германия изчезна едва когато тя беше принудена да се превърне в демокрация след загубата на войната.
Затова западната политика спрямо Русия трябва да има три направления: възпиране, защита и трансформация.
За да се осъществи такава трансформация, трябва да се помогне на руския народ да изостави старите си мечти за възстановяване на империята и да започне да вярва в нова мечта за нормален живот в Русия.
Ето защо стратегията за трансформация, прилагана от Запада, трябва да включва преди всичко план за депутинизация на Русия (американците имаха план за денацификация на Германия), който включва унищожаване на постимперските мечти: военно смазване на Русия в Украйна; трибунал за Путин и неговите приближени; обща лустрация на политиците, администрацията, съдиите и силовите структури на настоящия режим; членство на Украйна в НАТО, което окончателно ще убие постимперските руски мечти.
От друга страна, подобна стратегия трябва да включва план за Силна Украйна в ЕС, защото примерът на силна, просперираща Украйна може да бъде най-същественият стимул за обикновените руснаци да поискат промяна в самата Русия.
От друга страна, в такъв план за трансформация трябва да се договори, че Западът ще работи много по-интензивно с руската опозиция и ще разработва заедно с нея планове за една различна Русия. В името на това Западът трябва да помогне на руската опозиция да се обедини днес и трябва да ѝ помогне да засили комуникацията си с обикновените руснаци.
Когато Русия загуби войната, в нея може да се появят възможности за промяна. Важно е да сме готови да се възползваме от тези възможности. Западът трябва да е готов за това, ние трябва да сме готови за това и руската опозиция трябва да е готова за това.
Намираме се в разгара на важни исторически събития. Берлинската стена веднъж падна. Имахме участие в това. Сега може да паднат "кремълските стени": стените на автокрацията, клептокрацията, агресията и държавния тероризъм. Ние също имаме потенциала да допринесем за това. Но ако действаме разумно, а не само емоционално.
Емоциите понякога са удобно прикритие за интелектуален мързел. По-лесно е да се осъжда, отколкото да се създава нещо друго. Повърхностният популизъм е възможен и по патриотични и геополитически въпроси. Междувременно в наши дни не популизмът печели войни, а разумът и мъдростта.
За автора: Андрюс Кубилюс (роден през 1956 във Вилнюс) е литовски политик, член на Сейма на Република Литва, министър-председател в периода 1999-2000 г. и 2008-2012 г., председател на партията Отечествен съюз (Консерватори на Литва) в периода 2003-2015 г. От 2019 г. е депутат в Европейския парламент от Литва, където членува във фракцията на Европейската народна партия.
Оригиналът на статията ("Нашите "руски" психологически комплекси") е публикуван тук>>>
Превод (със съкращения) Dir.bg
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}