Независимият анализатор Бенедикт Евънс: Интернет разби на парчета информационния олигопол

Снимка: Петър Йорданов

Независимият анализатор Бенедикт Евънс: Интернет разби на парчета информационния олигопол

Специално за читателите на Dir.bg говори един от ключовите участници в конференцията 25 ONLINE

08:02 | 15 юни 2023 17 3118 Снимка: Петър Йорданов

Конференцията 25 ONLINE, организирана от Dir.bg по случай 25-ия рожден ден на най-големия информационен портал в България, събра на една сцена водещи международни и български експерти в медиите и технологиите, анализатори на аудитория и бизнес. Потърсихме заедно отговор на тези и още много въпроси, които стоят пред издателите, журналистите и потребителите.

Dir.bg/25

Специално за читателите на Dir.bg говори един от ключовите участници - независимият анализатор Бенедикт Евънс. Той има магистърска степен по история в университета в Кеймбридж през 1999 г., но реално целият му професионален опит преминава в областта на анализите на медиите.

Евънс работи повече от 20 години като технически анализатор в областта на медиите, като основен фокус са технологичните иновации, проучвания, стратегии и оценка на риска. Той разработва собствен онлайн бюлетин с над 175 хиляди абонати и участва в редица симпозиуми, семинари и конференции, като лектор и преподавател по "Анализ на дигитални и конвенционални медии".

- Бенедикт Еванс, благодаря Ви много, че сте тук, че сте част от празника за 25 години Dir.bg. Споменахте, че сте завършил история. И така, когато говорим за история, колко важна е тя за промяната на медийния пейзаж?

- Мисля, че винаги е полезно да имаш перспектива и да разсъждаваш върху минали събития, за да разберем как сме стигнали дотук.

- Има една стара поговорка, че историята се повтаря. Вярно ли е?

- Сещам се за един професор, който ми преподаваше. Той казваше, че историята не ни учи на нищо, освен че можем да предвидим какво ще се случи.

- От Ваша гледна точка колко се е променила медийната индустрия? Как разпространяваме новините в днешно време спрямо миналото?

- За 25 години?

- Да.

- Знаете ли, както и в много други области, интернет промени всичко. Преди интернет новините бяха олигопол на малък брой компании, които бяха защитени от физически активи, независимо дали ставаше дума за телевизия, слотове за излъчване или печатни машини. Имаше олигопол на разпространението, на достъпа до аудиторията, на създаването на определено съдържание и на реклама. Интернет разби всичко това на парчета. Сега, вместо да прочетете 30 страници в един вестник, може да прочетете три или четири страници от уебсайта на вестника. Като рекламодател имате много повече избор, като потребител имате много повече възможности и много начини за приемане на информация. Така преминахме към един радикално децентрализиран, радикално фрагментиран свят.

- Когато говорим за рекламодатели, Вие споменахте в презентацията си, че Amazon печели повече от 40 млрд. от реклама. Какво означава това за големите медии в ситуацията, в която се намираме в момента?

- Това е важен въпрос, нещо което ще е много важно за всички. От него произлизат и други въпроси. Важни ли сте за тях като рекламодател? Какво се опитвате да постигнете с бюджета си? Реклама ли е? Маркетинг ли е? Кой е правилният начин за постигане на целите, които имате? Може да е телевизионна кампания, може да е позициониране в магазин. Може да е безплатна доставка. Може да е кампания в Instagram, може да имате различна политика за връщане. Това са все лостове, с които можете да оперирате. Публикуването на реклама в един конкретен медиен формат, например във вестник, е един от многото варианти, които може да имате.

- Вие цитирахте стария си шеф, който е казал, че софтуерът изяжда света. Можете ли да доразвиете тази мисъл?

- Идеята, която той искаше да представи, беше, че има вълна от компании, които използваха софтуер, за да променят начина, по който работят индустриите. Може да се каже, че първите десет или петнадесет години от съществуването на интернет, е предоставянето на информация или извършването на конкретна услуга като резервация на полети и сравнения на цените на билетите. Компании като Uber или Airbnb не се занимаваха с това. Те използваха софтуер, за да променят начина, по който работи тяхната индустрия. Airbnb не продава софтуер на хотели. Те променят значението на разбирането за хотел. Така се появява софтуерът като решение за определени казуси, а не като търговия на софтуер в различни области.

- Давате пример с Uber или Airbnb. Мисълта зад тези компании в началото, поне от маркетингова гледна точка, беше, че това е децентрализация на този вид услуги. Но в края на краищата, изглежда, всъщност е централизация, на този вид услуги, защото се предлагат само в определени компании, например за настаняване или за споделяне на автомобили.

- Другият цитат, който използвах в презентацията си, е от Джим Барксдейл, той казва: "Има два начина да се правят пари - пакетиране и разпакетиране. И, знаете ли, как да го кажа, ако Amazon продава 500 милиона продукти, трябва да има място, където да можете да разберете какви са тези 500 милиона продукта. И ако всеки ден в новините се случват 10 000 неща, трябва да има място, където да отидете и добре да разберете кои са най-важните. И така, винаги има разделяне и винаги има обединяване, винаги има агрегиране дезагрегиране.

- И когато говорихме за по-младото поколение, два от основните медийни канали или канали за получаване на съдържание са YouТube и Netflix. Какво е коренно различното в тези две платформи от Ваша гледна точка?

- Интересно е да се отбележи, че Netflix използва интернет като нов канал, като нов път към пазара, като нов начин за достигане до клиентите. Но продуктът на Netflix все още е телевизия. Вие го възприемате по малко по-различен начин. Не е необходимо да го гледате в определено време, на определена дата, но това все още са телевизионни предавания. Те правят телевизионни предавания. Точно както хората са правили преди 30 години. Просто правят много повече от тях. Докато YouTube не прави телевизионни предавания, не плаща на хора да правят 28-минутно телевизионно предаване. Вместо това YouTube е създал пазар, мрежа, екосистема за създателите, които могат да експериментират с най-различни видове съдържание.

- И това позволява на много творци да могат да покажат своя шедьовър, каквото и да създават за него.

- Това е така, да. Но това е нещо много различно от Netflix, който в крайна сметка прави телевизионни предавания.

- Да, можем да кажем, че Netflix е нещо като модерна телевизия, която се разпространява по целия свят, за да може много лесно да не е на всеки местен пазар, защото в миналото това бяха, например във Великобритания - ВВС или ITV, в България беше Националната телевизия.

- Да. Да. Netflix променя пътя до пазара, но продуктът все още е телевизия.

- Казахте, че изкуственият интелект е скучен. Споменахте какво се е променило само за 12 месеца. Това е нещо, за което всички говорим през цялото време, за личния асистент, който имаме в джоба си с мобилния си телефон, ще се промени толкова много. Това не е скучно. В момента е доста вълнуващо.

- Да, има една стара шега в света на научните изследвания, която гласи, че всичко, което все още не работи, е значимо, когато заработи. Хората казват: това е просто база данни. Това не е изкуствен интелект, а просто интернет, това не е изкуствен интелект, това е един калкулатор. И знаете ли, когато използвате калкулатор, не казвате: това е изкуствен интелект, това е просто калкулатор. Преди десет години имахме нова вълна на изкуствения интелект около конкретна техника, наречена машинно обучение. Това беше доста важен теоретичен пробив. Вече стигнахме до точката, в която разбираме как да използваме тази технология, която вече не е нова, а от своя страна софтуерните компании я използват. През последните може би две или три години, но най-вече в последните шест месеца направихме нови крачки в начина, по който използваме машинното обучение. Става дума за друг голям пробив в задачите, които можете да решите. Отново сме в началото на едно от тези нови поколения технологии.

- И когато говорим за тези езикови модели, смятате ли, че те ще променят начина, по който се разпространява информацията в световен мащаб за всеки един човек?

- Това със сигурност е възможно. Едно от нещата, за които говоря в презентацията си, е, че ако посещавате някой град за уикенда, вместо да отворите Google с 15 различни раздела, можете да улесните себе си. Питате изкуствения интелект кои са нещата, които бих могъл да направя в този град? Информацията ви ще бъде синтезирана и това е огромна разлика от начина, по който намирате решения на въпроси, различен начин, по който информацията достига до вас. Иначе, това са връзки към 30 или 40 различни уебсайта от различни създатели на съдържание. Вместо това се синтезира в една страница, което е много различно от това, което се случва с Google и Facebook днес. Знаете ли, ако сега отида в Google и потърся новини, той ми дава връзки към вестници, изпраща ме към вестниците. Ако отидете в чат GPT и също зададете въпрос, той не ви изпраща на други места, а отговаря или се опитва да отговори на въпроса.

- А смятате ли, че тези езикови модели ще бъдат проблем за образованието при обучението на нови медийни специалисти? Защото аз смятам, че е много важно да се разбере какво ви отговаря езиковият модел. Вие дадохте чудесен пример с биографиите, които сте написали, но те не бяха съвсем, съвсем правилни. И в този пример Вие знаете, че това не е Вашата автобиография. Можете да правите промени в езиковия модел. Ако се доверим твърде много на езиковия модел, а мисля, че това е възможно в бъдеще, особено за по-младото поколение, просто да се доверим на всичко, което ви езиковият модел. Не е ли това проблем, когато става въпрос за истината, която всички ние в известен смисъл търсим?

- Има няколко отговора на този въпрос. Един от тях е, че когато бях в училище, имаше цял дебат около това дали децата трябва да използват калкулатори. И отговорът е понякога да, а понякога не. И това зависи. И може би става въпрос само за този калкулатор. И в този изпит може да имаш калкулатор, а онзи път можеш да изпитваш, не можеш. И ние се адаптираме към това. Мисля, че вторият отговор би бил, когато говорите за разбирането на това как работят тези неща.

Имаме Google от 20 години и хората все още търсят нещо, кликат върху първия резултат и предполагат, че е верен, и не прилагат критичен контрол върху него. Знаете ли израза, че можете да направите нещо идиотско и Бог ще създаде по-голям идиот. Сещате се, хора. Като този. Има някаква степен, до която искам да кажа, че има проблем. В парка Йелоустоун в Америка, искали да направят кофи за боклук, в които мечките не могат да влизат, за да си вземат храна. И проблемът е, че не могат да направят кошче за боклук, в което мечките да не могат да влязат, но тогава и хората не могат да ги изпразват. И цитатът е, че най-умните мечки са по-умни от глупавите хора, имаме препокриване от двата вида. Мисля, че третият поглед е, че това е нова технология и трябва да се разберем как работи и какво прави. И мисля, че има проблем, особено в начина, по който GPT работи, по който Open AI са създали продукта за работа, той винаги ти предоставя информация, сякаш това е правилният отговор. И всъщност не ви дава обяснение за това, което прави. Така че, когато използвате Google и правите търсене, той ви дава десет връзки и ви казва много ясно, че отговорът може да е една от тези връзки.

- И Вашата работа е да разберете отговора.

- Google не ви казва, че това е отговорът, освен в много специализирана област, като колко е часът, какво е времето или нещо подобно. Но за повечето въпроси Google не казва, че това е отговорът. Казва, че отговорът може да бъде един от изброените. Когато използвате Chat GPT, той директно ти дава отговор, а не казва, че това е нещо близо до отговорите на вашия въпрос, базирано на информация, която притежава. Всъщност не получавате в действителност винаги реална информация.

- Сигурен съм, че бъдещето ще бъде много интересно. Благодаря Ви за този разговор.

Как се промени средата в журналистката през последните 25 години? В поредица от интервюта своите отговори пред Dir.bg дадоха още: