Добрина Чешмеджиева: Каквото и да се случва в света, медиите не трябва да изоставят разговора

Водещата на „Референдум“ по БНТ е категорична, че политиците, медиите и експертите трябва да стоят на мястото си с достойнство, ниво, но и скромност, за да държат разговора за най-важното и човека жив

Снимка: Тед Георгиев

Добрина Чешмеджиева: Каквото и да се случва в света, медиите не трябва да изоставят разговора

08:00 | 8 юни 2023 | Автор : Галина Чолакова 0 3042 Снимка: Тед Георгиев

Представянето на различните мнения в търсенето, или поне доближаването до истината, винаги ще бъде онова, което ще показва медиите като най-добрите възможни рефери и медиатори между обществото, политиците и експертите. Но дали успяваме да бъдем на мястото си, когато това наистина е необходимо?

Dir.bg/25

По повод 25-ия рожден ден на Dir.bg, в срещи и разговори с онези, които все още държат гордо изправена журналистиката, очертаваме контурите на бъдещето и откриваме смисъла на опита, но и на личния морал и отговорност, когато трябва да покажеш не себе си, а същностното и човека без бронята на конформизма и страха.

"За мен журналистиката е неочаквана среща, но тя продължава вече много дълго време. Това е среща, в която сюжетът непрекъснато се сменя, променя се историята, но винаги остава желанието да разговаряш с хората, да разговаряш с онези, които могат да дадат точни отговори. И това мисля, че си заслужава - каквото и да се случва, колкото и да се променя светът, ние няма да престанем да си говорим - това ще бъде вечно", казва Добрина Чешмеджиева.

Визитка

Добрина Чешмеджиева е журналист в БНТ с 25-годишен опит. В обществената телевизия отива като стажант и през годините преминава през различни етапи на професията - международен редактор, репортер по международни теми, автор на няколко документални филми, водещ и продуцент. От 15 години е водеща на дискусионното предаване "Референдум", което всеки вторник от 21:00 ч. по БНТ 1 показва общественото мнение по важните проблеми на България. Добрина Чешмеджиева е автор на документалните филми "Китай, променящото се лице", съавтор с Татяна Тасева на филма за нелегалните имигранти "Спасението Лампедуза", автор на филм за благотворителността в САЩ "За другите", за който печели наградата на Фондация "Работилница за граждански инициативи". Била е водещ на решаващи лидерски дебати за парламентарни и президентски избори, на граждански дебати на представители на Европейската комисия. Наред с много български и чужди политици, анализатори и общественици, Добрина Чешмеджиева е интервюирала световно изявени личности на изкуството, сред които Стинг и Люк Бесон.

Снимка: Десислава Кулелиева, БНТ

Каква е темата на днешния разговор. За какво говорим сега?

Разговорът стана доста объркан - всеки говори за нещо свое си. Става сложно да намерим къде различните разговори се пресичат. Това, което виждам и усещам е, че хората са ядосани и като че ли и е по-лесно да си го изкарат на нас. Защо правиш тази тема? Защо покани този човек, какъв е смисълът от това, което правите? Но в същото време не прекъсват връзката с нас.

Ние не трябва да се приемаме като жертва на тази ситуация. Смятам, че за обществото е по-лесно да общува с нас, отколкото с онези, от които очаква да се взимат важните решения. Те трябва да го правят все повече пред очите на хората, да го правят в разговор. Може би съм изкушена да казвам това, защото формата, който водя е дискусионен.

Всъщност това е много трудно нещо, "Референдум" не е удобно място за гостуване, защото винаги има някой, който иска да те "засече", да ти вземе думата. Това те поставя в една по-особена ситуация, но и те дисциплинира, да покажеш кой си, да покажеш в какво вярваш, да го защитиш, да се бориш, за това, което мислиш. Изобщо не поставям акцент върху това каква е темата. Не знам дали съм права или не, може би е въпрос на възпитание, на характер, но аз нямам проблем с другата гледна точка, стига да е изказана аргументирано.

Снимка: Десислава Кулелиева за БНТ

Превърнаха ли се медиите в буферната зона, в мишената на общественото мнение?

Възможно е и така да разглеждаме ситуацията. Въпросът е ние каква роля искаме да изпълняваме. Ако ние решим да не сме жертва, да не сме буфери, а да сме рефер, посредник, това е една достойна роля. Нямам представа, след като днес има толкова много социални мрежи, всеки има свой личен профил, или пък тече информация от профили на организации, на медии, на политици, на партии, как протича директният разговор между политиците, експертите и обществото. Не се наемам да следя, защото това е море, в което се говорят и случват всякакви неща. Не казвам, че това е лошо. Но медията помага да се сложи ред в този разговор.

Как съществуват сега медиите като медиатори. В този толкова свободен свят, с толкова гледни точки, как даваме посока?

Аз съм от поколението журналисти, което не приема тази професия като възможност да промотираш себе си. Интересувам се от това накъде върви разговора, как да помогна да се изяснят фактите, да се представят позициите. Всеки, който участва в разговора трябва да се чувства равнопоставен, това е задължително условие. Не използвам професията и не гледам на журналистиката като на на възможност да направя реклама на себе си или на това, което правя. Това е едно предизвикателствата и рисковете на днешния свят - да обърнеш очите към себе си, да искаш хората да гледат теб, да искаш хората да слушат теб. Да изваждаш своята фигура персонално, пред това, което правиш. Смятам, че е риск, защото търсейки повече популярност, повече харесване, можеш да сгрешиш кого да поканиш на разговор, защото ще търсиш онова, което лесно се харчи, лесно се приема. По-интересен ми е другият път.

В нашето предаване ние сме търсещи хора. С Татяна Тасева, която е продуцент, и Нина Донева редактор - ние непрекъснато търсим някой нов, смислен и интересен човек. И мога да кажа, че мнозина от онези, които днес хората виждат и чуват в различни медии, са имали първите си интервюта в "Референдум", в тези сблъсъци.

Снимка: Тед Георгиев

Представяме не онова, което се харчи, не онова, което е лесно и защото е популярно, а това, което е смислено. Трябва да се давам възможност на повече хора да изявят позиция, тогава журналистиката е жива.

В България има много интересни, почтени, изявени хора в своята област, много от тях са млади хора. Но ги търсим като купа в сено, защото когато за тях се говори малко, е трудно да се намери профила. Търсим онези, които имат биография, дори да са съвсем млади, които имат позиция, и които успяват да я изразят, и биха се борили за истината.

Позволихме ли политиката арогантно да се вмъква в медиите и в същото време елегантно да се изплъзва от отговорността? Преди няколко години се наложи да прекъснете предаването си заради поведението на един политик.

Връщате към 2019 г. Това, което се случи, го видяха много хора, защото то бе в ефир. Имаше хиляди обаждания за интервюта... Не вярвам в това. Не искам да се опитвам да бъда герой заради една ситуация. Тя се е случила, реакцията е била такава, каквато е била. Впоследствие ние сме срещали отново в студиото с този политик. Не съм искала да мисля за това, което се е случило. Не защото съм конформист, а не искам по този начин да ставам журналист. Искам да ставам журналист със съдържанието, което правя, а не заради определени ситуации. Все по-трудно става да съберем политици в студиото в пълната им палитра. Преди беше по-лесно. Предполагам, че това се се дължи на факта, че твърде често има избори.

Не влизам в положението на политиците. Но ние не можем да чакаме по два - три месеца, има въпроси за отговори. И на нас ни трябват политиците, колкото и добре да се справят експертите и анализаторите, големите теми, трябва да бъдат поети от хората, които трябва да ги решават.

Какъв е днешният дебат?

Готови ли са хората, които трябва да взимат решение от наше име, след като обществото вече е заявило какво мисли с изборите, готови ли са да поемат отговорност и да направят деня ни по-спокоен, по-смислен, да направят така, че младите хора да вярват, че ако учат и се трудят, ще успяват, и че нещата не се получават с телефонни разговори и sms-и. А се случват с доказване. Ще спрем ли да се занимаваме с елементарно злободневие, ще спрем ли да си задаваме въпроса има ли морал. Всичко е до правилата или всичко е до човека? Постоянно се питам. Не всичко е до правилата. Те са важни, за да дисциплинират хората, с различни ценности и възпитание.

Човек трябва да стои на мястото, на което е поставен, със скромност, с достойнство и ниво. Смятам, че това е абсолютно задължително. Да, може би не изглежда много интересно, много впечатляващо. Но го има дългосрочният ефект от такъв образ. Смятам, че това искат да видят хората в онези, които взимат решенията, тези, които стоят на важни позиции. Искат да видят, че това са хора, които сериозно са поели тези ангажименти, че стоят достойно на мястото, което заемат.

Как фрапантните, сензационните новини се оказаха не фалшиви, а действителността ни? Какво се случи?

Разговорът, който трябва да водим, срещата, която трябва да имаме - хората, политиците, институциите, медиите, не се състои по някакъв естествен начин, не се състои по правилния начин. Може би, когато нямаш уважение към личността, към определени хора, когато нямаш уважение към институциите, ти не се чувстваш задължен да спазваш правилата, за които негласно всички ние сме се разбрали.

Затова се стига до такива ужасни сюжети. И хората, казват: "Хайде, престанете!". Но журналистиката няма как да престане. Защото тя, да, до някаква степен определя какво да разкаже днес. Има сюжети, които звучат скандално, ужасно, но тя трябва да ги разкаже, ако тя не го стори, те влизат в общия поток информация, и не се поставя акцент.

Когато аз започнах в телевизията преди 25 години, работих в Международния отдел и получавахме факсове, телекси... Връзката със зрителите се осъществяваше чрез писма. Днес всичко е различно, докато ние с вас разговаряме, вероятно се случва нещо, което ние не сме разбрали, но те вече са го видели във фейсбук, в някой сайт...

Снимка: Десислава Кулелиева, БНТ

Въпросът не е в това, че го знаеш, а как го разказваш, как го правиш. Невъзможно ми е да чета новини, когато са свързани с посегателства срещу деца. Не че ми е по-лесно да чета новини свързани с други престъпления. Но това е най-ужасяващото в моята скала на ужасяващите неща. Питала съм се дали трябва да се казва, не трябва ли, до колко. Не се разказва, за да е сензационно. А за да се държи жив разговорът, че се случват такива отвратителни неща, че трябва да следим за тях. Че не може мъже да пребиват жени, да ги убиват пред децата им. Това не е сензация. Няма нормален човек, за когото това да е сензация. А защото трябва да говорим за това.

Този парламент започна с думите, че приоритет ще бъде Законът за домашното насилие. Къде сме ние в момента? Кога ще започнем с този закон. Случиха се хиляди други неща, и всяко става по-важно от другото. Не казвам, че няма да се направи нещо. Но не искам да спираме да говорим. За съжаление тези инциденти не спират. И затова трябва да се напомнят.

Къде е границата, когато представяме тези истории? Знаем ли къде и как трябва да спрем, когато искаме да съобщим и да дадем акцента, за който говорите?

За мен е недопустимо да се тропа на вратите на хора, които изживяват най-голямата трагедия. Но има и го обратното. Направи ми впечатление при онзи нелеп, ужасяващ инцидент на булевард "Сливница" - бащата потърси медиите и каза много силни думи. И те отекнаха не само в нас и пред зрителите, а пред погледа на всички, които трябва да решават тези въпроси. Ако ги няма медиите, как ще се случи това? Това може да бъде написано някъде във фейсбук, но да не го видим. А той застана пред камерите на телевизиите, дори отиде в телевизионно студио. Може ли някой да обвини този човек, че търси телевизионна изява? Той е отчаян, той е загубил най-ценото нещо в живота си.

Това е безапелационната сила на медията - да даде възможност на този човек да каже - "Спрете и помогнете, не искаме нашите деца да умират по този начин". Едното, за което говорихме в началото, е остаряло, грозно и ненужно, но другото - медиите, могат да бъдат един медиатор, една трибуна, да потърсят отговор на въпросите, които ги вълнуват, когато ги е връхлетяло най-страшното, и не трябва да ги изоставяме в това.

Колко медии може да понесе новия ни свят? И къде е мястото на телевизията сред тези бързи промени?

Днес всеки може да си направи медия. Нека да ги имаме, но да се основават на нещо. Въпросът е правим ли разлика между блог, пост във фейсбук и медия. Онзи, който инвестира в сериозна медия, винаги ще има бъдеще, колкото и да се променя света. Просто ще бъде различно. Конкуренцията сега е жестока. Ние живеем в бърз свят, всичко днес се случва много по-бързо. Хората нямат търпение за нищо, нямаме нерви за нищо, нямаме време. Затова телевизията може да не губи своето място, освен с това, което по традиция прави, но и като залага на кратки форми. Нещо, което правим и ние. Бъдещето винаги ще се определя от технологиите. Но каквото и да правим оттук насетне, е важно да не се отказваме от разговора.

Коя е темата, за която наистина си струва да водим разговор, да не спираме да дискутираме? Как се пази свободата на словото, но и се ангажира обществото? Какъв е референдумът, който Добрина Чешмеджиева би инициирала, вижте във видеото.

ИЗБРАНО