Армения и Азербайджан отхвърлиха силния международен натиск за провеждане на мирни преговори, тъй като конфликтът им за Нагорни Карабах заплашва да влезе във всеобхватна, продължителна война.

Атмосферата не е подходяща за преговори с Баку на фона на въоръжени сблъсъци в Нагорни Карабах, заяви арменският премиер Никол Пашинян.

За какъв преговорен процес може да става дума, след като Пашинян публично заявява, че Карабах е Армения и точка, отговори президентът на Азербайджан Илхам Алиев.

Двете страни съобщиха във вторник, 29 септември, за обстрел през общата им граница, на запад от Нагорни Карабах, за който в неделя избухнаха ожесточени боеве между азербайджанските и арменските сили.

В неделя, 27 септември, Никол Пашинян обяви, че азербайджанските въоръжени сили са предприели офанзива в посока Нагорни Карабах. Според арменското външно министерство азербайджанската армия бомбардира населени места, включително столицата на непризнатата република Степанакерт.

От своя страна Министерството на отбраната на Азербайджан заяви, че азербайджанската армия предприема мерки в отговор на действията на арменската страна по линията на контакт и контролира ситуацията.

В Армения, Азербайджан и непризнатата Нагорно-Карабахска република беше въведено военно положение.

По искане на пет европейски държави - Белгия, Естония, Германия, Франция и Обединеното кралство, Съветът за сигурност на ООН се събра на 29 септември извънредно и призова с обща декларация за незабавно спиране на боевете в Нагорни Карабах между Азербайджан и подкрепяните от Армения военни карабахски сили.

В сряда, 30 септември, Никол Пашинян заяви, че Армения разглежда възможността за признаване на независимостта на Нагорни Карабах, областта с историческото арменско име Арцах. Действията на Армения са насочени към установяване на дългосрочна стабилност в Нагорни Карабах, мотивира се арменският премиер по време на пресконференция с руски медии, съобщи ТАСС. Не искаме след 2-3 години ситуацията (бойните действия) да се повторят.

В същото време боевете продължават. Политическото решение днес е по-отдалечено от когато и да било въпреки установения между двете страни режим за прекратяване на огъня в сила от 1994 г.

Wikimedia

Войната за Планински Карабах

Нагорни (или Планински) Карабах е автономен анклав в Азербайджан, населен с арменци. Конфликтът между Баку и Ереван започна през февруари 1988 г., когато Нагорнокарабахската автономна област обяви, че излиза от състава на Азербайджанската съветска социалистическа република. Разбира се, началото е много по-отдавна, но за това по-нататък.

В хода на военните действия през 1992-1994 година Азербайджан загуби контрола върху Карабах и 7 съседни района.

От 1992 г. се водят преговори за мирно регулиране на конфликта в рамките на Минската група на Организацията за сигурност сътрудничество в Европа (ОССЕ). Азербайджан настоява за съхранението на териториалната си цялост, Армения за независимост на областта.

Тлеещият конфликт се разпали на 2 април 2016 г. Тогава армията на Азербайджан започна обстрел срещу военни части в Карабах. В битките живота си загубиха повече от 130 души.

На 5 април с.г. с посредничеството на Русия бе подписано споразумение за спиране на военните действия, което обаче не издържа дълго.

През март 2017 г. отново надвисна заплахата от подновяване на активни бойни действия. На 16 март азербайджанското министерство на отбраната съобщи за над 100 инцидента в разрез с договореното спиране на огъня. Военното ведомство на Нагорни Карабах пък обвини Азербайджан в многобройни обстрели на арменски позиции и селища. Това се случва в момент, в който в Москва на среща с президента Владимир Путин е тогавашният арменски президент Серж Саркисян.

Арменски военни се радват след като са поразили цел в позиция на Азербайджан в Нагорни Карабах, 29 септември

Снимка: AP/БТА

През юли 2020 г. бойните действия се пренесоха на 300 км на север от Карабах - около два съседни района - Тавуш в Североизточна Армения и Томуз в Азербайджан, което породи опасения от сериозен взрив в стратегическия район на Кавказ.

Месеци по-късно конфликтът между Ереван и Баку премина отново в "гореща" фаза.

Какво е разположението на силите: военният баланс

По информация на Руския съвет за международни отношения (РСМО) военният бюджет на Армения за 2019 г. е бил 647 милиона долара (това е сумата изцяло за въоръжените сили), при военен бюджет от около 1,8 милиарда долара на Азербайджан. Бюджетът за отбрана на Карабах е бил приблизително 100 милиона долара.

По оценки на РСМО в наши дни (към средата на 2019 г.) Азербайджан разполага с най-малко 800 артилерийски единици и 120-мм минохвъргачки, 196 107-милиметрови и 122-милиметрови единици РСЗО (Реактивна система за залпов огън), 61 единици тежки 300-мм РСЗО, около 476 танка (включително 100 съвременни Т-90, останалите са T-72), 386 бойни машини на пехотата (infantry fighting vehicle IFV) (включително 118 машини BMP-3) и повече от 800 машини за превоз на войници и оборудване (Аrmoured personnel carrier APC (включително 230 BTR-82A).

Разрушения след обстрел в района на град Тартар в Азербайджан

Снимка: AP/БТА

Освен това Азербайджан се е сдобил с високоточни израелски тактически ракетни системи LORA с обхват най-малко 250 км и турски крилати ракети SOM-1B, отбелязва в публикация от 25 юни 2019 г. в изданието на РСМО под заглавие "Може ли Южнокавказкият конфликт да прерасне в регионана война" анализаторът Леонид Нерсисян.

Азербайджан разполага с до 49 щурмови самолета Су-25, 16 изтребителя МиГ-29, 24 Ми-35М и 26 щурмови вертолета Ми-24. На въоръжение са руските ракетни системи С-300PMU-2 (два батальона), израелската Barak-8 (един батальон) и беларуската Buk-MB (четири батальона).

Леонид Нерсисян изтъква придобиването на израелски дронове - от малки разузнавателни до бойни и надзорни безпилотни летателни апарати, които оперират до 52 часа и достигат височина от 10.5 км (Medium Altitude Long Endurance (MALE).

Азербайджанската армия разполага с около 70 000 души военни.

В публикацията се отбелязва, че поради липсата на надеждни официални данни и голям брой неофициални доставки на руско оборудване, съхранявани в миналото, е много по-трудно точно да се оцени наличното въоръжение на арменската армия и на армията на Карабах. Численият състав на армията на Армения наброява 45 000 души, а на Нагорни Карабах - около 18 000-20 000 души. Разделението на тези две въоръжени сили е много хипотетично, тъй като действат като единна система.

Арменци в бомбоубежище в Степанакерт, столицата на Карабах

Снимка: AP/БТА

Според наличните оценки двете арменски армии са оборудвани с около 400 танка Т-72, ​​до 400 бойни машини за пехотата BMP-1 и BMP-2, до 480 машини за превоз на войници и оборудване , около 600 артилерийски единици и 120-мм миномети, до 84 единици 122-милиметрови ракетни установки ("Катюша" или Multiple Launch Rocket System (MLRS), до 12 единици 300-милиметрови установки "Смерч" и четири китайски 273-милиметрови ракетни установки WM-80.

Най-впечатляващата част от арменските въоръжени сили, на която обръща внимание Леонид Нерсисян, са тактическите ракетни подразделения, въоръжени с поне една батерия "Искандер-Е", осем пускови установки "Скъд" (R-17 SCUD-B) и поне четири пускови установки "Точка У" (Tochka-U). Бойната авиация е представена от 14 щурмови самолета Су-25 и до 24 щурмови хеликоптера Ми-24.

Останки от свален арменски боен самолет. Армения твърди, че турски изтребител F-16 е свалил неин SU-25 в арменското въздушно пространство, убивайки пилота. Турция отрече

Снимка: AP/БТА

В края на 2019 г. Армения получи първите четири модерни многоцелеви изтребителя Су-30СМ. Договорени са общо 12 такива самолета. Страната не купува безпилотни летателни апарати от чужбина и напълно разчита на собствени. Разполага с пет батальона С-300PS и С-300PT-1, както и с най-модерните руски преносими зенитно-ракетни комплекси (ПЗРК)"Верба", имащи възможности да свалят дронове и крилати ракети. Новите ПЗРК са предназначен за унищожаване на самолети от оперативно-тактическата авиация, ударни и транспортни вертолети, крилати ракети и безпилотни летателни апарати. "Верба" може да поразява труднозабележими цели на височина от 10 м до 4500 м и на разстояние от 500 до 6500 метра.

"Наблягаме на качествените, а не на количествените показатели, видовете въоръжения и военна техника, получени в резултат на модернизацията, и това трябва да надделее над наличните оръжия и военна техника с огнева мощ и точност, мобилност, защита и капацитет за бързо реагиране", каза преди няколко месеца министърът на отбраната на Армения Давид Тоноян.

Равновесие на доставките от Русия: приятелство и с Баку, и с Ереван

По време на споменатата по-горе среща през март 2017 г. между Путин и Саркисян в Армения се провежда военно учение с Русия, а руска делегация обсъжда в Азербайджан подготовката за международна военноморска проява в Каспийско море.

Руско-арменската военна интеграция все пак донякъде е на по-високо ниво от тази на Русия с Азербайджан. "Независимия газета" по този повод писа, че "Москва подкрепя Ереван, но продължава оръжейните доставки за Баку".

Освен ракетни комплекси "Искандер" Русия е доставила на Армения реактивни артилерийски системи "Смерч", зенитни ракетни установки С-300 и комплекси "Игла-С", тежки огнехвъргачки ТОС-1А, стрелкови оръжия, гранатомети, бронирани коли, инженерни и комуникационни средства.

Баку обаче е получил от Москва зенитни ракетни комплекси "Тор-2МЕ" и С-300 ПМУ-2, танкове Т-90С, бойни машини на пехотата БМП-3, самоходни артилерийски установки "Мста-С", тежки огнехвъргачки и реактивни системи "Смерч". В Азербайджан са доставени десетки бойни и транспортни хеликоптери.

"При това положение е трудно да си представим, че Русия ще смени ориентирите и ще застане на нечия страна в противопоставянето между Азербайджан и Армения", подчертава в руското издание експертът ген. Юрий Неткачев.

В своя публикация от 25 септември 2020 г. Централният Азиатско-Кавказки институт (Central Asia-Caucasus Institute (CACI) посочва, че юлската погранична конфронтация в района на Тавуш е привлякла вниманието на външния свят, главно Русия и Турция, които са заели коренно различни позиции.

Привидно Русия остана неутрална и предложи посредничество. Докладите обаче сочат, че Москва може да е оказала на Армения военна подкрепа непосредствено преди избухването на пограничните бойни действия, пише  Наталия Конаршевска в анализа си "Трансгранична ескалация между Армения и Азербайджан".

На 13 август президентът Алиев изрично заяви, че Москва е изпратила на Армения "повече от 400 тона" военна техника седмици преди ескалацията. Русия и Армения са съюзници във военния съюз Организация на Договора за колективна безопасност (ОДКБ) и остава неясно дали последната доставка на оръжие е била преднамерена или случайна. Засега Армения не се е обърнала за помощ към ОДКБ, в който съюз Азербайджан не членува.

Както стана ясно, Русия не е склонна да предостави явна подкрепа за Армения за сметка на Азербайджан, тъй като иска да поддържа добри отношения с Баку. Наред с това Москва държи да разсее последствията от арменско-азербайджанския конфликт на собствената си територия, тъй като голям брой азербайджанци и арменци пребивават в Русия.

Москва вероятно също е обезпокоена от възможността Турция да увеличи присъствието си в Кавказ, за ​​да подкрепи Азербайджан.

Каква е ролята на Турция

За разлика двойнствената позиция на Москва, Анкара открито подкрепя Азербайджан въз основа на двустранното им стратегическо партньорство, което предвижда взаимна подкрепа в случай на необходима самоотбрана, включително военна помощ. Скоро след избухването на юлските сблъсъци президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган предложи пълната подкрепа на Турция за Баку.

Младежкото крило (Турска младежка фондация) на управляващата в Турция Партията на справедливостта и развитието протестива в Истанбул подкрепа на Азербайджан, 29 септември

Снимка: AP/БТА

В средата на август Турция изпрати в Азербайджан военна делегация на високо равнище, оглавявана от министъра на отбраната Хулуси Акар, която беше приета от президента на Азербайджан. В края на юли Турция организира и мащабни военни учения с Азербайджан, които продължиха две седмици и включваха въздушни и сухопътни сили. Наталия Конаршевска припомня, че в средата на август азербайджански медии съобщиха, че Баку и Анкара обсъждат възможността за създаване на турска военна база в Нахчиван.

Веднъж бившият президент на Азербайджан Гейдар Алиев (баща на сегашния Илхам Алиев) даде определение на двете страни като "една нация с две държави". И в двете държави народите са тюркски, споделят тюркска култура, а Ердоган винаги е обещавал подкрепата на нацията си за Азербайджан.

Ердогановите забележки като тази, че в случай на нужда неговата страна ще поддържа Азербайджан "до последно", далеч не допринасят за ограничаването на високото напрежение в Кавказ.

Има ли шанс мирът

Преговорите в продължение на десетилетия с посредничеството на международни сили не доведоха до мирен договор между християнска Армения (първа приела християнството като държавна религия през 301 г.) и мюсюлмански Азербайджан, богат на петрол и газ.

През 2018 г. в Армения се проведе мирна революция, която свали от власт дългогодишния ръководител Серж Саркисан. Лидерът на протеста Никол Пашинян стана премиер след свободни избори същата година.

Пашинян се съгласи заедно с Алиев да вървят към деескалация на напрежението и да отворят първата военна гореща линия между двете страни. През 2019 г. двете страни декларираха необходимост от "предприемане на конкретни мерки за подготовка на населението за мир".

Засега обаче всичко това остават само думи.

Карабахският конфликт - началото

Кавказкият регион е като Балканите - стар, с вековна история и конфликти, но и важен път - независимо дали той се казва "нефтен", "газов" или "копринен". В обстановка на пълно безвластие в Кавказкия регион след Октомврийската революция населението на Нагорни Карабах в края на 1917 г. създава Арменски национален съвет, който през юли 1918 г. се превръща в ръководство на Нагорни Карабах, което провежда самостоятелна вътрешна и външна политика.

Ето как представи събитията от тогава в статия, която Dir.bg публикува в началото на март 2018 г., проф. Велин Аргатски, историк и преподавател по сигурност и отбрана.

През май 1920 г. в Нагорни Карабах се установява съветска власт. Отново възниква полемика към кого да бъде присъединен Нагорни Карабах. До края на годината революционният комитет на Азербайджан признава принадлежността на Нагорни Карабах, Зангезур и Нахичеван за части от Арменската съветска република".

 

Надеждата за решаване на териториалните спорове се изпарява с С подписания договор между Русия и Турция на 16 март 1921 г. една голяма част от Армения - Нахичеванският район, несправедливо е даден на Азербайджан. С това нараства апетитът на Азербайджан и той излиза с нови искания за прекрояване територията на Армения.

Кавказкото бюро на Руската комунистическа партия (б) на 4 юли 1921 г. взема решение за присъединяването на Нагорни Карабах към Съветска Армения. Но след един ден Сталин налага без обсъждане арменската област да се предаде на Съветски Азербайджан с обещание за "широки права на самоуправление".

Отново въпросът за статута на Нагорни Карабах е поставен на заседание на политбюрото на партията, проведено на 7 юли 1921 г. под председателството на Ленин. Взема се решение за основа при териториални спорове да се приема етническият фактор и правото на самоопределение. Но на 8 юли Сталин телеграфира на (Серго) Орджоникидзе "спорните въпроси да се решат в полза на Азербайджан и Турция".

Ето как обяснява събитията Баку.

Ако преди 1918 година терминът "Нагорен Карабах" има само географско значение, то след образуването на независимите държави в Южен Кавказ през май 1918 година арменците започват да влагат и политическо съдържание. Възползвайки се от това, че през първите месеци на независимостта правителството на Република Азербайджан, създадена на 28 май 1918 година, напълно е заето с въпроса по освобождаване на Баку, карабахските арменци на т.нар. I селски конгрес, свикнат на 22 юли 1918 година, вземат решение за създаване в Нагорен Карабах на собствени административни органи на властта начело с Националния съвет. Това е извадка от статията на доц. д-р Илгар Нифталиев от Института по история "А.А. Бакиханов" към Националната академия на науките на Република Азербайджан, която Dir.bg също публикува.