06:02 | 22.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Враждата между Армения и Азербайджан ескалира: малките битки вещаят голяма война

Вече 32 години двете кавказки бивши съветски републики, са в условията на "студен мир", който често, въпреки подписаното примирие, се нарушава с огън

Снимка: AP/БТА

Враждата между Армения и Азербайджан ескалира: малките битки вещаят голяма война

08:50 | 27 юли 2020 | Автор : Виктор Стефанов 109 17239 Снимка: AP/БТА

Пограничните сблъсъци между отдавна враждуващите помежду си Азербайджан и Армения предизвикаха генералния секретар на ООН Антониу Гутериш да заяви, че евентуален пълномащабен конфликт между двете страни би бил катастрофален.

Войната за Карабах

Между тях съществува отдавнашен конфликт. Причината е в отцепилата се от Азербайджан, населена предимно с етнически арменци област Нагорни (Планински) Карабах с историческо име Арцах.

В последните дни обаче напрежението се разгоря не около ту тлеещия, ту разгарящия се конфликт за Нагорни Карабах. Сега бойните действия се пренесоха на 300 км на север - около два съседни района - Тавуш в Североизточна Армения и Томуз в Азербайджан.

Между двете страни е установен режим за прекратяване на огъня в сила от 1994 г., но подновените сблъсъци през последните дни породиха опасения от сериозен взрив в стратегическия район на Кавказ.

Поредните сблъсъци

Напрежението на границата между двете държави ескалира на 12 юли. Азербайджан обяви за направен опит на арменските въоръжени сили да атакуват армейски позиции на републиката с помощта на артилерия.

Подразделения на въоръжените сили на Армения, използващи картечници с голям калибър, снайперисти, 82-мм минохвъргачки и други артилерийски установки, нарушиха прекратяването на огъня 91 пъти в различни посоки на фронта през деня, се казва в съобщение на Министерство на отбраната на Азербайджан от 15 юли. В него се изтъква, че е бил унищожен бункер на арменските въоръжени сили, от който позициите на азербайджанската армия и селища са били обстрелвани по посока на граничния регион Тавуш.

Армения на свой ред обвини Азербайджан, че е обстрелвал град Берд (в област Тавуш). Азербайджанските сили обстрелваха арменски села с минохвъргачки и гаубици, заяви на 16 юли говорителят на арменското министерство на отбраната Сушан Степанян.

Дим от експлозиите при обстрел от арменските сили в района на Товус, Азербайджан. Снимката е разпространена от Министерството на отбраната на Армения

Снимка: AP/БТА

Огънят все още продължава, написа тя във Фейсбук.

От Баку съобщиха за 11 убити военни от азербайджанската армия през първите 3 дни на сблъсъци. Ереван обяви, че са убити 4-има военни и са ранени 10.

Доставките на газ за три арменски села бяха прекъснати, след като местни тръбопроводи бяха засегнати от обстрела, съобщи "Газпром Армения".

На 12 юли около 12:30 ч. военнослужещи от въоръжените сили на Азербайджан, използвайки военно превозно средство - модел УАЗ, преминаха държавната граница на Армения в посока провинция Тавуш и поеха към арменски военен пост близо до село Мовсес. След предупреждение от арменската страна, азербайджанските военнослужещи напуснаха превозното средство и се оттеглиха към позициите си. В 13:45 часа азербайджанските военнослужещи се опитаха да превземат граничния пост на арменските въоръжени сили, като този път използваха 82 мм минохвъргачки и бойни групи. Военните действия продължиха с дни, съобщиха от посолството на Армения в България.

Огънят не спира

На 16 юли, четвъртък, пресслужбата на азербайджанското министерство на отбраната съобщи, че войник-наборник от армията на Азербайджан е загинал при битка на границата с Армения.

Според военното ведомство, цитирано от ТАСС, "в продължаващите военни действия са унищожени до 20 военни, едно бронирано превозно средство, една единица радиоелектронно оръжие, бойни постове и вражеско укрепление бяха унищожени от прецизния огън на нашите части".

В разгара на ескалацията - на 16 юли т.г., министерството на отбраната на Азербайджан открито заплаши да започне ракетна атака над арменската ядрена централа Медзамор. Този удар "ще доведе до голяма катастрофа за Армения", заяви ръководителят на пресслужбата на министерството на отбраната на Азербайджан.

Как реагираха висшите кръгове на страните

На спешна среща в понеделник, 13 юли, ден след началото на бойните действия, президентът на Азербайджан Илхам Алиев заяви, че "политическото и военно ръководство на Армения ще носи цялата отговорност за провокацията". Той също така обвини Армения, че си влачи краката, за да запази статуквото.

Армения обаче обвини съседа си, че "използва артилерия при нападение, насочено към превземане на (арменски) позиции".

"Тази агресия срещу сигурността на цивилното население на Армения ще получи пропорционален отговор, за който азербайджанската страна носи пълна отговорност", се казва в съобщение на говорител на външното министерство на Армения.

"Силово решение на конфликта не съществува и няма алтернатива на мирните преговори, това отговаря на интересите на всички народи от нашия регион", заяви на 17 юли арменският премиер Никол Пашинян.

"Азербайджан, игнорирайки многобройни призиви за прекратяване на въоръжени конфликти в обстановката на пандемия... предприе военни действия в североизточната посока на границата на Армения ". "Въоръжените сили на Армения не можеха да не реагират на тези провокативни действия на Азербайджан", заяви арменският премиер, цитиран от ТАСС. "За съжаление провокациите продължават и до днес, допринасяйки за поддържане на напрежението и непредсказуемостта на ситуацията", добави Пашинян.

Ереван предупреждава, че в публичните си изявления и изказвания през последните месеци президентът на Азербайджан Илхам Алиев отново се е насочил към разпалване на войната и използване на войнствена риторика, като гарантира на населението на страната си, че Азербайджан е способен да реши карабахския конфликт по военен път. Алиев смята, че този конфликт трябва да намери своето решение изключително в рамките на териториалната цялост на Азербайджан. Баку укрепва граничните райони, където строи нови пътища, военни съоръжения и разполага военни части. От друга страна Алиев засега отхвърля призивите за мобилизация и война срещу Армения. Такива се чуха по време на протестите в подкрепа в азерската армия, провели се в Баку на 14 юли.

Протест в подкрепа на армията в Баку на 14 юли след пограничните сблъсъци с арменската армия

Снимка: AP/БТА

Изглежда Баку засега се задоволява само с трупане на потенциал, военни кампании и провокации. Някои наблюдатели приемат за "номер" на висшите военни нахлуването на уазката през арменската граница на 12 юли.

Армения - между Русия и Турция

Отбраната на Армения образно казано е поверена на Русия, която има военна база и снабдява кавказката република със съвременно въоръжение. През октомври 2017 г. Националното събрание на Армения ратифицира новото руско-арменско споразумение за съвместни въоръжени сили. Съгласно споразумението, подписано в края на 2016 г., "обединените войскови части" имат задачата да "гарантират военната сигурност в региона" и да осуетят или отблъснат възможна външна агресия срещу Армения или Русия. Договорът защитава страната в случай на военно нападение от Турция или Азербайджан. Ако на границите на Армения напрежението се нажежи и ако Армения се обърне към своите съюзници - Русия и Организацията на Договора за колективна сигурност (в която Азербайджан не членува), те ще бъдат задължени, съгласно устава на ОДКБ, да се намесят и да защитят Армения.

От арменското посолство в Москва изразиха надежда, че Русия ще помогне за намаляване на напрежението с посредничество. Разчитаме на реакцията на нашите колеги от ОДКБ, защото говорим за участък от границата на Армения, признат, наред с други неща, от членовете на организацията, заяви посланикът в Русия Вартан Тоганян.

От другата страна обаче стои Турция, която засипа Армения с предупреждения и заплахи, а Азербайджан с обещания за всяческа подкрепа. На 16 юли турският министър на отбраната Хулуси Акар увери Азербайджан, че турската армия е готова да окаже военна помощ на Баку в конфликтната ситуация на границата с Армения. Той заяви, че турските въоръжени сили "ще направят всичко необходимо за Азербайджан".

Турските депутати пък се събраха извънредно и обявиха в декларация, че "атаките, които са нов пример за агресивното отношение на Армения, която от години окупира азербайджанската област Нагорни Карабах и околните й райони, са най-голямата пречка за постигане на траен мир и стабилност в Южен Кавказ".

На 19 юли кюрдската агенция Фърат предаде, че турските военни може да изпратят в близките дни бойци от въоръжените групировки на сирийската опозиция в подкрепа на армията на Азербайджан. Според Фърат, за тази цел са открити пунктове за набиране на наемници, които се ангажират за половин година срещу 3,5 хиляди долара на месец. Анкара отрече, а Баку нарече информацията "измислица и фейк".

Турция междувременно изпрати безпилотни военни самолети в подкрепа на силите на Азербайджан срещу арменските войници в стълкновенията в граничния район Нагорни Карабах.

Световната намеса

Русия обяви, че е готова да посредничи между Армения и Азербайджан за решаване на граничния конфликт помежду им. Президентът Владимир Путин събра на 17 юли своя Съвет за сигурност и заяви, че е "изключително обезпокоен от сегашната ескалация". От негово име говорителят на Кремъл Дмитрий Песков подчерта "спешната нужда да бъде гарантирано прекратяването на огъня, а също така и готовността (на Русия) да стане посредник".

Държавният секретар на САЩ Майк Помпейо изрази на 15 юли притеснението на своята страна от насилието на границата между Армения и Азербайджан и призова за деескалация на напрежението.

ЕС призова и двете страни "да прекратят въоръжените сблъсъци, да се въздържат от войнствена реторика и да предприемат незабавни действия, за да предотвратят по-нататъшното ескалиране на напрежението".

Първият дипломат на Общността Жозеп Борел проведе телефонни консултации с министрите на външните работи на Азербайджан и Армения и ги призова да проведат преки преговори и да намалят напрежението на границите. Преките контакти между страните са от ключово значение, необходимо е да се възобновят съдържателните преговори под егидата на Минската група на ОССЕ, заяви Борел.

Конфликтът замириса на газ: на геополитика и газ

Безпокойството на международната общност се засилва от факта, че е заплашена стабилността на регион, през който преминават тръбопроводи за пренос на нефт и газ от Каспийско море към световните пазари, отбеляза Ройтерс.

Елшад Насиров, вицепрезидент на държавната енергийна компания СОКАР (State Oil Company of the Azerbaijan Republic), заяви в конферентен разговор на 18 юли, че петролопроводът Баку-Тбилиси-Джейхан, петролопроводът Баку-Супса, газопроводът Баку-Тбилиси-Ерзурум и някои други съоръжения са разположени недалеч от територията, където са станали сблъсъците. Насиров спомена и Трансадриатическия тръбопровод (последната отсечка от Южния газов коридор, който включва още два тръбопровода, преминаващи през Грузия и Турция), като подчерта важното му пазарно значение: завършването му означава намаляване на зависимостта на Европа от руските газови доставки.

Шефът на СОКАР избра подходяща за страната му платформа, за да предупреди за пазарните рискове. Насиров призова Запада да помогне за защитата на нейния енергиен износ по време на конферентния разговор, организиран от базирания в САЩ мозъчен тръст "Център за каспийска политика".

Нека обаче напомним, че Армения е под икономическа блокада, наложена от Турция. Единствените й пътища към световните пазари минават през Грузия на север (към Черно море и Русия) и Иран на юг, а споменатите тръбопроводи я заобикалят.

Малко история на конфликта

Сега напрежението ескалира на север, но заради Нагорни Карабах "пръстът винаги е на спусъка".

Конфликтът между Азербайджан и Армения за Нагорни Карабах (Арцах) започва през февруари 1988 г., когато Нагорно-Карабахският автономен регион обявява своето отделяне от Азербайджанската ССР.

В хода на въоръжения конфликт през 1992-1994 г. Азербайджан губи контрол над Нагорни Карабах и седем съседни области. Армения подкрепи мнозинството етнически арменци в Нагорни Карабах и нарича себе си гарант за неговата сигурност, а бюджетът и армията на републиката са тясно свързани с Армения.

Баку на свой ред смята тази територия за окупирана.

От 1992 г. се водят преговори за мирно уреждане на конфликта в рамките на Минската група на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), която се председателства от Русия, САЩ и Франция.

През 1994 г. беше договорено крехко примирие, което Минската група се опитва да надгражда, но засега без особен успех.

За последно напрежението в района избухна през 2016 г., като страните се сблъскаха за спорната територия за четири дни.

Но насаждането на омраза от страна на политиците и някои военни, в която и от двете страни на конфликта да се прави това, може да доведе до нови атаки и до мащабна агресия на границата с Армения и Азербайджан или в Нагорни Карабах.

ИЗБРАНО