Русия, Армения и Азербайджан с декларация за Нагорни Карабах
Президентите на Армения и Азербайджан се отзоваха на покана за съвместни разговори с руския президент Владимир Путин в Москва.
В съвместна декларация тримата президенти изразиха намерение за нормализиране на обстановката на оспорваната между Армения и Азербайджан територия Нагорни Карабах, предаде ТАСС, цитирана от БГНЕС.
Мирните намерения включват увеличаване на броя на наблюдателите на Организацията за сигурност и сътрудничество с Европа в региона, заяви пред журналисти руският външен министър Сергей Лавров, който също взе участие в срещата.
"Освен че очертахме конкретни стъпки за засилване на преговорния процес, в тристранната декларация президентите потвърждават своята ангажираност към нормализиране на ситуацията при линията на контакт (между арменски и азерски сили)", заяви още Лавров.
В съвместната декларация е изтъкнат напредък в съвместните действия "по редица въпроси", който ще помогне за нормализирането на ситуацията в Карабах, както и намерението за чести срещи по въпроса.
Конфликтът за арменския Нагорни Карабах, който по съветско време бе част от Азербайджан, бе възобновен на 2 април от страна на Азербайджан. Тогава армията на Баку започна обстрел срещу арменски военни формирования в Карабах.
На 5 април с посредничеството на Русия бе подписано споразумение за спиране на военните действия, което обаче често се нарушава.
Нагорни (или Планински) Карабах е автономен арменски анклав в Азербайджан. Конфликтът пламна през 1988 година, когато автономната област обяви, че излиза от Азербайджан.
В хода на военните действия през 1992-1994 година Азербайджан загуби контрола върху Карабах и 7 съседни района. Нагорни Карабах обяви независимост.
От 1992 г. се водят преговори за мирно регулиране на конфликта в рамките на Минската група на Организацията за сигурност сътрудничество в Европа (ОССЕ). Азербайджан настоява за съхранението на териториалната си цялост, Армения за независимост на областта.