"Това не трябва да е новото нормално" - 2024г. e една от най-пагубните за децата в условия на конфликти

През 2024 г. над 12 164 лица предимно от Сирия, Афганистан и Мароко са потърсили международна закрила в България, от които близо 4 000 са деца, сочат данни на УНИЦЕФ

Снимка: Getty Images

"Това не трябва да е новото нормално" - 2024г. e една от най-пагубните за децата в условия на конфликти

11:07 | 28 декември 2024 | Редактор : Аделина Томова 11 692 Снимка: Getty Images

Военните конфликти са оказали опустошително и невиждано досега по размери въздействие върху живота на децата в световен мащаб през 2024 г. според нов доклад на УНИЦЕФ, който прави преглед на последните данни и глобалните тенденции.

Бежанците

Днес повече деца от всякога живеят в зони на конфликт или са принудително разселени заради военни действия и насилие. Рекорден брой деца, засегнати от конфликти, са с погазени права, включително са били убити или ранени, не са ходили на училище, лишени са от животоспасяващи ваксини и страдат от критично недохранване. Според прогнозите техният брой само ще нараства. Конфликтите са причина за около 80% от хуманитарните нужди в света, за прекъсването на достъпа до жизненоважни ресурси като питейна вода, храна и лекарства, допълва БТА.

Над 473 милиона деца - повече от всяко шесто дете в световен мащаб - живеят понастоящем в райони, засегнати от конфликти, а светът в момента е арена на най-много конфликти от Втората световна война насам. Процентът на децата, които живеят в райони на конфликти се е удвоил - от около 10% през 90-те години на миналия век до почти 19% в наши дни.

До края на 2023 г. 47,2 милиона деца са били разселени поради конфликти и насилие като тенденциите през 2024 г. сочат допълнително разселване поради задълбочаване на конфликтите, включително в Хаити, Ливан, Мианмар, Държавата Палестина и Судан. Децата наброяват 30% от глобалното население, но средно са около 40% от бежанците и 49% от вътрешно разселените лица. В страните, пострадали от въоръжени конфликти, над една трета от населението живее в бедност (34,8%) в сравнение с малко над 10% в страните, които не са засегнати от конфликти.

През 2024 г. над 12 164 лица предимно от Сирия, Афганистан и Мароко са потърсили международна закрила в България, от които близо 4 000 са деца, а 64% от тях са непридружени (2 569). От началото на войната в Украйна до 18 декември 2024 г. 201 389 лица са получили временна закрила в България, от които близо 60 000 са деца. Към днешна дата има малко над 70 000 бежанци от Украйна в България и 40% от тях са деца.

"Всяко дете има право на сигурност, закрила, грижа и подкрепа, независимо от имиграционния му статус, държавата на произход, пол, раса или религия. Всяко дете е преди всичко дете. Децата бежанци се нуждаят от цялостни грижи, достъп до образование, здравеопазване, правна помощ и психосоциална подкрепа. УНИЦЕФ ще продължи да подкрепя децата, както и отговорните институции в усилията им да осигурят ефективна грижа и закрила на децата бежанци.", заяви Кристина де Бройн, представител на УНИЦЕФ в България. "

"Практически по всички показатели 2024 г. беше една от най-опустошителните в цялата история на УНИЦЕФ - както по брой на децата жертви, така и по степента на катастрофално въздействие върху живота им", заяви изпълнителният директор на УНИЦЕФ Катрин Ръсел. " Дете, израснало в зона на конфликт, е много по-вероятно да не посещава училище, да бъде недохранено или да бъде принудено да напусне дома си - твърде често многократно - в сравнение с дете, живеещо в мирни райони. Това не трябва да е новото нормално. Не можем да позволим едно цяло поколение деца да се превърнат в невинни жертви на безконтролните войни по света."

Според последните налични данни от 2023 г., ООН потвърди рекордните 32 990 тежки нарушения, извършени срещу 22 557 деца - най-високият брой от началото на мониторинга, възложен от Съвета за сигурност. С увеличаващия се брой на тежките престъпления срещу децата - хиляди деца са били убити и ранени в Газа, а в Украйна ООН констатира увеличение на жертвите сред децата през първите 9 месеца на 2024 г. в сравнение с цялата 2023 г. - очакването е за нов ръст тази година.

Особено тревожна е статистиката при жените и момичетата, заради увеличаването на случаите на изнасилвания и сексуално насилие в конфликтни райони. В Хаити, от началото на годината досега, има 1000 процента увеличение на документираните случаи на сексуално насилие над деца. В ситуации на въоръжени конфликти децата с увреждания също са непропорционално изложени на насилие и нарушения на правата им.

Достъпът до образование често е прекъснат в зони на конфликти и повече от 52 милиона деца не посещават училище в страни, засегнати от конфликти. Децата в ивицата Газа и значителна част от децата в Судан са пропуснали повече от една година училище, докато в страни като Украйна, Демократична република Конго и Сирия училищата са повредени, разрушени или преустроени за други цели, оставяйки милиони деца без достъп до образование. Разрушаването на образователната инфраструктура и несигурността около училищата са влошили и без това тежката ситуация с образованието на децата в тези региони.

Недохранването на децата в зони на конфликти също е достигнало застрашителни размери. Конфликтите и въоръженото насилие продължават да бъдат основните причини за глада в множество горещи точки, заради проблеми със снабдяването с храна, увеличаването на разселванията на населението и възпрепятстването на достъпа до хуманитарни помощи. Например в Судан в провинция Северен Дарфур беше обявена ситуация на масов глад, като това е първото обявяване на ситуация на масов глад от 2017 г. насам. През 2024 г. се очаква повече от половин милион души в пет страни в състояние на конфликт да бъдат засегнати от масов глад, петата най-екстремна фаза на продоволствена криза.

Конфликтите имат опустошителен ефект и върху достъпа на децата до животоспасяващи здравни грижи. Около 40 % от неваксинираните и непълно ваксинираните деца живеят в държави, които са частично или изцяло засегнати от конфликти. Поради липсата на безопасност, храна и здравни услуги, тези деца често са най-уязвими към болести като морбили и полиомиелит,.

Въздействието върху психичното здраве на децата също е огромно. Преживяването на насилие и загубата на близки провокират депресия, кошмари и затруднения със съня, агресивно поведение или себеизолиране, тъга и страх.

2024 г. се превърна в най-смъртоносната година в историята на хуманитарните организации, като в световен мащаб загинаха 281 хуманитарни работници, което надмина предишни рекорди.

"Децата във военни зони се борят ежедневно за оцеляването си, което ги лишава от детство", допълни Катрин Ръсел. "Училищата им са бомбардирани, домовете им разрушени, а семействата - разделени. Отнети са им не само безопасността и достъпа до основни животоспасяващи ресурси, но и възможността да играят, да учат и просто да бъдат деца. Светът се проваля и предава тези деца. На прага на 2025 г. трябва да направим повече, за да преобърнем хода на събитията и да спасим и подобрим живота на децата. "

УНИЦЕФ призовава всички страни в конфликти и тези, които имат влияние върху тях, да предприемат решителни действия, за да сложат край на страданието на децата, да гарантират спазването на правата им и да спазват задълженията си съгласно международното хуманитарно право.

УНИЦЕФ работи на някои от най-трудните места в света, за да достигне до децата в най-неравностойно положение в света. В повече от 190 държави и територии ние работим за всяко дете, навсякъде, за да изградим по-добър свят за всички.

ИЗБРАНО