25 ONLINE - потърсихме заедно отговори на въпросите от новата ера на журналистиката

18:26 | 12 юни 2023 6 928

Представете си свят, в който изкуствен интелект избира кои са важните новини. Какви заглавия има? Кои липсват? Възможно ли е един ден нюзрумът да се окаже празен, а журналистът излишен? Как се промениха стандартите в журналистиката с навлизането на високоскоростната информация, която получаваме отвсякъде? Как се промени средата и за издателите?

За 25-ата си годишнина Dir.bg събра водещи международни и български експерти в медиите и технологиите, анализатори на аудитория и бизнес. На конференцията 25 ONLINE потърсихме заедно отговор на тези и още много въпроси, които стоят пред издателите, журналистите и потребителите.

Виж още Dir.bg на 25: Топ експерти за трансформациите в дигиталната журналистика

Dir.bg организира събитието, за да бъде споделен опит от всяка страна, свързана с дигиталните медии, a разговорът за променящата се среда и предизвикателствата пред съвременните медии очерта последните трендове в издателския бизнес, добрите практики и работещите модели.

Освен участниците и гостите, в различните платформи на Dir.bg конференцията проследиха над 100 000 потребители. 75 000 я проследиха в сайта на най-големия информационен портал в България, а още над 25 000 с помощта на каналите ни в YouTube и социалните мрежи.

Сред експертите, които имаха думата от сцената на 25 ONLINE, бяха Константин Камарас, съосновател и почетен председател на IAB Европа, световноизвестният независим анализатор Бенедикт Евънс, журналистът, анализатор и директор на лондонската компания AKAS Люба Късова, както и други утвърдени журналисти и издатели в българското уеб-пространство.

"Независимостта на новинарските брандове в едно демократично общество е много важна. Едно от гурутата в управлението на печатните медии през 80-те години казваше - "Вестникът е продукт, но е и специален продукт". И аз все още вярвам в това кредо", заяви Константин Камарас.

Константин Камарас

Снимка: Петър Йорданов

По думите му една трета от аудиторията би плащала за новини при определени условия, а 20 процента отделят средства, за да бъдат информирани.

"Ключовите аудитории са жените и поколението Z. Те са най-интересни и могат да бъдат привлечени. Но трябва да се мисли извън социалната рамка. През последните години някои издатели смятат, че отговорът на всичко са социалните мрежи, но трябва да подходим много внимателно", предупреди Камарас.

Виж още Ключовите аудитории са жените и поколението Z, но трябва да се мисли извън социалната рамка

Председателят на борда на директорите на IAB Europe изтъкна, че в момента все повече издатели инвестират в аудиформати - т.нар. подкасти.

По думите му е много важно за всеки един сайт как са разположени новините на първата му страница.

"Хората няма да скролват много дълго надолу, а заглавията стават все по-важни. Затова е и добре новините да бъдат публикувани с едно и също заглавие в печатното издание и в онлайн страницата на медията", добави Константин Камарас.

Според него издателите, които разчитат на директни плащания от платформите, ще бъдат разочаровани.

"Един от всеки четири потребители не кликат на изпратени линкове т.е трафикът ви няма да се увеличи. Изборът не е голям - трябва да инвестираме в директен трафик, а не в slide way трафик. Никой голям издател в Европа не може да си позволи огромен екип. В Европа има само две платформи, които са недостижими. Те имат много ясен модел за парично остойностяване и това са YouTube и ТикТок. Във втората се появи наскоро модел, в който генераторите на съдържание могат да го осребрят. Трябва да работим в много по-голяма степен в разпространението в реално време", обясни Камарас.

Водещ лектор на сцената беше и независимият анализатор Бенедикт Евънс.

Виж още С изкуствения интелект хакваме цивилизационния код, до 2-3 г. той ще дехуманизира историята

"През последните 20 години с появата на интернет рекламата се промени фундаментално, САЩ, Китай и Великобритания са дигитални. Само двама от най-големите участници на пазара са медийни платформи, другите са техплатформи. Имаме и трансформация на концентрацията, но не трябва само да говорим за реклама и търговия, а как да стигнем до клиентите. Много от гигантите използват всички канали за тази цел", каза Евънс.

По думите му след пандемията търговията на дребно, особено в Щатите, вече изглежда по различен начин - с нови складове и разширени пространства, а гиганти като "Амазон" са превърнали дигиталната реклама в основен канал за приходи, при това и особено печеливш и без капиталови разходи.

Според него "софтуерът изяжда света", а дигиталните технологии извеждат нови реалности за търговците на дребно.

"В комбинирането на брандове всичко се свежда до мащабиране на логистиката, на производството. Ситуацията в днешни дни е много по-различна от тази през 1995 година, има безкрайни възможности за потребителя, но е важно как ще се ориентираш в това море от продукти. Рекламата е най-добрият начин да поддържаш един продукт", подчерта Бенедикт Евънс и добавя:

"Днес сме променили това, което правим на компютрите, за да може да управляваме бизнесите".

Бенедикт Евънс

Снимка: Петър Йорданов

По думите му преди година се е смятало, че на преден план за развитието на дигиталните технологии са Метавселената или криптото, 98% от тези неща са се превърнали просто в ненужен шум.

"Какво се е променило - трябва да се върнем 10 години назад към първите методи на машинно учене, когато се произвеждаше софтуер, който можеше да разпознава картинки. Това, което установихме, че трябва да се замислим за високо ниво на абстракция. Софтуерът сега е способен да разпознава реч, език, да прави превод", отбеляза Евънс и допълва, че вероятно начините, по които използваме Google, ще се променят.

"Ще попитаме Chat GPT един въпрос и той ще ни предостави информация, вместо да я търсим в сайтовете в Google", подчерта експертът.

"През следващите 10 години най-вероятно ще бъдем фокусирани върху изкуствения интелект. Нямаме теория дали това, което разработваме, ще ни доведе до резултат. Все едно проектираме ракета, която да ни отведе на Луната, но не знаем какво е гравитация - не знаем какво ще се случи", посочи още анализаторът и продължи:

"Търсим, без да можем да променим фактите. Има много въпроси, на които не знаем отговорите - какво е нивото на грешката, как я редуцираме и каква е цената тези модели да бъдат обучени, защото в момента са вложени доста милиони в Chat GPT".

Водещ лектор на дискусията за доверието към професията, за различните аудитории и нагласите на младото поколение бе Люба Късова, директор на AKAS, журналист и анализатор.

"Новинарската индустрия е в дистрес, както в България, така и в чужбина. Има три основни проблема, а първият от тях е, че българите обръщат гръб на новините, като интересът към новините намалява, а процентът на хората, които избягват да четат и гледат новини се увеличава", заяви Късова.

Люба Късова

Снимка: Петър Йорданов

Тя подчерта тревожния факт, че от 2021 г. търсенето на новини намалява по целия свят и това се случва за първи път в историята.

Виж още 6 ценности ще спасят журналистиката, а бързината не трябва да измества качеството

"Когато анализираме данните на Ройтерс виждаме, че само половината от българите се интересуват изключително или много от новините. Това е с една пета по-малко в сравнение с броя им преди 5 г. А когато погледнем към младите - от 18 до 24 г. - по-малко от една трета се интересуват от новини. И броят им също е спаднал с една трета през последните пет години", добави директорът на AKAS.

По думите й 80 на сто от българите отвреме навреме избягват да гледат и четат новини.

"Това са огромен брой хора, които са много лабилни за индустрията и е много важно да се погрижим за тях преди да стане късно", категорична бе Люба Късова.

По думите й, вторият проблем за медиите е, че само малка от аудиторията вярва на новините. "Това, което е по-шокиращо е, че още по-малко журналисти вярват в собствената си професия", добави тя.

Според данните към момента, само една трета от българите вярват на новините, но това е и тенденцията в много други държави.

"Но това, което най-много ме шокира, когато анализирах данните е, колко малко журналисти вярват в професията си. Едва 1 от 10 български журналисти вярват в това, което правят, а България е на 49-о от 51 места в доверие в новините", каза още Люба Късова.

Директорът на AKAS открои третия проблем, който е не по-малко съществен - приходите на медиите. Според последните данни приходите на българските печатни медии се очаква да намалеят с повече от 40 процента.

Виж още Загубихме битката с Биг Тек, без дори да я повеждаме, но трудностите ни помогнаха да правим топ неща

"Ключовите фактори по отношение на аудиторията, които водят до проблеми в новинарската индустрия са, че новинарското отразяване не отговаря в достатъчна степен на нуждите на аудиторията. 43 процента от интервюираните казват, че искат повече международни новини. А в същото време само 6 процента от първата страница на медиите са били посветени на международни новини. 85 на сто от българите казват, че медиите трябва да отразяват набор от различни гледни точки и да оставят на хората да решат. Друг проблем е, че използването на факти е крайно недостатъчно. В същото време ниската степен на ангажираност с факти и научни открития създава благодатна почва за дезинформация в България", коментира още Люба Късова.

По думите й българите проявяват и най-много полово стереотипно мислене сред гражданите на страни от ЕС.

"Те са най-склонни да възприемат ролите на мъжете и жените по стереотипен начин - основната роля на жената е да се грижи за семейството, а на мъжа - да прави пари. Един от начините, по които тези норми прозират в новините е, че мъжете се цитират четири пъти повече в тях, като източници на информация, от жените. Но има 6 ценности, които ще спасят журналистиката и медиите - честност, любознателност, смелост, човечност, любов към фактите и надежда", завърши Люба Късова.

Как се промени средата в журналистката през последните 25 години? В поредица от интервюта своите отговори пред Dir.bg дадоха още: