Берлускони: Бог на политиката, баща на всички популисти или крал на бунга-бунга (снимки)
Историята за възхода, победите и паденията на харизматичния италиански политик
"Краят на една епоха", така италианският в. "Република" определи кончината на една легенда на италианската политика - Силвио Берлускони или човека, който промени политиката и Италия, както пише друго голямо издание на Ботуша - в. "Кориере дела Сера".
Още по темата
В сложния и объркан свят на италианската политика Берлускони беше майстор, който успяваше да съчетае отлично големия бизнес и политическата кариера. Бившият италиански премиер Марио Монти определя Берлускони като "бащата на всички популисти", а веднъж самият Кавалиере се нарече "Исус Христос на политиката".
Неговата харизма и прекрасно чувство за хумор печелеха италианските избиратели и те продължиха да гласуват за него въпреки обвиненията в корупция и връзки с мафията.
Берлускони беше съден многократно, но всеки път му се разминаваше благодарение на невероятния му талант да маневрира около италианска правна система и липсата на преки доказателства срещу него.
Беше свикнал да се обгражда с красиви жени и именно любовта му към тях му изигра лоша шега - поредица от сексуални скандали през последното десетилетие доведоха до отчуждаване на много от привържениците му.
Благодарение на вече споменатите качества и уменията му за водене на разговори Берлускони поддържаше добри отношения с много от световните лидери.
Той успяваше да съчетае приятелството си с руския президент Владимир Путин, с покойния либийски лидер Муамар Кадафи и президента на САЩ Джордж Буш-младши. Тук е мястото да се вмъкне, че точно преди десетилетие без един ден Берлускони кацна в София, за да открие паметник на Гарибалди, но както италианските медии писаха тогава, тричасовото посещение (на път за среща с Кадафи) е било заради рождения ден на Бойко Борисов (тогава премиер на България).
"Берлускони се счита за най-близкия европейски партньор на Борисов. Двамата установиха контакти още по времето на формирането на ГЕРБ. Берлускони подпомогна Борисов с напътствия за новосъздаващата се политическа формация в България и посочи евентуалните стъпки, които да се предприемат за приемане на ГЕРБ в семейството на ЕНП.
А Борисов дебютира на европейската сцена на първата среща на върха в рамките на Европейския Съвет в Брюксел, придружен именно от Берлускони", пише тогава в публикация за въпросното събитие "Дойче Веле".
Силвио Берлускони е роден в Милано на 29 септември 1936 г. в семейството на дълбоко вярващи католици - банковия служител Луиджи Берлускони и домакинята Розела Боси.
Детството си прекарва първо в Швейцария, където семейството му е принудено да избяга (баща му е антифашист), а след това близо край Милано, където ходи на училище.
През 1954 г. Берлускони става студент в Юридическия факултет на Миланския университет, където изучава право и свири на контрабас в университетския оркестър, а през ваканциите се подвизава като певец на круизни кораби и екскурзовод.
Млад предприемач
Още от дете Силвио има предприемачески нюх и чар, които му помагат през целия му живот. Първо помага на свои връстници с домашните им срещу пари или бонбони, по-късно пък продава курсови работи на състуденти в университета.
През 1961 г. се дипломира с отличие и получава награда от 2 милиона лири за дипломната си работа, разказва Би Би Си.
Скоро след това основава първата си строителна компания - Съюз на миланските строителни предприемачи, отказвайки се от предложение за работа в банка "Расини", където баща му по това време е топ мениджър.
В началото на 60-те години на ХХ век Италия преживява строителен бум и проектите на компанията на Берлускони в Милано имат огромен успех, въпреки че са съпроводени, както самият бизнесмен признава, с невероятни трудности.
"За да получиш всички разрешителни за строеж, трябваше да обиколиш много инстанции. Трябваше да го направиш с плик с пари между зъбите. Трябваше да плащаме буквално за всяка стъпка: изграждане на канализация, инсталиране на нови улични знаци и светофари. Това нямаше край", казва той в интервю пред журналиста Алън Фридман за документалния филм "Моят път" и едноименната книга.
Един от най-успешните проекти на младия строителен предприемач е жилищният комплекс "Милано 2" (Milano Due). Чарът и нюхът на Берлускони не само му помагат да получи необходимите лицензи и разрешителни за строеж, но и убеждават чиновниците да променят траекториите на полетите над летище Линате, което се намира в близост до комплекса, така че шумът да не дразни обитателите му.
Проектът носи на Силвио Берлускони огромна слава и богатство, част от което той харчи за закупуването на старинна вила в Аркора край Милано. Оттогава 72-стайната вила се превръща в дом, седалище и център за вземане на всички стратегически решения на Берлускони до края на живота му.
Откъде Силвио Берлускони има пари за построяването на новия район в Милано, остава неизвестно и до днес. Впоследствие въпросът е предмет на множество съдебни спорове, но разследващите така и не успяват да се справят със сложната и объркана фирмена структура на Берлускони.
Пионер на комерсиалната телевизия
През 1978 г. Берлускони се интересува от обещаващия телекомуникационен и медиен пазар и създава кабелен телевизионен канал Telemilano, който първоначално е достъпен само за наемателите на построените от него апартаменти.
Няколко години по-късно Берлускони става собственик на три национални телевизионни канала, които по-късно стават част от холдинга Mediaset. Тези канали се превръщат в едни от първите комерсиални телевизионни канали в Европа.
За да се конкурира с държавната телевизия РАИ, която дотогава има монопол върху излъчването, Берлускони започва да придобива права върху развлекателно съдържание от САЩ: сапунки, блокбъстъри и различни телевизионни шоу програми.
В телевизионните канали на Берлускони за първи път се появяват предавания с полуголи танцьорки, което по онова време изглежда немислимо за консервативната държавна телевизия. Каналите привличат зрители и рекламодатели, за които са въведени гъвкави условия и отстъпки.
През 1978 г. Берлускони създава холдинговата компания Fininvest, която обединява всичките му медийни активи. Бизнес империята се разраства бързо.
Най-малко 150 дружества преминават под контрола на Берлускони, включително най-голямото италианско издателство "Мондадори", както и ежедневника "Ил Джорнале".
През 1984 г., след жалба от страна на РАИ, която претендира за монопол върху националното телевизионно излъчване, всички предаватели на Mediaset са конфискувани. В резултат на продължително съдебно дело е издадено постановление за възобновяване на излъчването.
Берлускони убеждава тогавашния министър-председател Бетино Кракси, с когото има близки връзки, да промени законодателството. Берлускони е заподозрян в подкупване на Кракси, но както в много други подобни случаи, нищо не може да бъде доказано.
През 1986 г. Силвио Берлускони купува футболния клуб "Милан", който под негово ръководство се превръща в един от водещите клубове в страната. През 2017 г. мажоритарният дял от клуба беше продаден на група китайски инвеститори за 740 млн. евро.
Дебют в голямата политика
Скоро след закупуването на "Милан" компаниите на Берлускони стават обект на разследване за корупция по високите етажи на властта в Италия.
Мащабната антикорупционна операция на властите "Чисти ръце", която засяга няколко хиляди души, не е пряко свързана с Берлускони, но включва много негови сътрудници, включително Бетино Кракси, който е обвинен в подкуп.
На фона на общото недоволство на италианските граждани от съществуващата политическа система и корупционните скандали Силвио Берлускони основава през 1994 г. партията "Форца Италия".
Самият той мотивира политическите си амбиции с желанието си да намали държавната намеса в икономиката, да намали данъците и да повиши жизнения стандарт на италианците, въпреки че опонентите обясняват тези му стремежи с опасността от съдебно преследване на Берлускони.
Той отрича всички обвинения. "Не е необходимо да бъда избран, за да имам власт. Имам къщи по целия свят, великолепни яхти, красиви самолети, невероятна съпруга, добро семейство. Правя жертви", казва той.
Обвиненията в корупция напълно подкопават репутацията на дясноцентристката коалиция, която управлява страната от 1947 г. дотогава. По време на антикорупционния процес разследващите публично назовават имената на много политици, заподозрени в корупция.
Мнозина тогава смятат, че в резултат на това левите партии, включително бившите комунисти, ще спечелят следващите избори. Но националните избори са спечелени от партията на Берлускони само 60 дни след създаването ѝ.
Веднага след изборите Берлускони сформира коалиция от дясноцентристки партии. На 11 май 1994 г. той полага клетва като министър-председател, превръщайки се в първия европейски премиер мултимилиардер.
Скоро правителството прокарва в парламента закон, който гарантира на Берлускони и високопоставените министри имунитет срещу съдебно преследване, докато са на власт. По-късно този закон е отменен от Конституционния съд.
За победата на Берлускони много помага подходящата телевизионна рекламна кампания, която го представяше като чаровен мъж и примерен милиардер, постигнал всичко сам.
Но той не остава дълго на поста си. Разногласията между трите партии в управляващата коалиция и фактът, че съдът в Милано го обвинява в укриване на данъци, водят до разпадането на правителствената коалиция седем месеца по-късно.
През 2001 г. Берлускони отново става министър-председател начело на нова коалиция, наречена "Дом на свободите". По време на предизборната кампания той обещава сериозни икономически реформи, опростена данъчна система и по-високи пенсии.
Но поради проблемите в световната икономика Берлускони не успява да изпълни обещанията си. През 2006 г., въпреки че успява да внесе поправки в изборното законодателство, които биха помогнали на неговата коалиция, той губи изборите от лявоцентристката коалиция на Романо Проди.
Унизително поражение
Правителството на Проди има сериозни трудности от самото начало и по-малко от две години по-късно, през април 2008 г., Берлускони отново става министър-председател, след като политическа криза принуди кабинета да подаде оставка.
През 2009 г. движението "Народ на свободата", основано две години по-рано и включващо партията на Берлускони " Форца, Италия", Националния алианс и няколко по-малки партии, най-накрая се оформя като политическа партия.
То веднага започва да се разцепва, като между министър-председателя Берлускони и Джанфранко Фини, председател на долната камара на парламента, възникват сериозни разногласия. Берлускони се оказва притиснат в ъгъла, въпреки че успява да преживее вота на недоверие през декември 2010 г.
С течение на времето формацията се ползва с все по-малка подкрепа. Окончателният удар идва през май 2011 г., когато партията има слаби резултати на местните избори. Най-лошото за Берлускони е, че партията му губи в Милано - неговата политическа и търговска крепост. Това е унизително.
Той се задържа на поста министър-председател до октомври 2011 г., но с разрастването на финансовата криза парламентът трябва да одобри нов бюджет и тук Берлускони губи подкрепата на мнозинството депутати. Когато става ясно, че е подал оставка, по улиците на италианските градове се събират ликуващи тълпи.
Берлускони обаче не се предава. През 2012 г. той обявява, че иска отново да стане министър-председател, а на изборите през 2013 г. партията му губи с малка разлика, отстъпвайки на лявоцентристката Демократическа партия на Пиер Берсани само с 1% от гласовете.
За известно време партията "Народ на свободата" подкрепя правителството на министър-председателя Енрико Лета, но след това се разделя и Берлускони я възражда под старото име "Форца, Италия".
Лоша слава
Силвио Берлускони е в ролята на заподозрян в поне 60 различни дела: присвояване, укриване на данъци, изготвяне на неверни финансови отчети и опит за подкупване на съдия.
В някои случая делото стига до съд, но Берлускони е признат за невинен или присъдата е отменена при обжалване. В някои случаи съдиите не са могли да вземат решение поради изтичане на давностния срок.
Късметът обръща гръб на Берлускони през 2013 г., когато той е признат за виновен в укриване на данъци, осъден на четири години затвор и изключен от Сената. Поради възрастта му присъдата е заменена с една година общественополезен труд.
Берлускони беше осъден на седем години и по обвинения в сексуални отношения с непълнолетната Карима ел-Махруг, известна още като Руби, и злоупотреба със служебно положение, докато се опитва да я освободи от полицията.
Берлускони отрича да е плащал за секс и обяснява, че е искал да помогне на момичето да си намери работа, защото е разказала "история, която го е трогнала". Според Махруг тя е получила 7000 евро от министър-председателя. Момичето също така отрича да е имало сексуална връзка с Берлускони.
Берлускони така и не влиза в затвора - адвокатите му успяват да постигнат пълна оправдателна присъда. На 18 юли 2014 г. Апелативният съд на Милано отменя всички присъди поради липса на достатъчно доказателства и липса на състав на престъпление.
Малко след това миланската прокуратура започва разследване срещу Берлускони по подозрение, че е подкупил участници в скандалните бунга-бунга партита във вила Аркора, за да дадат необходимите показания по делото "Руби".
Информацията за партитата изплува по време на първия процес благодарение на разкрити телефонни разговори. Според прокурорите гостите на партито и поканените млади момичета са правили секс.
Много от поканените са били обещаващи телевизионни водещи.
Във филма "Моят път" на Фридман Берлускони показва на журналиста стаята в Аркора, където според него са се провеждали партитата му: това е малка приемна с дълга маса за хранене в средата.
"Джордж Клуни дойде на моята вечеря и след това каза: "Бях на вечерята и ми хареса, домакинът беше много мил, но нямаше "бунга бунга". Разбира се, че нямаше, защото "бунга бунга" е просто вечеря", смее се Берлускони.
Той отрича на партитата да са присъствали непълнолетни и добавя: "Ако е имало секс - тук, в частна къща - това не се счита за престъпление. Какво е престъплението тогава?"
Отношенията с Путин
Според експертите именно Силвио Берлускони е изиграл важна роля за затоплянето на отношенията между САЩ и Русия в началото на 2000 г., както и за създаването на Съвета Русия-НАТО, който вече не функционира.
За повече от две десетилетия, откакто Владимир Путин е в Кремъл, нито един западен политик не е имал такова приятелство с него, каквото той има с Берлускони. Двамата се срещат на срещата на върха на Г-8 в Генуа през юли 2001 г. и установяват близки отношения. Само през първата година и половина италианският и руският лидер се срещат осем пъти.
Медиите съобщават, че през август 2003 г. дъщерите на Путин са били на почивка във вилата на Берлускони "Чертоза" в Сардиния. Самият руски президент прекарва там три дни и нарича вилата "шикозно място". Берлускони е посещавал неофициално Русия няколко пъти за рождените дни на Путин.
Берлускони неведнъж се е изказвал в подкрепа на Кремъл по въпроси, свързани с Чечения, правата на човека, Грузия и Украйна, като за това е подложен на критики на Запад. В американска дипломатическа депеша, публикувана от Уикилийкс, се посочва, че италианският министър-председател се е стремял на всяка цена да бъде в услуга на Путин и често е изразявал мнения, съветвани директно от него, тъй като е бил впечатлен от мачисткия, волеви и авторитарен стил на руския президент.
През ноември 2011 г., в навечерието на оставката на Берлускони, Путин го нарече един от последните мохикани на европейската политика, а през 2015 г. го нарече приятел и съюзник.
През 2013 г., когато Путин пристигна на държавно посещение в Рим, той първо посети вилата на Берлускони, а след това отиде при министър-председателя Енрико Лета.
През 2014 г. Берлускони заяви, че симпатизира на провъзгласяването на сепаратистки "народни републики" в Източна Украйна.
"Що се отнася до Украйна, аз съм напълно несъгласен с политиката на ЕС и САЩ. Жителите на Крим говорят на руски език, те гласуваха на референдум за присъединяване към майка-Русия. Налагането на санкции е погрешно политическо решение", заяви той година по-късно.
На 11 септември 2015 г. Берлускони, който е на почивка с Путин в Сочи, пътува с него до анексирания Севастопол. Заради това Службата за сигурност на Украйна му забрани да влиза в страната за три години.
Конфликт на интереси
Силвио Берлускони винаги е бил избухлив и колоритен човек. Никога не е криел слабостта си към нежния пол, признавал е, че си е трансплантирал коса и си е правил пластични операции, за да изглежда по-млад от годините си.
Чувството за хумор на Берлускони често го е подвеждало. Веднъж той каза, че един евродепутат би бил добър пазач на концентрационен лагер. Друг път казва, че Мусолини е бил безобиден лидер.
Критиците на Берлускони най-много се ядосваха на факта, че той участваше в почти всички сфери на живота на Италия - бизнес, политика, спорт и медии. Според тях неговата бизнес империя му дава огромно предимство в изборите.
Много от гласувалите за Берлускони твърдят, че именно успехът му в бизнеса му дава основание да ръководи страната. Самият политик отричаше, че се е облагодетелствал повече от себе си, отколкото от страната.
"Аз се грижа за всички, както и за себе си. Тук няма конфликт на интереси", казва Берлускони.
Женен, разведен, женен, разведен...
Силвио Берлускони е бил официално женен два пъти. От първия си брак с Карла Елвира дел'Олио има две деца - дъщеря Мария Елвира и син Пиер Силвио.
През 1980 г. Берлускони се влюбва в актрисата Вероника Ларио, за която се жени през декември 1990 г. Двамата прекарват общо повече от 30 години заедно и окончателно се развеждат през 2014 г. Първоначално съдът определя Ларио да получава месечна издръжка в размер на 3 млн. евро. Съдиите аргументират присъждането на толкова голяма сума с това, че на Ларио трябва да се осигури стандарт на живот, с който тя е свикнала през 20-те години официален брак.
Берлускони обжалва това решение и размерът на издръжката е намален първо на 2 млн. евро, а след това на 1,4 млн. евро. В крайна сметка през 2017 г. той успява да постигне отмяна на издръжката и възстановяване на сумата, получена от Ларио. В резултат на това бившата съпруга трябва да плати на Берлускони 60 млн. евро.
След развода си Берлускони поддържа близки отношения с 32-годишната Франческа Паскале, която твърдеше, че иска да се омъжи за него.
Той също така мечтаеше да се върне в голямата политика, като се надяваше да спечели изборите през пролетта на 2018 г. Преди официалния старт на предизборната кампания Берлускони се появи видимо отслабнал и освежен пред поддръжници и журналисти. В резултат на това партията "Напред, Италия" се класира на четвърто място с 14% от гласовете.
В завещанието, написано по това време, той разрешава на наследниците си да продадат цялото му имущество с изключение на вилата в Аркора, където Берлускони прекарва по-голямата част от живота си.
Завръщане в политиката
На 5 март 2020 г. пресслужбата на партията "Напред, Италия" официално обявява раздялата на Берлускони с Паскале, а медиите съобщават за новата му любов - 30-годишната Марта Фасина, депутат от собствената му партия.
През март 2020 г. Берлускони дарява 10 млн. евро за изграждането на високотехнологична болница в Милано за лечение на пациенти с COVID-19. През септември същата година самият той дава положителен тест за коронавирус.
Вирусът е открит и у приятелката на Берлускони Марта Фасина, децата му и стария му приятел Флавио Бриаторе, с когото политикът преди това е почивал в Сардиния. Берлускони е хоспитализиран и на следващия ден е диагностициран с начален стадий на двустранна пневмония.
Той прекарва 11 дни в болницата, а след като я напуска, заявява пред журналисти: "Благодаря на небето, благодарение на лекарите преминах може би най-трудното изпитание в живота си. Оказа се, че отново съм се измъкнал от всичко".
Силвио Берлускони печели изборите за италианския сенат през септември 2022 г. и един месец по-късно, на 86-годишна възраст, се регистрира като сенатор.
Откакто Русия нахлу в Украйна, политикът направи поредица от гръмки и противоречиви изявления.
През април 2022 г., два месеца след началото на войната, той заяви, че е разочарован и натъжен от действията на Владимир Путин. Още месец по-късно той заяви, че Европа трябва "да се опита да принуди украинците да приемат предложенията на руския президент".
Преди изборите през септември 2022 г. Берлускони заяви, че руският президент "просто иска да замени правителството на Владимир Зеленски с достойни хора", но руските войски срещнаха неочаквана съпротива от страна на украинците.
В началото на 2023 г., коментирайки срещата на италианския министър-председател Джорджа Мелони със Зеленски в Брюксел, Силвио Берлускони заяви, че не би се срещнал лично с украинския президент и го обвини в разпалването на конфликта.
Думите му предизвикаха гняв както в Киев, така и в Рим. От изказването на Берлускони се дистанцираха собствената му партия "Форца, Италия" и кабинетът. В крайна сметка се наложи самият политик да се оправдава.
"Винаги сме подкрепяли украинския народ, винаги сме гласували както в Италия, така и в Европа, за да помогнем на Украйна както с финансиране, така и с доставка на оръжие. Винаги съм бил на страната на украинския народ и на мира. Подкрепям дипломатическото решение възможно най-скоро, защото тази война е заплаха за всички", написа той в социалните мрежи.
През февруари 2023 г. съдът за пореден път оправдава Силвио Берлускони по обвинението в подкупване на свидетели на секс партитата.
Съдебният процес в Милано беше многократно прекъсван заради здравословните проблеми на бившия министър-председател и наблюдателите смятаха, че дори да бъде признат за виновен, е малко вероятно да влезе в затвора, предвид продължителния процес на обжалване и напредналата му възраст.
В началото на 2023 г. Берлускони беше хоспитализиран в миланската клиника "Сан Рафаеле" три пъти - през януари, март и април.
В края на март политикът прекара четири дни в болницата и след като се завърна у дома, публикува снимка в социалните мрежи, на която се усмихва и позира пред лалета във вилата си в Аркора.
"Днес е Цветница, но за мен това е и празник на цветята. Обичам всички, но най-много обичам лалетата, особено заради тяхното разнообразие. Вижте какво съм направил: една поляна, голяма поляна, цялата в лалета в моята къща, харесват ли ви?" - пише той във Facebook.
Седмица по-късно Берлускони отново е приет в интензивното отделение. Тогава лекарите заявиха, че политикът има левкемия - рак на кръвта.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}