Къде си тръгнал гол по чукарите? Я пий кило гроздова, тъпак!

"Той си го е заслужил" или злото в българската душевност

Снимка: Shutterstock

Къде си тръгнал гол по чукарите? Я пий кило гроздова, тъпак!

"Той си го е заслужил" или злото в българската душевност

07:22 | 5 януари 2019 | Автор: Антония Антонова 1154 71829 Снимка: Shutterstock

Един от големите парадокси в националната ни психика е това, че хем "онли гад кен дждъдж ми" (превод от англ. "Само Господ може да ме съди- бел.ред.), дето кой ли чалгар не си го татуира това житейско мото къде ли не по своето "фитнес телО", хем като някой с нещо изтъпее или се изложи, куцо, кьораво и сакато почват да раздават присъди и да обясняват защо и как точно си го е заслужил сега това.

Поредният пример за този обезпокоителен, но изглежда - масов маниер на мислене е обществената реакция спрямо историята на Кирил Радев, който тръгна сам от центъра на София и се качи до заслона на Черни връх, тичайки в Новогодишната нощ.

Дали заради несъобразителност, дали заради безразсъдност или друго, той не беше екипиран адекватно за условията, в които се намираше, вследствие на което изпадна в опасно за здравето и живота физическо състояние.

Виж още Дъщерята на стопаните на чайната Черни връх: Бедстващият е играл хоро

Успя да стигне до заслона, но хижари-купонджии хладнокръвно отказваха да му помогнат. Историята, слава Богу, има щастлив край и човекът е добре, но въпросът "Нормално и човешко ли е да откажеш помощ на бедстващ човек в планината, при условие, че можеш да окажеш такава?" остава.

Според огромна част от населението, изглежда, щом човекът е решил да предприема рискови действия - да се оправя. Едва ли не - да мре. То в България и без това не се спазват законите, явно тези на джунглата поне си важат. Какво сме виновни ние? ЗАСЛУЖИЛ СИ ГО Е.

Ясно е, че българинa най-много го яд, когато някой принципно се различава от масата хора и блести с някакви качества или действия на фона на останалите. Случаят вероятно е такъв. "Планинари-мланинари, вместо да си пие дома - оди по чукарите гол".

Този случай обаче е само повод да поразсъждаваме какви са тези хора, сред които живеем, склонни да раздават присъди с такава лекота и да бъдат, изглежда, безразлични към ценността на човешкия живот, когато той е чужд.

По всичко личи, това са същите хора, според които жените, които са бити от мъжете си, но продължават да живеят с тях, си го заслужават и вероятно с нещо са провокирали половинките си, за да им раздават тупаници. "То не може просто ей така да е." А дори да е - "какво му седиш"?

Все едно човек няма душа, сърце, психика, слабости, все едно не е цяла една Вселена, а е роден на тази Земя за да яде, пие, спи, ползва тоалетната и "жакузито" и да се размножава. А при всички по-сложни ситуации на избор - явно има някъде някакъв скрит бутон, който да се натисне и нещата да бъдат ИЛИ/ИЛИ. Или черни, или бели.

Ако си слаб, ако си глупав, ако си болен, ако си безразсъден, ако просто нещо не си съобразил и не си преценил правилно дадена ситуация, което би трябвало да е напълно човешко в едно нормално общество, където емпатията е обичайно явление - какво ни дреме, така ти се пада, "МУАХАХАХАХХА". Даже се кефим ехидно отстрани, докато си жулим третата ракия на сигурно и топло вкъщи.

Виж още Уволняват стопаните на заслона на Витоша, отказали достъп на измръзнал турист

Хората, които не виждат нищо нередно в това да нападаш и мачкаш човек, изпаднал в неблагоприятна ситуация, било то и по негова собствена вина, са същите онези хора, които псуват по самоубийците като Крис Корнел и Честър Бенингтън, защото са "някакви гадни егоисти, които въпреки многото пари, вместо да си гледат децата и жената, са се обесили. Хо-хо-хо. Тъпaнари. Жалкари. Дебили. Така им се пада."

Това са същите тези хора, за които да си наркоман или психично болен човек означава да си маргинал, боклук, отрепка, същество, достойно за презрение. На тях през акъла не им минава, че тези хора най-много имат нужда от любов, от помощ, от подкрепа, от разбиране, от приемане.

Това са същите хора, за които е нормално мутри да се стрелят по улицата. Ако си се забърквал с "големите и лошите" - така ти се пада. Няма съд, няма съдебна система, няма държава и няма Бог за тези хора.

Те Библията не са чели, няма и да я прочетат. Ходят от опасно, гнусно суеверие на църква веднъж в годината по Великден с пищните си деколтета, белите си мерцедеси и черните си анцузи, за да се провират под маси, без да знаят защо го правят, но пък първи хвърлят камък по грешника при първа възможност и това им харесва, в което, съгласете се, има много, много, много зло. Изначално, чисто зло.

Такива са тези хора. Сред такива хора живеем. И утре, когато мъжът ви ви пребие или ви застигне депресията, не ви го пожелавам, или се напиете и се метнете в замръзнало езеро, или си хванете женен мъж за любовник, защото сте лудо влюбена за първи път в живота си, или напишете статус с правописна грешка, или котката ви вземе, че се метне от 9-ия етаж, защото така и не купихте онази мрежа за защита, поради проява на обикновен мързел - същите тези хора ще се появят, за да раздават присъди, да ви мачкат и да бъдат показно безгрешни пред света.

А относно това конкретно момче в планината и историята със злите хижари, две неща:

1. Какво значение има какъв човек си - гол, луд, престъпник, пияница, благородник, цар, просяк, планинар, непланинар, тъпанар, парапланерист, медиум и прочее - когато бедстваш на студа и е добре да ти се отвори една врата и да ти се свари един чай? Какъвто ще да си, нормалната и човешка реакция в такава ситуация е една, всичко друго е някаква изродщина.

2. Трябва ли за всеки, дето го карат в спешното, след като 30 години е ял бирени пръчки и е пушил "синьо виктори" на дивана в тях, по тази логика, да казваме, че сам си е виновен, че е тъп и така му се пада и да не е вдигал холестерола, ако не иска да мре? Питам.

Същите тези хора, когато Боян Петров си замина, питаха защо не си е седял у дома. Хора, които я са извървели 2 километра пеша пряко сили в живота си, я не са...

Ама, седете си вкъщи на сигурно и топло, никой не ви спира. И дано като имате нужда от помощ, някой бъде човек с вас. Малко останаха.

Антония Антонова е най-новият колумнист, който се присъедини в екипа на #URBN и с богат опит в сферата на лайфстайл медиите. Текстовете й може да ви разсмеят или ядосат, но едно е сигурно - няма да ви оставят безразлични.

ИЗБРАНО