Ще сработят ли отново механизмите за подмяна на очевидното?

Убийството на Мартин Божанов-Нотариуса и разкритията на Владислава Цариградска, се пренесоха от терена на правото на терена на политиката

Снимка: БТА

Ще сработят ли отново механизмите за подмяна на очевидното?

09:08 | 24 февруари 2024 | Автор: Иван Брегов*, ръководител правна програма в ИПИ 1 1360 Снимка: БТА

Неспокойните дни за членуващите в разни клубове съдии, прокурори и следователи като да преминават вече. Убийството на Мартин Божанов-Нотариуса и разкритията на какъв системен институционален тормоз е подложен редови български съдия, съдията Владислава Цариградска, се пренесоха от терена на правото на терена на политиката. Но този пренос не цели установяване на факти и разплитане на зависимости. Напротив, най-вероятно е изнесеното пред комисията в Народното събрание да бъде просто повод да се разчистят сметките с едни кръгове в прокуратурата, докато други овладеят властта и доподчинят здравите елементи в българските съд и прокуратура. Сарафите в сградите на Темида взимат преднина за години напред, а техните покровители в Народното събрание са доволни и искат още власт. На този фон остатъците от държавност потрепват от време на време - във Висшия съдебен съвет нарочна комисия ще установява фактите и току-виж посъбере нещо за някое и друго дисциплинарно наказване. Макар че делото за сградата на КТБ в Софийския апелативен съд (САС) показа, че при установено нарушение на председателката на САС до наказание може и да не се стигне. Достатъчно е да имате правилното мнозинство в Инспектората към ВСС (поредната скъпа и безполезна институционална притурка).

Но какво все пак може да се направи и по какво ще разберем нещо случва ли се:

Стъпка 1

Ако някои здрави елементи в българската прокуратура и българското следствие, разбира се и в правилния отдел, че и в правилната йерархично прокуратура, започнат разследване не само срещу групировката на Нотариуса, но и срещу групировката на Пепи Еврото, можем да постигнем временното отстраняване от длъжност на засегнатите или поне на част от засегнатите лица. Тази процедурна възможност може да се постигне по реда на наказателното производство и по реда на устройствения за съдебната власт закон. Двете мерки преследват различни цели, но биха били атестация, че нещо върви в правилната посока. Иначе трайно овладелите българската прокуратура и съд ще бъдат тотален башибозук над здравите елементи в системата, които съвестно изпълняват задълженията си. А такива все още има и не трябва да ги губим.

Стъпка 2

Втората мярка е в Народното събрание и във Висшия съдебен съвет да изслушат главния инспектор Точкова и десетте тихи и малки инспекторчета от ИВСС. Как така две групировки в прокуратурата и съда вилнеят повече от десетилетие, видимо в бившите специализирани прокуратури и съдилища, но явно още и в Софийската районна прокуратура и в Софийската градска прокуратура, а от Инспектората не са разбрали. Същият този инспекторат, който не установи нищо по Цумгейт (имам предвид същия състав, иначе ИВСС е отдавна куха институция). Апропо, в прокуратурата също има Инспекторат и той като другия поне засега... Инспекторати да иска човек, но за резултати да не пита. Пък ако НС пита току-виж и инспекторите и главните сред тях излезе, че са част от някой клуб.

Ако все пак някой се вслуша в призива на Лозан Панов Сарафов да бъде временно отстранен от длъжност - за него от лятото на 2023 г. следва да се прилага също нарочна мярка за временно отстраняване, но тя би следвало да се активира, ако механизмът за разследване и отстраняване на главния прокурор сработи. Бе добре замислен с оглед конституционните ограничения и гаранции, но засега е само нормативен и мисловен конструкт без приложение. Тук със сигурност мнозинството от осмия състав на ВСС (същото дето избра Гешев и отказа два пъти да го отстрани, докато не получи нареждане през юни 2023 г. от две страни) ще каже, че този механизъм не е писан за изпълняващ функциите, после ще се зачуди дали изпълняващ функциите е редови прокурор и ще писне, че законът е лош и ще остави нещата така...

Стъпка 3

Към призива на Софийската адвокатска колегия да се присъединят и останалите колегии в страната. А този призив е опит една професионална общност да бъде проактивна в опазването на малкото останал институционален авторитет на българското правосъдие. И като доказателство към това софийските адвокати казват, че те единствени са наказали свои колеги след Осемте джуджета. Ако разпитате в правните среди кои действащи нотариуси са изповядвали сделки за прехвърляне на имоти - ще ви бъдат посочени поне три-четири нотариални кантори от т. нар. "имотна мафия". Но Нотариалната камара сигурно никога не е чувала за това. Самопочистването на професията звучи наивно начинание, но е задължение на самите правни професионални общности.

В заключение

Клубовете за влияние и лобизъм може временно да затворят, но купонът с парите на българските данъкоплатци и с цената на българската държавност винаги е продължавал и се е пренасял някъде другаде. Скандалите просто сменят своите места. И ако останат така нещата ефектът би бил, че башибозукът с политически протекции ще задуши хора като съдията Цариградска, способните ще напуснат системата, а удобните ще я доовладеят.

Ще знаем, че нещо в тази система се е променило, когато способните застанат начело и ако някой ги притиска, те биха имали доверие в собствените си институционални сили. Обратното е просто промяна на закони. На всеки 8-10 години ние променяме Конституцията, пишем някой нов закон за съдебната власт или поредния "антикорупционен" такъв. Играем си на промяна на законодателството, без да получаваме промяна на средата. Ако настоящият казус с проблемите в прокуратурата и съда не се разплете до върховете на политиката и икономиката, той ще се повтори отново.

* Авторът д-р Иван Брегов е ръководител на Правната програма на Института за пазарна икономика от 2017 г. От 2015 г. основните интереси на заниманията му са в областта на устройството и организацията на съдебната власт. В този период е бил правен съветник на Съюза на съдиите в България, както и правен съветник на председателя на 47-ото Народно събрание. Завършил е право в СУ " Св. Климент Охридски", доктор е по философия на правото с тема на дисертационния труд "Легитимност на правния ред в посттоталитарен контекст".

Статията е публикувана в седмичния бюлетин на ИПИ >>