ЕС започва да оценява възможностите на изкуствения интелект и да ускорява наваксването
Стимулите и механизмите за подкрепа за насърчаване на научните изследвания и иновациите бяха част от акцентите по време на дискусията от кръглата маса с Марк Льометр на Green Transition Forum 4.0
Какви са перспективите за ускоряване на иновациите в Централна и Източна Европа, какво предстои за усъвършенстване относно прогреса в използването на изкуствения интелект и как всичко това се отразява на екологичния отрасъл бяха част от акцентите в дискусията от кръглата маса с генералния директор на генерална дирекция "Научни изследвания и иновации" в ЕК Марк Льометр по време на най-мащабния и успешен форум за зелена трансформация - "Green Transition Forum 4.0: Новите перспективи пред Централна и Източна Европа (ЦИЕ)".
Днес е третият ден от тридневното събитие в конферентните сцени на Sofia Event Center в столицата, организирано за четвърта поредна година от Dir.bg и 3Е News. По време на форума над 2500 участници, от които над 750 топ мениджъри от 18 различни държави, водят ключовия разговор за утрешния свят.
В дискусията на тема "Ускоряване на иновациите в региона на ЦИЕ: Взаимодействие със заинтересованите страни от екосистемата" бяха засегнати важни въпроси като ролята на националните програми за финансиране и програмите на ЕС за повишаване на изследователския капацитет - и по-конретно възможностите, които предлага програма "Хоризонт Европа", както и какви са стимулите и механизмите за подкрепа за насърчаване на научните изследвания и иновациите.
Модератор на дискусията беше Диляна Хараланова - главен оперативен мениджър на The Recursive, а участници - Николай Васев - главен изпълнителен директор на EPIX AI, Виктор Ботев - основател на Iris AI, Тодор Тодоров - главен изпълнителен директор на Bronia AI, Драгомир Иванов - главен изпълнителен директор на HydroGenera, Моника Димитрова - съ-основател на Водорасло, Мария Александрова - ръководител на отдел "Иновации и устойчивост" в Nasekomo, и Борис Костадинов - директор "Софтуерни интеграции" към Информационно обслужване.
В началото на дискусията Марк Льометр отбеляза, че Европа има нужда от повече иновации, както и необходимост да се подобри диалогът с частния сектор.
"Трябва да продължим да работим в посока подобряване на връзките между бизнеса и научните среди. Ще има един задълбочен и открит диалог най-вече с частния сектор", коментира Льометр.
По думите му следва да се извърши и рационализация на научноизследователските центрове. Според него има много такива центрове, което прави динамиката с частния сектор по-бавна.
Генералният директор на генерална дирекция "Научни изследвания и иновации" в ЕК сподели и мнението, че научноизследователската инфраструктура е ключова за остойностяването на знанието, както са ключови и механизмите за превъплъщението му във финансите.
Имаме нужда от повече публични инвестиции в научноизследователската област. България инвестира прекалено малко предвид амбициите, които имаме. В Европа се наблюдава същото. Имаме потенциал за инвестиране на 300 млн. евро", отбеляза Марк Льометр.
"Трябва да станем по-добри по отношение как да използваме частните инвестиции. Трябва ни по-интегриран европейски капиталов пазар", каза още Льометр. По думите му Европа има капиталови пазари, които не допускат този рисков капитал, който е нужен. Според Льометр рисковите капитали са много подходящи, особено за стартъпи.
В момента се работи, за да се създаде мрежа от частни фондове, които да се комбинират с фондовете за Европейската централна банка. Затова той смята, че създаването на тази мрежа ще предостави нови възможности.
Той подчерта, че тази промяна няма как да се случи за една нощ, но и трябва да се измине възможно най-дълъг път.
Относно изкуствения интелект генералният директор на генерална дирекция "Научни изследвания и иновации" в ЕК обясни, че Европа вижда ползите от използването му.
"Осъзнахме, че не се ползваме от целия потенциал, който изкуственият интелект може да има. Смятаме да продължим динамично напред. Европа се забави с развитието на изкуствения интелект, но ще положим всички усилия, за да наваксаме", категоричен беше Марк Льометр.
След неговото изказване думата беше дадена на Мария Александрова - ръководител на отдел "Иновации и устойчивост" в Nasekomo, която обясни, че тази компания предлага продукти, основаващи се на кръговата икономика, и така се включва в по-дълга верига доставки.
"Нашата цел е да повишим стойността на продукт, чиято стойност иначе е много ниска. Това правим, като трансформираме отпадъчните продукти в много по-висок ранг продукти. Ние се занимаваме с технологии, роботизация, биотехнологии при много строго контролирана среда. Според нас този подход има потенциала да обогати цялата верига за създаване на стойност. Но процесът е сложен, включва много реформи и освен това революционира процеса на доставки", коментира Александрова.
По думите й компанията трябва да се съобразява с изискванията за въглероден отпечатък, както и какви са позволенията в земеделието и торовете.
След нея Николай Васев - главен изпълнителен директор на EPIX AI, обясни, че неговата фирма се занимава с биотехнологии.
"Преценяваме риска от заболявания при хората. Използваме европейски средства, но трябваше да се работи доста, за да се внедри нашата апликация. Трябва да се мисли в процеса на прилагане как нещата са предвидени да се случат от самото начало", отбеляза Васев.
"Моята препоръка би била да се структурира така процесът, че да бъде полезен за крайния потребител", добави той.
От своя страна Виктор Ботев - основател на Iris AI заяви, че са започнали да работят още от 2015 година, като са имали натрупан опит с инструменти, част от които вече не се прилагат. "Сега спечелихме в конкурса за екселератора на Европейския съвет за иновации", посочи Ботев.
Той сподели, че още през 2016 година са предвидили, че ще има революция в сферата на изкуствения интелект.
По думите му изкуственият интелект е хоризонтална технология. Това е сложността в тази технология. Проблем за Iris AI е бил, че САЩ и Азия не е имало ограничения, каквито е имало в Европа. Сега вече се обръща повече внимание на технологиите с изкуствен интелект.
"Дълбоките технологии отнемат време. Това означава да се промени мисленето на всеки един от участниците ангажирани в процеса", заяви Виктор Ботев.
Тодор Тодоров, главен изпълнителен директор, Bronia AI, обясни, че компанията разработва камера с акустичен сензор. Компанията има опит с европейския фонд за отбранителната индустрия. Той призова да има по-лесен достъп до европейските програми, с които да се ускори развитието на технологиите.
Драгомир Иванов, главен изпълнителен директор, HydroGenera, коментира, че компанията му работи в сферата на водорода, но изпитва проблеми с подаването на заявления за европейско финансиране. Затова той призова за помощ от страна на ЕК. Според него трябва има има европейски фондове, които да насърчават развитието на водорода, защото това е бъдещото гориво.
Изпълнителният директор на ЕурА София и съосновател на VODORALSO Моника Димитрова заяви, че ЕурА помага на фирмите да помогнат да достигнат до европейско финансиране. Тя посочи, че с помощта на ЕурА компании са получили над 100 млн. евро европейско финансиране. Според нея предизвикателството е да се намерят правилните партньори.
Борис Костадинов, директор "Софтуерни интеграции", Информационно обслужване, обърна внимание, че по отношение на иновациите огромното постижение на системата е да се създаде процес, който е базата на изкуствения интелект. Според него с помощта на изкуствения интелект дори може да предвиди потенциална бъдеща здравна пандемия.
Най-голямата и значима конференция за Зелената сделка "Green Transition Forum 4.0: Новите перспективи пред Централна и Източна Европа (ЦИЕ)" е организирана от Dir.bg и 3Е-news. Форумът се провежда от 26 до 28 юни. На конферентните сцени в Sofia Event Center излизат представители на над 18 държави, като общо над 2500 участници, от които над 750 топ мениджъри, провеждат ключовия разговор за утрешния свят.
Събитието е организирано от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с ACT Commodities, ПроКредит Банк, Visa, European Investment Bank, Електрохолд, Yettel, Артекс Инженеринг АД, ОББ, Аурубис България, Главболгарстрой Холдинг, Българска Фондова Борса, УниКредит Булбанк, Българска банка за развитие, Геотехмин, Енергео, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, ICGB, The Oil and Gas Employers" Federation, Електроенергиен Системен Оператор, Булгартрансгаз, Фонд на фондовете, Български Енергиен Холдинг ЕАД, АЕЦ Козлодуй, Westinghouse, Филип Морис България, БМФ Порт Бургас АД, Информационно обслужване, Българска асоциация "Природен газ", REIB , PCONTRADE, Омега Пауър Груп, PHOTOMATE, OMV Petrom, Българска асоциация по рециклиране, TTS (Transport Trade Services) S.A, Morningside Hill, CWP Global, DEVIN, Smart Energy Trade.
Green Transition 2024 се осъществява с медийната подкрепа на БНТ, БТА, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Darik Business Review, Euroactive, Economic.bg, ESGnews.bg и The Recursive.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}