Зеленият и дигиталният преход не могат да се осъществят без индустрията, особено енергийно интензивната. Добивът и производството на метали и редкоземни елементи и иновациите от друга страна са в основата на зелените и дигиталните технологии, заяви Петко Николов, служебен министър на икономиката и индустрията по време на участието си на участието си в най-мащабния и успешен форум за зелена трансформация - "Green Transition Forum 4.0: Новите перспективи пред Централна и Източна Европа (ЦИЕ)".

Днес е третият ден от тридневното събитие в конферентните сцени на Sofia Event Center в столицата, организирано за четвърта поредна година от Dir.bg и 3Е News. По време на форума над 2500 участници, от които над 750 топ мениджъри от 18 различни държави, водят ключовия разговор за утрешния свят.

Николов участва в сесията "Отключване на потенциала: стимулиране на иновациите в ЦИЕ", чийто модератор беше модератор бе Ирина Обущарова, съосновател и изпълнителен директор, The Recursive, а участници - Илиана Иванова - европейски комисар по въпросите на иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта, служебният министър на икономиката и индустрията Петко Николов, Светослава Георгиева - председател на управителния съвет на фонда EIC, Джейсън Кинг - главен изпълнителен директор на Yettel.

Николов посочи, че е необходима проактивна индустриална политика и добави, че активната подкрепа за иновациите може да възстанови позициите на европейската индустрия на глобалната сцена, както и да намали стратегическите й зависимости в чувствителни сектори - енергетика, критични суровини и цифрови технологии и други.

Министърът напомни, че зеленият преход поставя най-големи предизвикателства пред енергоинтензивните индустрии, като посочи, че те имат съществен дял в структурата на българската икономика и значителен принос за експорта.

Това се отрасли като химическата промишленост, металургията, обработката на метали, машиностроенето, електротехниката и други. Тези индустрии са важна част от веригата на стойността, със значение и за много други сектори, напомни икономическият министър.

Той посочи, че предвид изискванията на зелената сделка и цените на електроенергията, българските компании от енергоинтензивните индустрии изразходват все повече средства за иновативни технологии, както и за решения за информационни инфраструктури, за изграждане на собствени ВЕИ мощности до пълната им декарбонизация, която изисква инвестиции, понякога надхвърлящи възможностите на съответните компании.

Освен това, за много от регионите, в които са разположени тези предприятия, те са и структороопределящи и имат съществено значение и в социално-икономическото развитие им развитие. Затова министърът посочи, че мащабът за необходимите реформи изисква по-голяма подкрепа от ЕС и подготовка на план за реформиране на индустрията чрез технологична модернизация и дигитализация.

Икономическият министър напомни в тази връзка, че ведомството, с подкрепата на Европейската комисия, е започнало разработване на Национална индустриална стратегия. Тя ще обхваща два ключови сектора на икономиката ни, които са и високовъглеродни и енергоинтензивни - преработващата и добивната промишленост.

Стратегията ще набележи необходимите за зеления преход действия - намаляване на въглеродния отпечатък, повишаване на дигитализацията на производствата, подобряване на ресурсната и енергийна ефективност, както и въвеждане на иновативни и кръгови модели на производството.

Министърът обясни, че целта на бъдещата стратегия, за която изрази надежда по-бързо да стане факт, е успешното интегриране на българската индустрия в европейските и глобалните вериги на стойността, като в контекста на европейските зелени амбиции се създадат условия за развитие на промишлеността по нов, модерен и иновативен начин, с по-ефективно използване на ресурсите и на енергията за съответния регион.

Министърът подчерта, че визията за технологична трансформация на икономиката и повишаване на иновативността на предприятията е заложена и в действащата Иновационна стратегия за интелигентна специализация до 2027 година и напомни, че тя предвижда повишаване на иновационното представяне на компаниите и на икономиката като цяло за ускорена специализация в продукти и услуги с висока технологична и научна интензивност.

Справедливият преход изисква никой да не бъде забравен, като се осигури възможност за всеки един от нас, за всяка компания да може да премине от един от отрасъл или сектор към друг и това следва да бъде нашата цел, която постоянно да се стремим да постигаме, заяви Николов.


Най-голямата и значима конференция за Зелената сделка "Green Transition Forum 4.0: Новите перспективи пред Централна и Източна Европа (ЦИЕ)" е организирана от Dir.bg и 3Е-news. Форумът се провежда от 26 до 28 юни. На конферентните сцени в Sofia Event Center излизат представители на над 18 държави, като общо над 2500 участници, от които над 750 топ мениджъри, провеждат ключовия разговор за утрешния свят.

Събитието е организирано от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с ACT Commodities, ПроКредит Банк, Visa, European Investment Bank, Електрохолд, Yettel, Артекс Инженеринг АД, ОББ, Аурубис България, Главболгарстрой Холдинг, Българска Фондова Борса, УниКредит Булбанк, Българска банка за развитие, Геотехмин, Енергео, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, ICGB, The Oil and Gas Employers" Federation, Електроенергиен Системен Оператор, Булгартрансгаз, Фонд на фондовете, Български Енергиен Холдинг ЕАД, АЕЦ Козлодуй, Westinghouse, Филип Морис България, БМФ Порт Бургас АД, Информационно обслужване, Българска асоциация "Природен газ", REIB , PCONTRADE, Омега Пауър Груп, PHOTOMATE, OMV Petrom, Българска асоциация по рециклиране, TTS (Transport Trade Services) S.A, Morningside Hill, CWP Global, DEVIN, Smart Energy Trade.

Green Transition 2024 се осъществява с медийната подкрепа на БНТ, БТА, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Darik Business Review, Euroactive, Economic.bg, ESGnews.bg и The Recursive.