НЕЕ. СВАЛИХА ВИ ЩОТО СЕ СПРАВЯХТЕ ПЕРФЕКТНО С ЦЕНИТЕ НА ТОКА, ГОРИВАТА И ИФНАЛЦИЯТА. С ПАНДЕМИЯТА СЪЩО СЕ СПРАВИХТЕ ПОВЕЧЕ ОТ ПЕРФЕКТНО. ЗА ТОВА СЕГА ОТИВАТЕ МАЛКО НА ПОЧИВКА ОТ ТОЗ БЛЯСКАВ ТРУД. ДА ОТМОРИТЕ, ПРЕДИ ДА НИ УМОРИТЕ НАС!

Хм, кой трябва да ги съди? Ааааааа Гешев! Пък той е зает

Ако чакаш да те оправи, нещата при теб са наистина трагични

БАЙ БОЙЬО РАПОНА СЪЗДАДЕ ИНСИТУЦИЯТА НА ПРОСТИТЕ КЪРДЖАЛИЙСКИ ПАТКИ .... А КИРО ГИ НАПРАВИ САМО ПРОСТИ ПАТКИ .... ЗА ГОЛЯМО ОБЛЕКЧЕНИЕ НА КЪРДЖАЛИЙСКА ОБЛАСТ

По-здрави за вечерната тролска смяна.

На отпуската ли те накараха да работиш соросгосподарите? Ужаст.

Като чета изказването на ТАЗ Патка и се сещам за акцията по залавянето на Баце...много добре се справиха. Перфектно дори хахааа ТАЗ работа, както казва ПРа на ПП не е като другата работа с ибанито и духанито

Абе, къде изчезна менторката на тази - Бъчварова. Тия двете кухи лейки - Бъчвата и тази офсъ, като знам какви ги натвориха в МВР и се радвам, че ги изритаха така бързо.

Нали и те от народа излизат. Огледай се около тебе колко народ все гледа да мине метър като дойде време да си плаща. Какво очакваш от депутатите ни.

Кирчо, за другите избори разкарай КурвоЛенка, купи и къща в Барселона, ако трябва и вземи сложи една вратовръзка, поне да не се вижда мак толкова, че си осран

Дебелата си трътка и висналите цици в някой офис на БКП наследник. Свърши се лапачката и страпоначката.:)

Говориш наизуст да си чешеш езика. Тока не виждам да се е вдигнал

Топ спец прокуратурста начело с грудовската прокурорка.

прочетох ѝ биографията, ами тя е била ръководен кадър в ГЕРБ, изгонили ли са я оттам?

ТОКА ДАЖЕ ПОЕВТИНЯ. ТЕ ФИРМИТЕ ЗА ТОВА ФАЛИРАТ, ЩОНО НЕ СКОЧИ ЦЕНАТА В ПЪТИ

съветничка на офсъта Бъчварова в МВР Ценен кадър е тази..

И аз я четох, завършила езикови курсове в българо-американската комисия, те са платени, след курса явно е духнала на някой чиче за да и дадат стипендията и да я изпратят те на курса в Харвард и после била завършила Харвард КуроЛенчето Божкеее...Така се изграждат легенди! Отишла, видяла сградата на Харвард хахаа

Задължително условие за член на ПП!

Кирето няма как да не я мандърса и нея! Той това работи по цял ден!

Даването на частни уроци от учителите, получаващи заплати от бюджета , вписахте ли , че е забранено в договорите им? Защо за разлика от всички останали, могат /не им е забранено/ да упражняват същата дейност за друг работодател? Обвързана ли е заплатата на учителите с резултатите от НВО? Май не!

Ги мадръса тях бре. Слага коланя и ги почва.

И как разбрахте, че се справяте добре? Щото нас си ни скубят "законно" и незаконно, навсякъде - и в здравеопазването, и в образованието. Конкурсите за обществени поръчки се печелят все по същия начин, и всичко си е по старому и според старите закони.

Постоянни хвалби кои е откраднал повече милиони. нито един в затвора. нито лев върнати пари и мнооого обещания

"От юли 2019 г. до май 2021 година работи като търговски директор в компанията на бъдещия министър на електронното управление Божидар Божанов „ЛогСентинел“ EOOД, стартъп, разработващ софтуер за информационна сигурност." Не нееее. Никаква шуржбаджанащина и никаква корупция няма тука.

Македонската оръжейна сделка Генерал Бригадир Аспарухов е един от основните участници в тихия преврат срещу правителството на Филип Димитров, в който е използвана мнима оръжейна афера за износ на оръжие за Македония. Снимка: Пресфото-БТА, Божидар Тодоров. Това също е корупционна история, но много по-различна от разгледаните в този том. Ако в обичайните случаи става дума за реална корупция, тук е потърсена възможността обвинението в корупционен прецедент да послужи за политически цели. В случая не става дума за сделка, а за нещо много по-сериозно – за оперативно мероприятие, реализирано с помощта на българските тайни служби, – в което участват политически лидери, българският президент Желю Желев, негови най-близки съветници, заинтересовани икономически групировки, медии и синдикати. Използвана е версия, съчинена от Националната разузнавателна служба (НРС), и по-специално от нейния директор ген. Бригадир Аспарухов – за мнимото участие на Константин Мишев[1], съветник на премиера Филип Димитров, в договаряне на мащабна доставка на оръжие, предназначено за Министерството на вътрешните работи на Република Македония, – като крайната цел е компрометирането и отстраняването на законно избраното правителство и постигане на управленска формула, съответстваща на интересите на прохождащата по това време българска олигархия. Иначе казано, става дума за държавен преврат – тих наистина, но реален – с много тежки последствия за цялата история на прехода, и за не особено добрия статус на България в наши дни. Основен двигател в тази история са фигури от бившата Държавна сигурност (ДС), включени в уж трансформираните тайни служби след 10 ноември 1989 г. Тяхната промяна от репресивен апарат в структури, защитаващи националните интереси на страната, си остава само на думи в ранните години на прехода – а и не само тогава. През този период тайните на бившата ДС постоянно се използват с политическа цел – а понякога намесата на свързани с нея фигури в политиката има и по-драстични измерения – такива, които на практика отменят изборни резултати и променят националната ни съдба. Емблематичен в това отношение е именно този прецедент – заговорът срещу правителството на Филип Димитров, осъществен със съгласието на президента Желю Желев, със съучастието на Ахмед Доган и група сини депутати[2] – основно тези от Алтернативната социалистическа партия (АСП) – с главно действащо лице ген. Бригадир Аспарухов, тогавашен директор на НРС. Повече от десетилетие по-късно, в хода на скандала около неговото назначение като съветник на Симеон Сакскобургготски, отговарящ за координацията на тайните служби, ген. Аспарухов изпуска нервите си и проговаря, за да разкрие заговор на НАТО срещу собственото си назначение, интерпретиран и като външна намеса във вътрешните работи на страната ни.[3] Стартът на говоренето му обаче има и друг прицел. В интервю пред радио „Нет” той повтаря лъжите си с единайсетгодишна давност – за т.нар. „македонска” оръжейна сделка. Скандалният генерал иска да бъдат разсекретени стенограмите от закритото заседание на 36-ото Народно събрание (НС), посветено на този повод. Само дето е забравил, че още на 2 октомври 1992 г. е докладвал случая пред преките си шефове и държавните мъже, отговарящи за националната сигурност на страната, че този доклад също е стенографиран и от него става безпощадно ясно, че версията му е просто една опашата лъжа. И че той сам е признал това, като е бил принуден публично да се извини на премиера и правителството.[4]… Автор: Едвин Сугарев

Но ако македонската оръжейна афера е просто компроматен проект, макар и на много високо равнище, то друга една афера, свързана с нея, си е съвсем реален факт. През лятото на 1992 г. един висш държавен чиновник посещава Ливан – Здравко Попов[5], съветник по външнополитическите въпроси на президента Желев. Той заминава по време на отпуск и без да предупреди никого, придружен от бившия консул в българското посолство в Ливан Димитър Събев[6], бившия главен секретар на Министерството на външните работи (МВнР) Николай Богданов и Невяна Енчева. Истинската цел на посещението е делова среща с Амал Абу Зейд, търговец на оръжие и наркотици, стар клиент на „Кинтекс“, известен с поддръжката на терористични организации. Зейд има делови отношения с още двама бивши служители на МВнР, останали като бизнесмени в Ливан: бившият ръководител на Търговско-икономическата служба (ТИС) в Бейрут Джахов и бившият финансист на посолството Славчо Велков. Според сведения, изтекли в печата, гост на ливанския контрабандист по същото време е бил бившият заместник-министър на външноикономическите връзки Стефан Полендаков[7]. Интересното е, че неговият син е служител и на „Тератон“, и на „Мейтрикс“ и че тъкмо той е изготвил офертата на „Тератон“ за „Кери 91“ във връзка с македонската афера. На 18 август, в деня, в който странната компания пристига в Ливан, бива изпратена дипломатическа грама, адресирана до президента, премиера, министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната и председателя на Парламентарната комисия по национална сигурност. Грамата визира както факта на посещението, така и неговата цел. С това правителството е предизвестено и случаят не може да бъде прикрит. НРС и нейният шеф ген. Бригадир Аспарухов, очевидно проспали това посещение, уронващо престижа и на президента, и на страната, изпадат в глупаво положение, същото важи и за някои фигури от най-близкото обкръжение на д-р Желев, за хора като Алексей Алексеев[8] и ген. Стоян Андреев[9], които винаги знаят повече от своя президент, но предпочитат да споделят с него колкото се може по-малко. Между 18 и 25 август в пресата няма и следа от огромния гаф на българското президентство. След което езиците се развързват и всеки лъже, колкото и както може. Най-достойно от всички се държи самият Здравко Попов, който може би е осъзнал, че е използван за параван и че тъй или иначе ще бъде пожертван. Той поддържа една благовидна, но невероятна версия – че е бил там на екскурзия, – знаейки предварително, че никой няма да му повярва. Най-много и най-нахално лъже ген. Андреев. Лъже, че е получил информация от разузнавателните служби, лъже, че е изпратен телекс до Здравко Попов спешно да се прибере, след което провинилият се съветник е разследван лично от президента в присъствието на директора на НРС. Началникът на президентската канцелария Алексей Алексеев го надминава само с абсурдността на лъжите си: той например твърди, че още на 17 август е получил предварително съобщение от Бейрут за предстоящото посещение на Здравко Попов. От това следва, че е можел спокойно да предупреди съветника, че подобни потайни посещения са недопустими по протокол[10] – и ако не го е направил, то това би означавало или че е бил посветен относно истинската цел на пътуването и е разчитал случаят да не бъде раздухан, или пък просто е искал да дискредитира Здравко Попов. Относно последвалите събития версията на потърпевшия е проста – той твърди, че на 24 август сам е отишъл при президента и е разказал за посещението си. Това пък противоречи на версията на самия държавен глава – д-р Желев претендира сам да е информирал премиера, а не обратното. Известно е, че на 20 август Филип Димитров е попитал и президента, и Алексей Алексеев как върви разследването по случая Здравко Попов. Като се има предвид и фактът, че още на 18 август държавните мъже са получили дипломатическата грама от Бейрут, става съвсем очевидно, че версията на Здравко Попов не издържа критика – очевидно той просто е искал да предотврати прекалената гласност относно събитията около разкриването на неговата мисия. Всъщност по отношение на оценката за мисията версиите на президента и служителите му също се разминават. Например по време на прословутата си пресконференция на Боянските ливади президентът твърди, че единствената причина за уволнението на неговия съветник били нарушенията на протокола. Няколко дни преди това обаче говорителят му вече е обявил, че причината се крие в „постъпилата информация за срещи на съветника с контрабандиста на оръжие и наркотици Абу Зейд“. Ген. Стоян Андреев от своя страна говори пред Комисията по национална сигурност за срещите на Здравко Попов и придружаващите го с различни ливански фирми, които търгуват с оръжие. Тези разминавания, както и редица други, говорят за объркване и гузност между хората, които вероятно са били посветени в реалните цели на мисията на президентския съветник, и за опитите им да прикрият или поне да размият истината. А за това, че тази истина е била неприятна, говори дори фактът, че точно по това време президентът отменя едно свое посещение в Израел. Връзката е очевидна: някак не върви да отидеш там на официално посещение, след като твой съветник е посетил инкогнито търговците, които снабдяват с оръжие ливанските и палестинските терористи – и това е станало известно на обществеността. Ударът върху авторитета на президента е твърде сериозен – тъкмо затова подвластните му тайни служби е трябвало да подготвят огледален контраудар, като натопят някой от съветниците на премиера, а по възможност и самия премиер, в подобна каша. Така че „Бригадир Гейт“ – както тогава наричат македонската оръжейна афера – може да се разглежда не само като удар срещу правителството на СДС, но и като своеобразна самозащитна реакция на президентството и на самия президент, който по това време се намира в тежък конфликт с премиера.[11] Разликата между двата оръжейни скандала обаче е драстична: историята с Македония е измислена от край до край, докато Здравко Попов е отишъл не в Македония, а в Ливан, и за разлика от Константин Мишев е разговарял не с официални представители на държавата, а с оръжейни контрабандисти – при това, без да е изпратен там и без да е упълномощен от когото и да било. Всъщност по време на споменатия доклад на ген. Аспарухов пред отговорните за националната сигурност политици в президентството се изясняват подробности и за тази афера. От тогавашната дискусия става ясно, че генералът е имал всички информации за „посещение при ливанци на една група от търговци, които се занимават предимно с оръжие“, че в тази група е бил и Здравко Попов – като „той не е участвал, бил е използван за параван“. Което поражда един основен въпрос: Параван за кого? Става ясно също така, че НРС е прихванала дейността на тази група много по-рано на територията на Бейрут. Защо ли тогава са си мълчали? Споменава се и името на човека, който очевидно е нещо като тартор на групата и е въртял реалните преговори – Димитър Събев. Става ясно, че във връзка с тогавашното обсъждане на този случай Филип Димитров е поискал от НРС сведения за задграничните връзки на „Тератон“ и че е имал предвид тъкмо контактите на тази фирма със САЩ, за което ген. Аспарухов си е направил оглушки. Всичко това обаче е отминато и премълчано…

Всичко това обаче е отминато и премълчано. Никой не търси обяснение, нито отговорност от президента за ливанските похождения на Здравко Попов. Никой не изтъква, че те могат да застрашат националния ни престиж и сигурност. Никой не си задава въпроса каква точно сделка е била обсъждана с Амал Абу Зейд. Нито пък дали наистина никой не е знаел за това посещение, или е точно обратното – всички са знаели и са се правели на ни чул, ни видял. Точно по същото време обаче, по което се развихря скандалът със Здравко Попов, ген. Аспарухов започва активното мероприятие срещу Константин Мишев, посетил Македония цял месец преди посещението на президентския съветник в Ливан. Явно за ген. Аспарухов и неговите повелители няма по-добра защита от нападението. Скандалът гръмва на 18 септември 1992 г., когато ген. Аспарухов заявява на специална пресконференция, организирана от ген. Стоян Андреев, съветник на президента Желев по въпросите на националната сигурност (но известен също и като основен проводник на руските интереси в България), че съветник на министър-председателя е замесен в оръжейна сделка, както и че правителството я кара на принципа „крадецът вика – дръжте крадеца“[12]. Този акт е невероятен от професионална гледна точка: разузнавателен шеф оповестява публично оперативна информация, без да я е докладвал на президента и премиера[13] – при това информация, съдържаща неистини и целяща да дискредитира правителството. За подобен гаф всеки разузнавач в която и да е нормална страна би бил незабавно уволнен – това обаче, изглежда, не важи за ген. Аспарухов, назначен и произведен само след 40 дни служба като шеф на НРС от подполковник в генерал-майор с указ на президента Желев. Премиерът Филип Димитров, естествено, иска обяснения, но вместо да изпълни задълженията си като държавен служител, Бриго Аспарухов отговаря с нагло писмо с гриф „Строго секретно – от особена важност”, в което ултимативно поставя условието, че би се срещнал с премиера и би дал исканата информация само на среща, на която освен министър-председателя присъстват президентът, представители на Главна прокуратура (ГП), МВР и ръководството на Комисията по национална сигурност. Тази оферта е направена в предаването „Панорама” по Българската национална телевизия (БНТ) и по радиото, а ежедневниците я тиражират незабавно. Единственото обяснение за непонятния отказ да се информират институциите, на които НРС по закон е задължена да дава информация, е дадено на 29 септември по програма „Хоризонт” на Българското национално радио (БНР) и гласи дословно следното: „Вие знаете, че в последните дни започнаха интересни събития в парламента, във вътрешнополитическия живот на страната. Това наложи отлагане на съобщаването на информацията”. Дори само това изказване ясно говори, че генералът е изчаквал удобния политически момент и че неговата дезинформация е преследвала политически цели. „Интересните“ събития, за които говори той, са свързани с масираната атака срещу кабинета на Филип Димитров, проведена от Движението за права и свободи (ДПС), президента и неговите съветници, синдикатите и преминали от другата страна на барикадата депутати от СДС, чието предателство е щедро заплатено от „Мултигруп“. Това, което кара генерала да изчака още малко със своето оперативно мероприятие, е постигането на договореност между ДПС и Българската социалистическа партия (БСП) за формулата на бъдещото управление, което левицата ще подкрепя, без да носи отговорност за неговите управленски решения.[14] Още по-ясни стават тези политически мотиви от неговия доклад, изнесен с огромно закъснение в кабинета на президента на 2 октомври в присъствието на президента Желю Желев, премиера Филип Димитров, министъра на правосъдието Светослав Лучников, вътрешния министър Йордан Соколов, Николай Слатински, председател на Парламентарната комисия по национална сигурност, ген. Стоян Андреев, депутатите Иван Палчев[15] и Димитър Йончев[16]. По-сетнешните доклади на ген. Аспарухов пред Комисията по национална сигурност и пред закритото заседание на НС не прибавят нищо съществено към казаното тогава. Най-парадоксалното е, че никъде в този доклад не се говори за сключването на оръжейна сделка или за поемането на конкретен ангажимент за такава. Нещо повече – пътуването на Константин Мишев е известно на десетки официални лица, мисията му е официално възложена от правителството и има чисто информационен характер. Причините за това пътуване са следните: през пролетта на 1992 г. в Междуведомствената комисия за контрол върху производството и търговията с оръжие рязко нарастват молбите за износ на оръжие за Македония. Молби подават както никому неизвестни малки фирми, така и фирми, на които е даден законен лиценз – като „Арсенал“ и „Еловица“ – Габрово, които реално разполагат с големи количества залежала продукция. Постъпващите документи и оферти показват изключителен интерес и дори тенденции към заобикаляне на закона. Комисията отговаря на офертите еднотипно: „Не се разрешава”. Този интерес от македонска страна едва ли би могъл да бъде изненадващ, като се има предвид, че при своето изтегляне югоармията е отнесла със себе си цялото налично въоръжение и дори е изкъртила вратите и прозорците на казармите, за да ги направи необитаеми. Тъй че желанието на македонското правителство да осигури поне елементарна вътрешна сигурност, създавайки стабилна полиция, е разбираемо. Търсенето на търговски партньори от българска страна има колкото политически, толкова и икономически причини. От една страна, България първа е признала Македония и следователно на нейната доброжелателност – поне в тези ранни години – според македонците може да се разчита. От друга – българското оръжие е два до три пъти по-евтино от това, което може да бъде купено от западните страни. През юни 1992 г. в държавната комисия постъпва съвместна оферта от държавната фирма „Тератон” и петричката „Кери 91” – която няма български лиценз, но е установила контакти с македонски официални лица и си е осигурила македонски лиценз за внос на оръжие. Още през май двете фирми са представили друга оферта, която предлага износ на оръжие срещу внос на злато и суровини и която е отхвърлена. Офертата от юли обаче прави впечатление поради значителния размер на предлаганата сума (която не е 200 млн. щатски долара, както твърди ген. Аспарухов, а около 30 млн. долара), както и с приложеното упълномощително писмо от вътрешното министерство на Македония. Фирмите сами търсят контакт с българското правителство, позовавайки се на уговорена среща с представители на македонското вътрешно министерство. Търсят го обаче по един доста странен начин. Например областният управител на Софийска област Любим Пранжев[17] звъни на Константин Мишев, съветник на Филип Димитров, за да му съобщи, че представителите на „Тератон“ и „Кери 91“ ще го чакат същия ден в Благоевград на „уговорената среща“. Такава среща изобщо не е уговаряна и до този момент Константин Мишев изобщо не е чувал за „Кери 91“, нито пък за съвместната оферта. Очевидно г-н Любим Пранжев е бил подведен от двете фирми – и вероятно при договарянето помежду им „Кери 91“ е предложила своите връзки в македонското правителство, а „Тератон“ е обещала контакти с български висши държавни чиновници – и с оглед дадените обещания е разиграла този блъф. Паралелно с това на 20 юли президентът на „Тератон“ предлага на министър-председателя услугите на „Мейтрикс Интернешънъл“ като консултантска и дистрибуторска фирма, имаща добри контакти в Македония. Връзката с „Кери 91“, която реално е осигурила лиценз от македонска страна, както и контактите с македонското правителство са надлежно премълчани. Очевидно е горещото желание на „Тератон“ и „Мейтрикс“ да използват контактите на „Кери 91“, за да развъртят оръжеен бизнес с Македония. Зад всичко това прозират интересите на Илия Павлов, президент на „Мултиинтернешънъл Холдинг“. Дори официалните писма на адм. Робърт Парис, президент на „Мейтрикс Интернешънъл“, често са адресирани не само до Младен Мутафчийски, който освен държавен служител и шеф на „Тератон“ е и президент на „Мейтрикс – България“[18], но и до Илия Павлов. Нещо повече – по това време Илия Павлов се кани да открие банков клон в Скопие – вероятно не без връзка с бъдещи оръжейни сделки. След несъстоялата се среща с Константин Мишев „Кери 91” се обръща към министъра на търговията Александър Праматарски, който първоначално изразява готовност да замине за Македония, но премиерът Филип Димитров научава за случая и категорично му забранява. Ситуацията е обсъдена на среща между премиера, който същевременно е и председател на Междуведомствената комисия, която разрешава оръжейни сделки, и министъра на вътрешните работи Йордан Соколов. Поискана е справка за дейността на „Кери 91“ от Регионалната дирекция на полицията в Благоевград. Отговорът е, че до този момент фирмата не е уличавана в незаконна дейност.[19]

Повтаряй лъжата, че дано да стане истина, е девизът на групичката ПП. Много приказка, нищо работа е нашето усещане за тях.

Що за нищожество трябва да си, щом сам се оценяваш! И разбира се си наи добър.

Щом има успешна борба значи трябва да има и успешни резултати. Само че резултатите никак не се виждат.

Аз имам няколко въпроса за тази корупция. Откъде Божанов извади 903 хил. лв. за да регистрира стартъп и той да е едноличен собственик на капитала? И гледайте как се заобикаля закона. След менкане на управителската позиция с някаква Екатерина, седалището, името и адреса на управление, изведнъж едноличен собственик на капитала става самото дружество, а за управител е назначен някакъв друг пуяк. Значи божанов е собственик на дружество, което пък е собственик на себе си, а някой друг му е управител. И за 2021 е регистрирана печалба от 402 хил. лв. Много ми е интересна на мене тая фирма, ама Спецов нещо си трае, та дано и на Гешев нещо да го грабне ... тъй във връзка с ефективното решаване на корупцията.

Веднага след завръщането си Константин Мишев внася доклад при премиера и разказва подробно за контактите си пред вътрешния министър Йордан Соколов и министъра на търговията Александър Праматарски. Въз основа на получената от него информация в Междуведомствената комисия за контрол върху производството и търговията с оръжие няколкократно е обсъждан въпросът допустимо ли е да се продава оръжие на Македония или не. Изискано е тълкуване на ембарговите ограничения от МВнР, като лично Филип Димитров провежда консултации с американския, френския и британския посланик и тъй като отговорите не са особено насърчителни, комисията взема решение да не се осъществяват оръжейни сделки с Македония, както и да се засили граничният контрол. С други думи – случаят с оръжейната оферта, заради която е предприето еднодневното пътуване на Константин Мишев до Скопие, е приключен с официален отказ от страна на българското правителство далеч преди Бриго Аспарухов да оповести своето „сензационно” разкритие. Подробности за мисията на Константин Мишев генералът би могъл да получи и само чрез един телефонен разговор. Вместо това НРС пропилява повече от месец, за да разбере кой е този съветник, който е преговарял в Македония за оръжие. Между другото, закъснението от юли до септември съвсем не е случайно. През този период политическият ландшафт се е променил до неузнаваемост. Междувременно са се състояли Боянските ливади; Доган се е договорил и с президента Желев, и с БСП; обявил е своя „ляв завой” и се е заканил да раздава „депесарски шутове“. ДПС е снело политическото си доверие от Филип Димитров; изгоненият точно за оръжейни далавери Димитър Луджев вече е формирал своята група Б-12 – сърцевината на бъдещите „сини мравки”[22]. „Мултигруп“ и мафиотските групировки, провокирани от обявената от Филип Димитров война, активно купуват сини депутати. „Подкрепа” е мобилизирала всичките си сили в стачки срещу правителството. Превратът вече е узрял, дошло е време за фронтални атаки, дошло е и времето за откровенията на Бриго Аспарухов. В деня на неговата пресконференция новоформираното „динамично мнозинство” на БСП, ДПС и Б-12 дискутира поисканата от Доган оставка на председателя на НС Стефан Савов. Отказът да докладва пред премиера в течение на цели две седмици нажежава обстановката и отприщва компроматната истерия в жълтите медии. Самият доклад завършва с фиаско: версията на Бриго Аспарухов е разобличена като дезинформация, Филип Димитров и Николай Слатински искат неговата оставка, докато Желю Желев и ген. Андреев правят всичко възможно, за да спасят любимия си генерал. „Не, само това не!” – е спонтанната реплика на д-р Желев, когато бива поставено искането Бригадир Аспарухов да напусне своя пост. Самият генерал още в началото признава: „Ние не обвиняваме г-н Мишев в престъпление, нито в помисли за престъпление”, очевидно забравил за думите си „крадецът вика – дръжте крадеца” по адрес на цялото правителство. Дори колегата му от ДС Иван Палчев признава, че този израз е „некоректен”, а действията на самото правителство – „напълно правомерни и коректни”. В крайна сметка всички се обединяват около идеята, че ген. Аспарухов е допуснал тежък гаф и трябва да се извини публично на премиера. Филип Димитров се съгласява, но не оттегля искането си за оставка на генерала. Текстът на извинението му е редактиран от всички присъстващи и Бриго Аспарухов го произнася пред националните медии. Събраните държавни мъже си дават дума след поднасянето на извиненията да не допускат повече неприятният инцидент да бъде раздухван от пресата. Само дето не става така. Случаят е приключен, но компроматът едва сега се разгръща. Пръв нарушава джентълменското споразумение ген. Андреев, който споменава не само случая, но и държавата Македония. Два дни след това Желю Желев твърди в интервю пред „24 часа”, че обвиненията срещу съветника Мишев били сериозни. Това принуждава Филип Димитров да заяви публично, че българският президент лъже. Следва още по-нагла лъжа в предаването „Панорама” по БНТ. Според българския президент не само че обвиненията срещу Константин Мишев били тежки, но и били дотам основателни, че д-р Желев трябвало да направи компромис със съвестта си, за да спаси достойнството на премиера. Пропуска се дребният факт, че един президент изобщо няма право на компромиси със съвестта си, когато става дума за националните интереси. Връх на всичко е интервюто на самия ген. Аспарухов в „168 часа” под знаменитото заглавие „Пипнаха Мишев на дупката”, в което се правят долнопробни намеци като следния: щом от македонска страна една фирма е получила лиценз, значи някой е гарантирал за това. Всичко се гради върху презумпции от рода на: „Ами ако сделката беше станала?”. Генералът прекрасно знае, че лъже, тъй като сам е разказал в своя доклад как и въз основа на какви критерии македонската страна е търсела фирми без никакви протекции от никого, а също как, кога и от кого е даден лицензът. Естествено, това не му пречи. Както и нищо не пречи на Димитър Йончев, също присъствал на срещата с президента, да попита публично Филип Димитров колко е изкярил. След тези изказвания и след осигуреното от „новото мнозинство” решение на Комисията по национална сигурност, че разузнаването е действало „професионално”, Филип Димитров няма друг изход, освен да поиска действията на НРС да бъдат обсъдени в парламента. Само че същото това „ново мнозинство” обръща искането на премиера с главата надолу. Разгледани са не действията на НРС и нейния шеф, а тези на премиера и неговия съветник. След повече от странното предложение на новия парламентарен шеф Александър Йорданов парламентарната група на СДС напуска заседанието. Бриго Аспарухов се превръща в бурно аплодиран герой на деня. БСП и ДПС гласуват решение, според което премиерът и неговият съветник са създали условия да бъде застрашена националната сигурност на страната. Нищо че по същото време македонското Министерство на външните работи изпраща нота, в която се протестира срещу безотговорните изказвания на ген. Аспарухов и в която дословно се заявява, че „досега не е сключен нито един договор за доставка на оръжие”. Нищо че при официалното си посещение у нас на 19 октомври македонският министър на отбраната Владо Липовски публично заявява: „Нито един български ремък от пушка не е влизал в Македония”. Очевидно за новото мнозинство в българския парламент интересите на икономическите групировки тежат повече от истината. С този вот на практика е гласувано недоверие на кабинета на Филип Димитров. Никое правителство не би могло да просъществува с такова петно върху своя авторитет. Ясно е, че вече няма мнозинство, което да го поддържа. След решение на кабинета и парламентарната група на СДС се прави единствено възможното – иска се вот на доверие. Резултатът е известен. Акцията срещу правителството на СДС е постигнала целта си. Следва безвремието на Беров – златното време за българската мафия, времето, в което корупционните практики се развихрят с пълна сила и на най-високо равнище. Подлият сценарий, граден върху организираното от спецслужбите мнимо обвинение в незаконна оръжейна сделка, е успял, превратът е реализиран, а бъдещото развитие на България – с хоризонт от поне няколко години – предрешено. БСП постига целта си – да управлява, без да носи отговорност за управлението. Спокойно изчаква да й дойде времето, когато да се върне във властта с абсолютно мнозинство – и отваря широко вратите към поредната национална катастрофа, настъпила с масови фалити на банки, гигантска хиперинфлация и заплати в размер на няколко долара месечно. Доган става мандатоносител и скоро започва да се хвали, че отдавна е милионер, и то „в зелено“. Бриго Аспарухов остава начело на НРС чак до 1997 г. Пак дотогава всички реформи са блокирани, но затова пък никнат като гъби банки и кредитни милионери. България, която в началото на прехода към демокрация бе редом с Чехия, Полша и Унгария, бавно се плъзга към опашката на страните от бившия Източен блок. С което и разочарованието на хората е гарантирано. Така тихият преврат от 1992 г., изграден върху фалшивите обвинения за оръжейна сделка с Македония, подпечатва българската национална съдба и предначертава олигархичния модел на българския преход.

Мисля, че теорията за паралелните вселени беше доказана в България. Скоро ще имаме първата нобелова награда и то за Физика.

Достатъчна ти е политиката до тук. Гледай секси да я караш, може и руса да станеш, и гладна няма да ходиш! Свалай сакАта а ла Нинова и с циците напред!

21 години от връщането на мандата на БСП Секретният доклад на Николай Добрев за рухването на банковата система у нас Секретният доклад на Николай Добрев за рухването на банковата систем 3 февр. 2018 | 23:32 От доклада става ясно, че новите банки стават звено в механизма за присвояване на държавни средства. Имената пък на „Туристспортбанк”, „Кредитна банка”, ПЧБ, „Банка Моллов” и „Елитбанк” се цитират като перачи на пари. През есента на 1995 година министърът на вътрешните работи Николай Добрев изготвя строго секретен доклад по нареждане премиера Жан Виденов за състоянието на банкавата система в България. Докладът е бил написан в три варианта – два по-кратки, за министрите и депутатите и един пълен, персонално за премиера. Той е от 24 стандартни страници, плюс едно таблично приложение. Документът носи секретната информация за лица, голяма част от които тогава са имали ключови позиции в държавата. В доклада се прави обстоен анализ на създаването на новите частни търговски банки, взаимодействието им с държавните финансови институции, назначените от БКП-БСП банкери частници и схемите, по които трезорите са източени чрез роднински и партийни фирми. През периода 1990-1996 г. в страната са създадени и са действали 44 банки, някои от които са почти неизвестни на обществото. Уставният им капитал за учредяване е събиран незаконно от касите и сметките на държавни банки и учреждения. Така например, през този период от държавната ДСК са извадени 70 милиарда лева кредити, като основната част са отишли за лицензиране на нови трезори. С пари на „Кореком”, „Металхим” и Записи на заповед на НЕК се пръкват ПЧБ и ЧЗИБ. Авторите на доклада, който става известен като "Доклада Добрев" отчитат, че новите банки стават звено в механизма за присвояване на държавни средства. Имената пък на „Туристспортбанк”, „Кредитна банка”, ПЧБ, „Банка Моллов” и „Елитбанк” се цитират като перачи на пари. Именно в началото на прехода е и бумът на раздаване на необезпечени кредити и източването на трезорите от новите им собственици. Така в края на 1995 г. Жан Виденов разбира, че лошите кредити на всички банки възлизат на 342,7 милиарда лева. Сумата представлява 40% от произведения брутен обществен продукт. Докладът „Добрев” констатира, че борчески и икономически групировки застават на входа и на изхода на банките със свои фирми и планово ги съсипват. Такъв пример е „Балканбанк”, задушена от октопода „Мултигруп” и от семейни фирми на шефа й Иван Миронов. „Булгарлизинг” пък съвместно с „Корона инс” , на кръсника на българската мафия Иво Карамански са издоили 24 млн. долара от гаснещата „Стопанска банка”. Зад пловдивската „Тракиябанк” застава борческата групировка на „Клуб 777”. Финансовите експерти на МВР, изготвили разработката, отчитат, че БНБ се е превърнала в „държава в държавата”, а за много от далаверите отговорност трябва да носят тогавашният й председател проф. Тодор Вълчев, шефът на банковия надзор Камен Тошков, Стоян Шукеров и др. Констатирано е още, че по „...веригата „лобисти-политици-банкови чиновници-частни фирми” са изтекли огромни суми, предварително обречени като несъбираеми кредити. Сред обществото е оформено трайно мнение, че кредити на изправни фирми се отпускат срещу 10% комисионна, а за кредити, за които предварително е известно, че няма да бъдат върнати, е до 50%”. След този доклад последваха масови фалити на родни банки, стартираха и прокурорски проверки и наказателни дела срещу виновните. Много от банкерите станаха обект на шумни процеси, но 15 години по-късно всички са оправдани. Единствените осъдени са: шефът на ДСК Бистра Димитрова, през 2008 г., но присъдата й все още не е потвърдена на по-горна инстанция и звездата от „Орион” Веска Мджедиева, но тя е за финансова измама, а не за източването на БЗПБ. Никой не коментира ролята на Темида в гигантската машинация. Икономисти днес са категорични, че с фалита през 1996 г. на 16 банки е завършила първата фаза на натрупване на капитала у нас. Изчезналите тогава пари после бяха вложени при вторичното разпределение на капитала при приватизацията. Така на практика материални активи за 35 милиарда долара бяха обсебени и разграбени за 1 милиард долара В навечерието на годишнината от връщанета на мандата от страна на Николай Добрев и Георги Първанов публикуваме целия текст на секретния доклад, изготвен от МВР , за да се види икономическата обосновка на решението на Добрев да не съставя второ правителство на левицаата. ДОКЛАДЪТ „ДОБРЕВ” Развитието на банковата система в България заема доминиращо място в икономическите и социално-политическите процеси в страната в годините след 1989-та. То отразява, както същностните процеси на прехода, така и неговата специфично национална форма, в т.ч. и редица съпътстващи този преход деформации. Водещата идея на прехода към пазарна икономика – преразпределението на собствеността – предопределя първостепенна роля на банките като един от главните инструменти на този преход. Израз на тази роля е преди всичко насочването на кредитния процес към обслужване на приватизацията и функционирането и развитието на частния сектор. Реформата в банковата сфера обаче, както по темповете на протичане, така и по реално упражняваните от банките функции се разминава с преобразованията в реалния сектор. Това разминаване оказва значимо влияние върху функциите на цялата банкова система, деформира целите й и постепенно я превръща във фактор, оказващ негативно влияние върху националното стопанство. За деформациите в развитието и функционирането на банковата система важно влияние оказва комплекс от фактори, като:

Калинке, от канапе, на канапе, и ставаш нечие протеже! Древна китайска мъдрост от 22-ри век преди н.е.

Каква борба с корупцията ма лъжлива овцо, та вие не си мръднахте пръста за нищо в България, интересуваше ви само как да ближете задниците на идиотите лидери в ЕС и на Козяк.

45 ГОДИНИ УСПЕШНО РАЗВИТИЕ ПОКАЗАХА ЧЕ НА БЪЛГАРИЯ И СТИГАТ САМО 2 ПАРТИИ .... БКП И БЗНС ..... НО БКП ПОДОБНО НА СЕГАШНИТЕ СИ ИЗЯДОХА САМИ ХЛЯБА .... .... ПОМИСЛИХА СЕ КАТО СЕГАШНИТЕ БИВШИ СПОРТИСТИ, КОЧОВЪДИ И ХАРВАРДЦИ ЗА ЕЛИТА НА НАЦИЯТА .... ... А ИМА И ЕЛИТ ИМА И РАЗПАД

От секретния доклад: ГЕНЕЗИСЪТ НА СЪВРЕМЕННАТА БАНКОВА СИСТЕМА До 1981 г. в страната функционират Българската народна банка, Българската външнотърговска банка и Държавната спестовна каса, като БНБ съчетава функциите на емисионна и търговска банка; БВТБ е специализирана във външнотърговски операции и управление на валутните резерви на страната, а ДСК обслужва предимно спестовно-кредитната дейност на населението. През 1981 г. е учредена "Минералбанк" /преобразувана през 1982 г. в БСИ/. През 1986 и 1987 г. са създадени седем нови търговски банки, специализирани в обслужването на отрасловите структури. В края на 1989 г. и през 1990 г., на базата на клоновете на БНБ, се създават нови 59 търговски банки, част от тях с незначителен капитал. Извършени са промени в уставите на банките, за да се разреши включването на частен акционерен капитал. Акциите се продават по номинал, на базата на балансовата стойност на уставния капитал на банките към датата на създаването им, въпреки ускорената инфлация. От 1.01.1990 г. БНБ /тогава на подчинение на Министерски съвет/ е освободена от несвойствените си търговски функции, а през юни 1991 г. с приемането на Закона за БНБ, тя получава статут на национална банка, със значителна степен на автономия и независимост. На 28.04.1990 г. се провежда конгрес на Съюза за стопанска инициатива на гражданите, който взема решение за учредяване на търговска банка. На конгреса присъства Желю Желев, в качеството си на председател на СДС. Учредители на ССИГ му предлагат да се коригира чл.13 на Конституцията, като се премахне държавният монопол върху банките. След броени дни парламентът гласува промяната и документите /учредителен договор и подписка/ на бъдещата Първа частна банка са внесени в БНБ. Управителният съвет на БНБ /председател Иван Драгневски/ реагира веднага и издава разрешение за създаване на банката. Не закъснява много и съдебното решение, въпреки липсата на съответния закон за банките и кредитното дело. ПЧБ е вписана в регистъра за дружествени фирми с ограничена отговорност на основание чл.11, ал.2 от Указ 56 на 24.07.1990 г. като акционерна фирма "Първа частна банка АД" с предмет "извършване на банкови и кредитни операции от всякакъв вид ..." фирмата /ПЧБ/ се създава с уставен фонд 10 млн.лв., като част от него е внесен от държавните фирми "Кореком" и "Металхим". Първите 100 000 акции на банката са отпечатани още през октомври 1990 г., без коректно написана дата на емисията, въпреки изискванията на действащия тогава Правилник за прилагане на Указ 56. През същата година /1990/ се създава Банка за земеделски кредит. В периода преди приемането на трите закона, уреждащи пълноправното съществуване и функциониране на търговските банки /Закон за БНБ от 1991 г., ЗБКД от 1992 г. и Търговски закон от 1991 г./, в България се създават още няколко търговски банки: Международна банка за търговия и развитие; Агробизнесбанк; Централна кооперативна банка; Сирбанк; ТБ "Съединение"; Кредитна банка. Със смяната на управителя на БНБ /16.01.1991 г./ и встъпването в длъжност на Тодор Вълчев като председател на УС на БНБ настъпва истински лицензионен "взрив". Подробностите около поставянето на основите на частните банки в България е важно доказателство за прилаганата стратегия на натиск и несъобразяване с действащите към момента правила, която и впоследствие ще оказва решаващо влияние върху цялата банкова система. Почти във всички случаи средствата за набиране на уставния капитал и за закупуване на акциите се извършва с кредити от ДСК и държавните банки. Някои от тях са създадени и чрез представяне на документи с фиктивно съдържание за събран уставен капитал, чрез изкупуване на външен дълг и залагането или препродаването му на трети лица или по други механизми. За периода 1990-95 г. само ДСК е раздала над 70 млрд.лева кредити, преобладаващата част от които са използвани за създаването на частни банки и фирми. Лицензи получават стотици ФБК, обменни бюра и други финансови структури, с което по същество в страната започва да функционира паралелна банкова система. През 1990-1991 г., в резултат на сериозни банкови нарушения, се изтеглят огромни финансови средства под формата на кредити без необходимите обезпечения. В същото време новообразуваните търговски банки емитират нови акции, които са пуснати на фондовия пазар по и над номиналната им стойност, без да е направена оценка на финансовото състояние на банките по активите и пасивите им. ПИМБ се създава след изтеглен валутен кредит от ТБ "Електроника" от фирма "Василка". Впоследствие банката вдига уставният си капитал, с оглед получаването на пълен лиценз без съгласието на УС на БНБ. Кредитна банка се създава с пари на ДСК. "Елитбанк" е създадена чрез теглен валутен кредит от "Биохим" и средства на ПЧМБ; "Моллов" - чрез кредит от ДСК, ПЧБ и залагане на чужди ценни книжа, които са й били необходими само за набиране на необходимия капитал; "Агробизнесбанк" е създадена с дадени средства от ЗПД "МИК" АД и кредити; "Първа инвестиционна банка" - като банка сателит на ПЧБ, с цел прехвърляне на средства и финансови игри; "Частна земеделска и инвестиционна банка" е образувана с кредит от ДСК в размер на 170 млн.лева; Капиталът на "Кредитекспрес банк" е събран чрез закупуване на външен дълг на държавно предприятие, който впоследствие е заложен и е изтеглен кредит от "Минералбанк" и ПЧБ. Фрапиращи са примерите за "лиценз по принцип" за "Капиталбанк", или за лицензирането на ЧЗИБ със запис на заповед от НЕК за изплащане на два пъти по 700 млн.лв. от ДСК в полза на частната банка. Това положение е добре известно на БНБ, без да се предприемат съответни мерки. Едва през първата половина на 1993 г. УС на БНБ приема основните наредби, регламентиращи извършването на банковата дейност в страната. В началото на 1994 г. се констатират "определени слабости в лицензионната дейност на управление "Банков надзор" и на тази основа се предлагат промени в Наредба № 2 за лицензирането. Несменяем ръководител на "Банков надзор" през всичките тези години е Камен Тошков. Още на този първоначален етап започват злоупотребите с отпуснатите банкови заеми от държавните банки. Немалка част от средствата се пренасочват към частните банки, от тях към фирми и физически лица, след което са обявени за безнадеждни събирания. Друга част от тях са обърнати във валута и изнесени като "Лоро"-сметки в чужди банки. Този начин на изсмукване на национални пари от държавните банки е типичен за банките, създадени от някои икономически групировки в страната, като "Туристспортбанк", "Кредитна банка", ПЧБ, Банка "Моллов", "Елитбанк" и др. Така още, в процеса на зараждане и формиране на банковата система се допускат нарушения и се създават условия за последващите деформации в нейното функциониране. Спекулативните механизми, използвани при създаването на банките се пренасят в сферата на развитието и функционирането им. За това има както законови пробойни, така и създадена организация. Междувременно, в банковата сфера са навлезли и съответни за тези цели и намерения кадри. В зараждането на банковата система се оформят и трите основни линии на престъпления и закононарушения, съдействали активно за сегашното кризисно състояние на банките: - използването на дебалансираните отношения между банките и държавните предприятия /прехвърлянето на дефицита на предприятия към банките, а от последните към БНБ и бюджета/ за присвояване на огромни средства чрез овладяване на входа и изхода на предприятията; - раздаването на необезпечени кредити и ниската възвръщаемост по раздадените огромни средства; - включването на някои банки в механизмите за "пране на пари" и обвързването им с различни форми на незаконен бизнес. БАНКИТЕ КАТО ЗВЕНО В МЕХАНИЗМИТЕ ЗА ПРИСВОЯВАНЕ НА ДЪРЖАВНИ СРЕДСТВА Дълготрайният небалансиран характер на отношенията между държавните банки и държавните предприятия, с всички произтичащи от това последствия, има определящо значение за задълбочаването на кризата. Икономическите реформи стартираха в условията на "прекредитирана" икономика. До 1990 г. 70-80 на сто от инвестициите, а също и оборотните средства на предприятията се кредитираха от държавните банки, като преоценката на оборотните средства се начисляваше като бюджетен приход, а не за увеличаване на уставния капитал. Това способсваше за увеличаване дела на банковите кредити. През 1991 г. в условията на стагнация, загуби на пазари и рязко повишаване на ОЛП се блокира възможността предприятията да обслужват отпуснатите кредити. Приемането на Закона за уреждане на несъбираемите кредити реши в известна степен въпроса с инвестиционните кредити, но не и тези за оборотните средства. Те останаха да се обслужват от предприятията и съответните банки, което предопредели тяхната несъбираемост. Натрупаните загуби в държавния сектор на икономиката автоматично се прехвърляха от всички правителства върху обслужващите банки, което доведе до отрицателен капитал в банковата система, достигащ стотици милиарди лева. Част от тези загуби са от гаранциите на държавните фирми за отпускане на кредити към частния сектор. През 1991 п-1993 г. тези гаранции се записваха в балансите на банките, като задължения на държавния нефинансов сектор, докато през 1994 г. и особено 1995 г., голяма част от тях са показани като кредити за частни фирми. Част от новите кредити продължаваха да се теглят за покриване на загубите и по този начин, проблемът се прехвърли върху банковата система. Огромните загуби на държавния сектор логично водят до капитализация на частния. Това по принцип създава възможности за сериозни инвестиции в реалния сектор, но значителна част от получените суми се реализираха за лично потребление на работещите в частния сектор, бяха изнесени от страната и инвестирани в недвижимо имущество и финансови операции в чужбина. Сумата на "лошите" и съмнителните кредити в края на 1995 г. възлиза на 342,7 млрд. лева, което съставлява близо 40 % от произведения през годината брутен вътрешен продукт. Нетната стойност на капитали на търговските банки е отрицателна - 53,3 млрдлв. Основния дял от натрупания в цялата банкова система капиталов недостиг се пада на няколко държавни и частни банки: Стопанска -15,4 млрд.лв., ОББ -14,9 млрдлв., "Балканбанк" - 14,4 млрд.лв., "Биохим" - 8,2 млрд.лв., "Минбанк" - 7,7 млрд.лв., "Агробизнесбанк" - 8,2 млрд.лв., ПЧБ - 7,3 млрд.лв., БЗК - 5,6 млрд.лв. През последните години "на входа и изхода" на крупни обекти в структуроопределящи отрасли на реалния сектор застанаха икономически групировки и фирми, като по същество монополизираха вноса на суровини и реализацията на продукцията им. По този начин, чрез системата на "паяка", бяха изсмукани огромни държавни средства по схемата: рефинансиране на търговските банки от БНБ и ДСК - кредитиране от търговските банки на крупни производители - реализация на продукция от субекти в частния сектор. Едновременно с това "преливане" на средства търговските банки натрупаха огромни несъбираеми кредити от производителите. Седем от 16-те големи "лоши" длъжника на "Балканбанк" са фирми от групировката на "Мултигруп" или свързани с нея, чиито дългове към 31.05.1996 г. формират 38,52 на сто от кредитния портфейл на банката /14,234 млрд.лева/, като голяма част от тях са проблемни. Най-големите длъжници са "Дисконтова къща" АД - 2,97 млрд.лв., "Индустриал-М" АД - 1,11 млрд.лв. и др. Много от кредитите на фирми на "Мултигруп" са предоставени при преференциални условия и многократно са разсрочвани. Кредитните взаимоотношения са реализирани по сложни многостранни схеми - взаимно гарантиране на кредити, прехвърляне на задължения, предоставяне на обезпечения, тристранни операции и др. Бившите изпълнителни директори на "Балканбанк" Иван Миронов и Надежда Апостолова са членове на управителните съвети на почти всички фирми- длъжници без да са съдружници в тях. Подобна схема на кредитиране прави невъзможно доказването на крайния потребитш_ни1Трисвоените средства. По време на управлението на бившия председател на СД на Стопанска банка Цветан Петков до началото на 1994 г. от банката са отпуснати 200 млн.ЩД кредити без обезпечение. Само "Булгарлизинг" например, свързана със ЗД "Корона Инс" е получила 24 млн.ЩД. През 1995 г. ръководителите на Комитета по енергетика Дянко Добрев и Трифон Цветков подписват записи на заповед за изплащане на два пъти по 700 млн.лв. от ДСК в полза на ЧЗИБ с председател Кирил Дунев. Записите са представени в ДСК, сумите са усвоени и впоследствие са укрити. Финансовото състояние на НЕК се влошава още повече, след налагането на запори по сметките на компанията от страна на ДСК, поради изплатената на ЧЗИБ сума. Преобладаващата част от "лошите" кредити на частните банки са предоставени на фирми и лица, работещи в тях, на акционери или фирми, свързани с тях. През последната година преди да бъде освободен от поста изпълнителен директор на "Балканбанк" АД Иван Миронов отпуска кредити на обща стойност 3 млн.ШД на фирмите на своите синове. Гаранциите по кредитите са фиктивни. С цел да се прикрият следите и роднинската връзка, кредитите са отпуснати от провинциални клонове на банката и не се обслужват. Валутата е изнесена зад граница. В момента семейството на Миронов /съпругата и двамата му синове/ се е установило постоянно във Вашингтон-САЩ, където са закупили имоти на голяма стойност. Георги Агафонов - председател на ТБ "Славяни" предоставя кредити и подписва банкови гаранции предимно на свои фирми и фирми на негови роднини, фирмата на Агафонов "ИФФ груп", в която първоначално са участвали Максим Димов и Красимир Илиев, дължи на ТБ "Славяни" над 1 млрд.лв. Друга негова фирма - "Ес Джи Ей", е получила кредит от Стопанска банка 30 млн.лв. като за гаранция е заложен цирконий. Чрез фирма "ИФФ груп" от страната са изнесени 2 млн.ШД, с които са закупени вилни парцели в Доминика. Всичките движими и недвижими имоти Агафонов прехвърля на свои фирми. "Бизнесбанк" АД е използвана целенасочено за пренасочване на отпускания от БНБ и ДСК ресурс към частни фирми на основните акционери. Най-големи длъжници на банката са "Свети Йоан" АД, Нова Телевизия /Дарко Таминджич/, Добруджанска банка. Възползвайки се от своите правомощия Иван Китов е наредил отпускане на необезпечени кредити на редица фирми, между които съществуват тесни икономически и междуличностни връзки, възлизащи приблизително на 7 млрд.лв. и бмлн.ЩД. Съпругата на Китов живее постоянно във франция, където семейството притежава недвижимо имущество на голяма стойност. В същото време само през 1996 г. ДСК е рефинансирала "Бизнесбанк" с над 6,5 млрд.лв. Директорите на БЗК Атанас Тилев и Янко Янев са отпускали кредити в големи размери на фирми от групировките "Дару" и "Орион". Заниженият контрол при валутните операции е използван умело от служители на банката за осъществяване на незаконен износ на валута зад граница. Едноличното ръководство от страна на Тилев, след отстраняването на Янко Янев от банката, е позволило износа на капитала на банката зад граница, чрез присвояване на финансовия инструмент в размер на 6 млн. ЩД и отпуснати кредити на фирми с участие на Тилев в размер над 40 млн. ЩД. Впечатляващ е случаят с бившия директор на ПИМБ Венцислав Стефанов, отпуснал 20 млн.ЩД кредит на фирми, в които той е акционер. Тежкото състояние на ТБ "Компас" /бивша "Моллов"/ е причинено преди всичко от незаконосъобразните действия на Валентин Моллов. Възползвайки се от служебното си положение на основен акционер и председател на Съвета на директорите на ТБ "Моллов", той е оказвал натиск върху членовете на УС за отпускане на кредити и разсрочване на погасяването им. Чрез фирмите на частната групировка ФИГ "Моллов", В. Моллов е изтеглил от едноименната си банка кредити в размер на 5 млн. ЩД и 200 млн. лв., които изобщо не се обслужват. Като безнадеждни са класифицирани кредитите на "Моллов ФИГ" - 44 066 хил.лв., "Ем Еф Ай Брос" - 125 967 хил.лв. Със съмнителна възвращаемост са кредитите отпуснати на "Сторма" - 80 554 хил.лв. и "Ем Еф Ай Брос" - 142 455 хил.лв. Друг неизправен кредитополучател е "Крами" ООД със 721 089 хил.лв. В. Моллов е използвал лица от своето обкръжение и предимно Пламен Димитров и Николай Йорданов Косашки, членове на СД на "Моллов ФИГ". Членовете на УС на ТБ "Моллов" са получавали годишно 100 хил.ШД в брой и 400 хил.ЩД в кредити. Посочените лица са затруднявали ръководството на банката, като не са предоставяли точни документи за проверка на финансовото състояние на фирмите - кредитополучатели на икономически свързани лица и извършване на финансов анализ на усвоените суми. Някои от факторите, довели до затруднения ПЧБ, се свързват с изтичането на капитали от нея /включително и от рефинансирането от БНБ/ към ТБ "Моллов". Поради настъпилия разрив между Моллов /рефинансирал от своя страна ПЧБ/ и В. Стефанов - председател на ПИМБ и "координатор и разпоредител" на средства по време на югоембаргото, е преустановено рефинансирането на ПЧБ чрез ТБ "Моллов". Два месеца преди обявяването на ПЧБ под особен надзор са й били необходими капитал и провизии за около 20 млрд.лв. ДСК спира ресурса на ПЧБ в средата на 1995 г., възлизащ до този момент на над 3 млрд.лв. БНБ е заделяла около 37 % от целия размер на рефинансирането за всички ТБ за ПЧБ. По този начин ПЧБ е изсмукала голяма част от предназначените заеми за други ТБ, изпитващи затруднения с ликвидността. Кредити в особено големи размери са раздадени на частните структури, свързани с ПЧБ и ССИГ, както и на лица, приближени на членовете на УС - Венцислав Йорданов Йосифов, Валентин Георгиев Моллов, Димитър И. Звездев, Емилиян Крумов Димитров, Милчо Д. Караиванов, Михаил Димов Стефанов, Петьо Христов Блъсков и назначените по-късно през 1995 г. прокуристи на банката - Елза Цветанова Ботева, Илиян Стоянов Митев, Кирил Савов Григоров. Предоставените големи правомощия на изп. директори на клоновете са им позволили да отпускат необезпечени кредити еднолично, както и да включват подставени лица в схеми за "превъртане" на крупни суми. Характерен пример е клон "Надежда" и изп. директор Петко Цеков Каменов. В централата на ПЧБ е установена липса на известна част от кредитните досиета, поради което не могат да бъдат установени фирмите и размера на кредитите без необходимото обезпечение. ТСБ отпуска значителни кредити на фирми, свързани с изпълнителните директори на банката, като "Дива - Р. Златев и Сие", "СПОРТ-РЕЙ" ООД, ЕТ "Николай Райчев" и други фирми на Иво Иванов и Николай Райчев. В същото време основните групировки "Прайм ИнвестмънтТръст" АД, ФК "СПОРТ-РЕЙД", в които участват като акционери всички изпълнителни директори на банката, работят на печалба. Голяма част от натрупаните несъбираеми кредити е резултат от корупцията, обхванала различни нива в банковата система. По веригата "лобисти - политици – банкови чиновници - частни фирми" са изтекли огромни суми, предварително обречени като несъбираеми кредити. Сред обществеността е оформено трайно мнение, че кредити на изправни фирми се отпускат срещу 10 на сто комисионна, а за кредити, за които предварително е известно, че няма да бъдат върнати, комисионната е до 50 %. * Включването на някои банки, ФБК и обменни бюра в механизмите за "пране на пари" и обвързването им с различни форми на незаконен бизнес също оказа крайно неблагоприятно отражение в банковата система. Финансовото обслужване на крупни престъпни операции от субекти в официалната банкова система, директно или чрез сателитни финансово-брокерски къщи, допринесе за изтичане на огромни количества валута от страната. Благоприятен терен за подобни операции бе контрабандната търговия, включително ембарговата, както и периодичните валутно-спекулативни кризи като тази през м.март 1994 п, довела до трайно обезценяване на лева. Само от "Агробизнесбанк" - Пловдив, чрез документи с невярно съдържание, длъжностни лица са превели в чуждестранни банки около 5 млн. долара, а ФК "Дилър" от същия град, чрез представяне на фиктивни договори, е осъществила незаконен износ на 2 млн. щатски долара. От 01.01.1996 г. до 30.07.1996 г. от 9 държавни и частни банки през митницата на Аерогара "София" са изнесени 2811 кг. "ценни" пратки, съдържащи банкноти. За сравнение: 1 млн. щатски долара, в купюри по 100 има тегло 8 кг. Впечатляващ е износът на "Елитбанк", изнесла 1247 кг. ценни пратки, което изразено в купюри по 100 долара е от порядъка на 156 млн. долара. Банката не фигурира в списъка на БНБ за директен износ на ценни пратки. Рязкото обезценяване на лева в средата на настоящата година бе предизвикано и от масираното изкупуване на долари и друга чужда валута, основно от "ИНГ банк", „Булбанк" и "Елитбанк". Като дестабилизиращ фактор с кумулативно действие може да се разглежда и приетата като законодателна норма от Великото Народно събрание схема, депозити на чуждестранни вложители да се третират като инвестиционни и да се олихвяват с високия за момента процент. Това позволи на голям брой чуждестранни граждани, фирми и лица, близки на правителствените икономически екипи, през 1991/1992 г. да "изперат" и легализират крупни суми във валута, част от които с неясен произход, и впоследствие умножени да бъдат изнесени от страната. Председателят на СД на "Елитбанк" Иво Георгиев е извършвал съмнителни сделки за "пране" на пари с помощта на Стоян Бакалов, американски гражданин - бивш член на СД на ПИМБ. Основни кредитополучатели на ТБ "Елитбанк" са фирмите от холдинга "Макском". Към 25 юни 1996 г. задълженията, възлизащи на 800 млн.лв. са върнати, като веднага е отпуснат кредит в размер на 900 млн.лв. на фирма "Кремакс" /с падеж 2000 г./, която е свързана с холдинга. Целта е да се прикрият вътрешните кредити, отпускани от ТБ "Елитбанк" и формалното изчистване на "Макском" от задължения с цел участие в приватизацията. Председателят на ТБ "Славяни" Георги Агафонов заедно с Максим Димов, Красимир Илиев и Георги Дорев имат фирма в Кишинев, чрез която са изнесени големи суми зад граница. През м. май т.г. близък на Агафонов е изнесъл б0 хил.ЩД през ГКПП "Дуранкулак". По разпореждане на Агафонов от ТБ "Славяни" е дадена банкова гаранция за бООхил.ЩД пред БЗК на пирамидата "Демос". Бившето ръководство на "Балканбанк" АД в лицето на изпълнителните директори - Иван Миронов и Надежда Апостолова са подписали договори и други документи, с които са нанесени значителни щети на банката. Само през 1995 г. от "Балканбанк" са изплатени на фирми на Н. Апостолова, Ив. Миронов и Л. Беров /"Балканкарт", "МКК", "Хай Тек Сис", "БанкситУ, както и на техни подставени лица около 691 млн.лв. Месечната издръжка на "Балканинкасо" с президент съпругът на Н. Апостолова е надхвърляла 30 млн.лв. Между "Балканбанк" . АД и "Балканмашинари" АД холдинг има сключен договор, съгласно който банката поема издръжката на офисите на фирмата в Москва, Киев, Минск и Талин, без каквито и да е ангажименти от страна на контрагента. Извършената проверка от вътрешния финансов контрол на дружествата в Кралство Белгия, известни с обобщаващото наименование "Брюкселски" е установила престъпно нехайство, безстопанственост и безотговорност, довели до присвояване на големи суми във валута. Резултатите от проверката сочат, че Владимир Йорданов - бивш главен счетоводител на "Балканбанк" е подпомогнал пренасочването на крупни суми във валута на регистрираната на чужда територия частна фирма с президент Е.Аспарухова. Това е ставало със знанието и пълното съдействие на изпълнителния директор Стефко Банев - постоянно пребиваващ в Брюксел. Един от най-големите длъжници на "Балканбанк" АД е "Балканкар холдинг", чийто дълг възлиза на около 7 млрд.лв. При отпускането на кредитите, според договора, като посредник участва Дисконтова къща. Чрез задграничното дружество на БКХ "Балканкар-Норд Америка" е отпуснат от "Балканбанк" кредит на стойност 1,5 млн.ЩД и са закупени облигации по външния дълг с номинал 7,5 млн.ШД. След получаване на облигациите банката сконтира задължението на "Балканкар холдинг" по договорите за кредит с номиналната стойност на облигациите. Холдингът поема задължение в срок от пет години да възстанови разликата между номиналната стойност и покупната цена плюс 14% лихва. Закупените облигации не са предоставени на банката и се предполага, че са в Дисконтова къща. Досиетата по кредитите на "Балканкар холдинг" са празни…

Защото е подкрепил санкциите срещу Русия, отказал е ползването на евтин руски газ, с което е обрекъл на икономически банкрут болшинство от българите. Взимайте пример от Орбан, който със зъби и нокти се бори за икономическата стабилност на унгарците. Взимайте пример от Турция, Сърбия - това са народолюбци. А в Бг противозаконно бе избран канадски гражданин за министьр-председател на България. Такъв Содом и Гомор има само в Украина, която самоуби се.

За чий ги пестваш тука? Без това много добре знаем какво и защо така е било и все още е... Българите са допуснали до властта малоумни, некадърни, алчни и безкрупулни крадци, па отгоре на всичко са им позволили да разиграват цирковете, лъжи и машинации. Търпяха престъпни отрепки десетки години, защото са путьовци, няма сред бг мъжленца нито един смел и почтен родолюбец. Само сте способни да лалате, да биете жените си, да отглеждате шкембаците си, от това да мрете преди 50 годишна възраст. Просрахте прекрасна страна, оставихте на децата си руини, грозни квартали, обрулена територия. Срам и позор!!!

Корупция имало и я преборвали, ама корумпирани няма хванати. Още по-няма разкрити пари и имоти от корупция - ЕС да вярва и праща нови милиарди, а ние с пяна на уста да гласуваме. Все пак удобно пропускаме, че след ИТН има още 2 бушона г-жа Лъжа Нинова и г-н Христо Бобоковия.

Отдавна не бях карал колата си. Днес заредих за 100 лева 30 литра! Всички тези в момента трябва да бъдат изметени!

Много хора докопали се до власта или бивайки там по наследство, от Дядовците им и Бащите им от БКП,ДС толкова са си повярвали,че стават смешни и жалки . Тази пача не прави изключение. Толкова сте,нагли и безочливо. Стана нямате. Отрепки.

Бъчварова върти канал за износ на български БЕБЕТА и ДЕЦА за ОРГАНИ в ИЗРАЕЛ Даже бизнес партньорката и Цветелина Стоянова има дело в ДАНС но БОЙКО го потули понеже канала носи огромни приходи

Тая карантия освен за турски чекий за друго не става.

„Оня списък” осветил стотици офицери от разузнаването - част 1 4 ноември 2009 17:38 Това, което се случи преди 18 години - на 4 февруари 1992 г., станало известно като аферата „Оня списък", събитията, които го предшестваха и тези, които последваха, наложиха дълбок отпечатък върху всички аспекти на българския преход - политиката, икономиката и особено националната сигурност на страната включително и до днес. 18 години по-късно част от фактите вече са забравени, други са сериозно деформирани от политически коментари, а трети никога не са излизали на бял свят. За да разровим тези наслоени пластове и да достигнем до истината за това какво точно се случи на 4 февруари 1992 г. и какво последва от това, ще се движим по документите, събрани в 13-те тома на строго секретното следствено дело, водено по случая. Документите бяха разсекретени специално за това разследване и се оповестяват за първи път. За първи път ще прозвучат както автентичният разказ на единствения човек, присъствал и видял с очите си всичко от първата до последната минута, така и на хората, свързани с разследването на случая. Ще започнем от началото. Макар че съставянето на списъци и по-точно на варианти на „оня списък" всъщност започва още от 1991 г., ключови са събитията от 4 февруари 1992 г. и именно около тях се върти цялата афера с „Оня списък". Както се посочва дори в постановлението за прекратяване на наказателното производство, „според материалите от делото на 4 февруари 1992 г. Ахмед Доган, лидер на ДПС и на парламентарната група на движението, и свидетелят Мехмед Тефик са посетили турското посолство в София. Срещата е била предварително уговорена. Поради важността й е бил извикан и е дошъл посланикът на Република Турция, на когото Ахмед Доган е предал лично материали, между които и „Оня списък" и съпътстващите го други документи. Списъкът е съдържал имена и данни, съставляващи държавна тайна. Впоследствие Националната служба за сигурност е установила, че конкретните имена, съдържащи се в т.нар. „Оня списък" са на служители от Националната разузнавателна служба и Разузнавателното управление на Министерството на отбраната. Допълнително постъпилите от НРС и НСС данни утвърждават, че списъкът е съдържал конкретни имена и длъжности, изпратени под прикритие на дипломатическа работа". На практика списъкът се състои от 38 страници и съдържа почти 1300 имена - от посланици, през служители включително до шофьори в посолствата, кои от тях в кои разузнавателни служби са офицери, местонахождението и легендирането им на дипломатическо прикритие в конкретното посолство и конкретната държава. Инкриминирани по делото са общо 6 материала: освен въпросния списък, озаглавен „Задгранични представителства", това са още документи със заглавия „Рекапитулация", „Симбиозата МВнР - МВнТ - МВР", „БОДК", „Превратът 1981 г.", „Правораздавателните органи" и „Дом „Витгенщайн"-Виена", предадени в турското посолство. Само за посолството ни в турската столица Анкара са разкрити 13 имена, за 6 от тях се посочва, че са служители на специалните служби, а за трима - на МВР. Интересен факт, необясним и до момента, е, че следственото дело по случая е образувано цели два месеца и половина по-късно: на 23 април 1992 г. с постановление на прокурора от Главна прокуратура Асен Арсов. Законен повод за образуването на делото, както се посочва в постановлението на Арсов, е съобщението на Националната служба за сигурност от 21 април 1992 г., а изискваните от НПК достатъчно данни за това се съдържат в същата тази преписка на НСС, състояща се от инкриминирани списъци, справки, докладни записки, обяснения, експертни мнения - приложени в папка от 204 листа. Като намира, че са налице достатъчно данни за извършено престъпление, прокурорът образува делото първоначално срещу неизвестен извършител за това, че в София за времето от декември 1991 г. до февруари 1992 г. е разгласил сведения, съставляващи държавна тайна, които са му били поверени и станали известни по служба или работа в Министерството на външните работи и от това могат да настъпят особено тежки последици за сигурността на държавата. Дават се указания на следствието да се установят лицата, които са имали достъп до тези сведения, по чие поръчение е изготвен списъкът, за какво предназначение е трябвало да послужи, кое лице е станало причина да бъде разкрита държавна тайна и да му се повдигне обвинение. И макар че делото е образувано за разгласяване на държавна тайна, Арсов дава указания да се установи дали сведенията са били предназначени за издаването им на чужда държава или организация - тоест, да се търси умисъл по текста за шпионаж в полза на чужда държава. В строго секретна докладна записка до директора на НСС Чавдар Петков пише, че на 4 февруари 1992 г., вторник, около 18,30 ч. Мехмед Тефик е звъннал от дома си в кабинета на подп. Иван Терзийски, заместник началник на направление „Балкански страни" в НСС, и с условности му съобщил, че иска спешна среща. Към 19,50 ч. на уговореното място под надлеза в ж.к. Дружба в лек автомобил се състояла срещата между подп. Терзийски, к-н Георги Паунов и Мехмед Тефик. Тефик им разказва, че същия ден в 13,30 ч. с лидера на ДПС Ахмед Доган са посетили турското посолство в София, където Доган предал за фотокопиране няколко документа, твърдейки, че ги е получил от Стоян Ганев, тогава министър на външните работи на България в кабинета на Филип Димитров, и Живко Попов, бивш заместник-министър на външните работи по тоталитарно време и бивш кадрови офицер от Първо главно управление на Държавна сигурност. По-късно Тефик ги ксерокопирал и предал копията на НСС. Терзийски и Паунов оценяват важността на получената информация и още на следващата сутрин, на 5.02.1992 г,. данните са докладвани на директора на НСС - полк. Чавдар Петков, който разпорежда започването на първични мероприятия за проверка. Проверката установява, че по данни на Мероприятие „Струма-1" на 4 февруари 1992 г. в 13,14 ч. Мехмед Тефик се обажда на Атъф Шекерджиоглу, културен аташе в посолството на Република Турция в София, и му съобщава, че в 13,30 ч. с Ахмед Доган ще бъдат в посолството. По данни на служба БОИ, външно проследяване, на 4.02.1992 г. в 13,29 ч. пред посолството спира лека кола „Волга" рег. № 65-03, от която слизат Ахмед Доган и Мехмед Тефик, които влизат в сградата и престояват там до 15,40 ч. В 13,50 ч., само 20 минути след влизането им, въпреки че е болен, пристига и посланикът Ялчън Орал. Седмица по-късно, на 12 февруари 1992 г., сряда, сутринта в лек автомобил на паркинг в ж.к. „Дружба" Терзийски и Паунов провеждат нова среща с Мехмед Тефик, на която разширяват информацията, слушат отново подробния му разказ за случилото се и правят 20-минутен звукозапис. ohnamama.bg Какво е нужно да носим в бебешката количка На 25.02.1992 г. сутринта в движещия се лек автомобил Паунов провежда трета, 20-минутна среща с Тефик, на която той съобщава, че предната вечер, на 24.02. Доган споделил пред Шерифе Мустафа, самия Тефик, Баки Бедел и Юнал Лютфи, че същият ден в парламента председателят на Народното събрание, тогава Стефан Савов, му съобщил, че НСС разполага с данни, че Доган е предал списък в турското посолство и влизането му там е филмирано. Председателят на НС още тогава, на 24 февруари, два месеца преди изобщо да бъде образувано следственото дело по случая, обещал на Доган, че ще направят всичко възможно да го спасят. Доган отправил остри обидни думи към НСС и казал, че след завръщането от чужбина на министър Соколов, сериозно ще поговори с него. Кой е Мехмед Тефик и защо офицерите от НСС му вярват? Това става ясно от разпита по следственото дело на подп. Иван Терзийски. Той разкрива, че по повод на служебните си задължения поддържа доверителни отношения от началото на 1990 г. с лицето Мирослав Хаджиев, турското име на който е Мехмед Тефик. Тефик попада в полезрението на НСС в началото на 1990 г. с посещенията си в турското посолство в София заедно с Хасан Бялков. Когато обаче проверяват, се оказва, че Мехмед Тефик сътрудничи на ОУ-МВР Стара Загора и е работил по същата линия, както и турското направление в НСС. Така през август 1990 г. ръководството на НСС взима решение да го прехвърли в централата в София, тъй като по това време той живее в столицата. Терзийски става негов водещ офицер. Така става известно, че Тефик вече има над 200 посещения в посолството на Турция. По това време той работи активно с Алеф Калъч, впоследствие с него започва да работи Атъф Шекерджиоглу - културен аташе, като понякога в срещите е участвал и Сюбхан Еркула, впоследствие и новоназначения Къшиф Еарчън. Те са част от т.нар. „политическа секция" на посолството и събират политическа информация от различни източници, свързана с България, с което изграждат политиката на турското правителство за нашата страна. Преки отношения с МИТ има Атъф Шекерджиоглу, обяснява в разпита Терзийски. Сред материалите на Тефик, изпратени от Стара Загора, са и негови саморъчни сведения за посещенията му в турското посолство, при които турски дипломати са му давали български пари и валута като помощ за ДПС. Срещите на двамата се провеждат при условията на конспирация, Тефик разказва устно придобитата от него информация, а Терзийски си води записки и въз основа на тях изготвя информации и докладни до ръководството на службата, които се предоставят на ръководството на министерството и по преценка и на държавното ръководство. За посещението на Тефик и Доган в турското посолство на 4 февруари 1992 г. Терзийски предава разказа на Тефик - че Доган казал на посланика, че списъкът на разузнавачите му дал Стоян Ганев, а другите материали - Живко Попов. Докато Шекерджиоглу снимал на ксерокс материалите, Доган провел разговор с посланика Ялчън Орал, като е споделил с него, че всичко му тежи и че иска евентуално да замине в чужбина, да създаде семейство и да се занимава с бизнес. Посланик Орал му отговорил, че той е още полезен за „майката родина" /Турция/ и го помолил да не предприема такива стъпки. Доган тогава поставил на Орал и въпроса за тежкото материално положение на ДПС и поискал помощ от Турция. Орал му казал, че трябва да им представи програма и при своето посещение в Турция ще иска помощ за ДПС. Така Доган представя предварително изготвените 6 варианта за помощ, като първият е за помощ в размер на 3 милиона лева, а шестият - 10 милиона лева. Още в самия разпит обаче следователят задава на Терзийски въпроса защо тези факти не са посочени в разпита на Мехмед Тефик. Терзийски обяснява, че тези документи са били занесени от него в турското посолство няколко дни преди това, заедно с документи, изготвени от МВР, предназначени за ДПС като политическа сила, за да може от своя страна ДПС да съдейства да се вземат мерки срещу негативните отношения между българите и турците в районите със смесено население. От 5 до 8 февруари НСС прави усилия да провери информацията и да получи допълнителни сведения от други източници. Информацията обаче явно започва да изтича от службата, защото още на следващия ден вицепремиерът Димитър Луджев, който ръководи службите, звъни на Чавдар Петков с думите „Ти, май, имаш нещо да ми казваш", а два дни след това, на 7 февруари и шефът на военното разузнаване Чавдар Червенков също поискал среща с Петков и го попитал знае ли нещо за списъци. В строго секретна справка на НСС от 24.03.1992 г. директорът полк. Чавдар Петков сочи, че при извършването на набелязаната оперативно-издирвателна дейност по проверката на данните, се установява, че въпросните материали съществуват, съдържат сведения и факти, представляващи държавна тайна по смисъла на точка 19 и 20 от Списъка на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на Република България, и че същите са станали достояние на неоправомощени лица. По-нататък в справката разкрива, че когато на 15 февруари 1992 г. е публикувана Варненската декларация на „Групата на 39-те" от СДС, така косвено се оповестява съществуването на случая. Сочат се и последвали конкретни публикации в медиите, в някои от които са изнесени данни на НСС. Петков предупреждава, че това сериозно пречи на бързината и качеството на действията по проверката. Извършените експертизи сочат, че т.нар. списък и другите материали, предадени от Доган в турското посолство, са изготвени в периода на 100-те дни на новото правителство на СДС, начело с премиера Филип Димитров, най-вероятно през декември 1991 г.с някои поправки и допълнения впоследствие. В списъка се посочват извънредните и пълномощни посланици на Република България в някои държави, които по силата на Президентски укази № 359-367 от 17.12.1991 г. се освобождават от заеманата длъжност. За тях пише „отзовава се" или „отзован". Това показва, че списъкът е писан преди тази дата. Характерът на материалите показва, че са предназначени за извършващите се структурни и кадрови промени в МВнР с цел разграничаване от „ерата на Виктор Вълков", изготвени са на езика на служител от отдел „Кадри", специално се набляга, че ръководният състав на посолствата на България се състои „изключително от висши номенклатурчици и апаратчици от ЦК на БКП или техни деца и роднини" и „особено силно е подчертано присъствието на служители от секретните служби на МВР и МО". За някои от лицата се сочи принадлежността им към разузнавателните служби. С подобни пълни и точни данни кой служител кога е изпратен и отзован и кои офицери от разузнавателните служби са на дипломатическо прикритие разполага само МВнР. Такова използват три служби в държавата - Националната разузнавателна служба, подчинена на президента на Републиката, РУМО /впоследствие Главно управление за разузнаване и сигурност, подчинено на министъра на отбраната/ и Службата за защита сигурността на връзките /подчинена на МВР/. Изводите на НСС са, че документите са изготвени от няколко лица. Някои са настоящи или бивши служители в МВнР и в кръга на служебните си задължения са имали достъп до данните. Комплексна експертиза сочи, че някои от материалите е писал или допълвал на ръка Живко Янев Попов, бивш зам.-министър на външните работи и бивш служител на Първо главно управление на Държавна сигурност, осъждан преди 10 ноември 1989 г. за финансови злоупотреби. Това се допълва и от факта, че никъде в списъците не се споменава неговото име, а за лица от неговото обкръжение като Христо Петков, Григор Спасов, Александър Николов, и др. се дава положителна оценка. Живко Попов освен това е бил в близки приятелски отношения с началник Кадри - МВнР до този момент Велислав Добрев, разпитан по делото като свидетел. Като най-вероятен технически изпълнител на написването се сочи Величка Романова, чийто съпруг Димитър Романов е бил отговорен служител в МВнР, а самата тя по данни на НСС е поддържала интимни отношения с Живко Попов. Това тя е правила в условията на повишена конспиративност, като се е пазила от членовете на своето семейство и най-вече от съпруга си. В становище на Чавдар Петков, приложено по делото, се предупреждава, че разгласяването на информацията в първоначалния етап от получаването й може да доведе до сътресения в правителствения кабинет или до други нежелателни последици в обществото. Затова в НСС кръгът от длъжностни лица, запознати със случая, е ограничен само до трима. Така 4 дни след влизането на Ахмед Доган и Мехмед Тефик в турското посолство, на 8 февруари 1992 г. Чавдар Петков докладва на министъра на вътрешните работи Йордан Соколов. По това време вицепремиерът Димитър Луджев вече е знаел, защото на една среща с шефа на военното разузнаване Чавдар Червенков станало ясно, че тази служба по свой път е установила случилото се. И същия ден - на 8 февруари 1992 г., Чавдар Червенков се обадил на колегата си Бриго Аспарухов, шеф на външнополитическото разузнаване, и му казал: „Ти разбра ли, че не останаха вече наши неразкрити работници в чужбина?". В свой доклад от 2 март 1992 г. вътрешният министър Йордан Соколов разказва, че на 8 февруари към 17,30 ч. следобед му позвънил секретарят на МВР ген.майор Петко Ангелов, съобщил че е заедно с директора на НСС Чавдар Петков и се налага спешна среща. Срещата се състояла в дома на Соколов към 18 ч. и двамата го уведомяват за случая. Соколов пише в доклада, че от всички предадени в турското посолство материали му е познат само последният: той представлява извадка от обзорните информации на регионални дирекции на МВР, засягаща само прояви на симпатизанти на ДПС, имащи краен характер, които са от естество да повишат напрежението в районите с етническо противопоставяне. Соколов уточнява, че тези извадки, изчистени от агентурните данни, се предоставяли на ръководството на ДПС, за да знае за описваните прояви и да взима мерки за отстраняването им. „От мен бе поискано да информирам президента Желю Желев и аз поех ангажимента да го уведомя", пише в доклада Соколов и допълва, че щом като Луджев вече знае за събитието преди него, то вероятно той също ще уведоми президента. Соколов признава, че на следващия ден, 9 февруари - неделя, не успява да влезе във връзка с президента и се среща с него в понеделник, 10 февруари. Съобщава му, като отбелязва и собствените си съмнения, и се уточняват, че съответните служби ще продължат да действат съобразно изискванията, а Соколов като вътрешен министър ще уведомява президента за новопостъпилите факти. Пак същия ден - понеделник, 10 февруари, преди заседанието на Министерския съвет, Соколов уведомява и министър-председателя Филип Димитров. 2 или 3 дни по-късно ген. Петко Ангелов му донася и ксерокопие на самия списък. Едва на 27 февруари Петко Ангелов и Чавдар Петков при второто си посещение при Соколов му казват, че се разполага с видеозапис на посещението на Ахмед Доган в турското посолство. Тогава му донасят и запис от прехванат телефонен разговор между присъстващ на въпросния разговор с посланика човек и служител в посолството, на който се уточнява часът на посещението. Става въпрос за телефонния разговор между Мехмед Тефик и Атъф Шекерджиоглу, на който се уточнява часът на посещението на Доган в турското посолство. Точно по това време според разпита по следственото дело на Мехмед Тефик, Ахмед Доган вече е знаел, че влизането му в турското посолство е засечено. Тогава Доган предупредил Тефик, че трябва много да внимава, защото го следят специалните служби и ако го повикат на разпит, нищо да не казва. Така става ясно, че Доган е знаел за това много преди председателят на Народното събрание Стефан Савов да го предупреди на 25 февруари и да му обещае, че ще го измъкне от кашата. Само два дни след срещата на Тефик с Доган, повече от 2 месеца преди да бъде образувано следственото дело по случая, на 14 февруари 1992 г. на заседание във Варна на „Групата на 39-те" от СДС външният министър Стоян Ганев съобщава за предаването на „Оня списък", и още на следващата сутрин България осъмва с публикация в органа на СДС вестник „Демокрация" на Варненската декларация на „Групата на 39-те", която оповестява случая, а на следващата сутрин следва и интервю на Георги Марков в същия вестник, в което той казва, че целта била да се дискредитира външният министър Стоян Ганев, и е трябвало да се излезе с изпреварващ удар - Варненската декларация на СДС. Втора част четете ТУК

Овца непоръбена оди се пери.

Неква КУРВА дава мнение?!? Разорана курва?!? От улицата на Червените фенери? Курвляк гнусен? Тая ме управлява? Тая гнусна пачавра? Тя се бори с корупцията? Тая курветина? ВИЕ ЛУДИ ЛИ СТЕ?

От къде ги намират такива прошли