Първият законопроект бе внесен от проф. Любен Корнезов от Коалиция за България. По него гласуваха общо 112 народни представители, от които „за” дадоха своя вот 15 души, 19 бяха „против” и 78 гласуваха „въздържал” се. Депутатите отхвърлиха и законопроекта за закон, внесен Огнян Стоичков и проф. Станислав Станилов от „Атака”. По него гласуваха общо 120 народни представители, от които „за” бяха 19, „против” – 23 и „въздържали се” – 78, предаде "Фокус".

В законопроекта на Корнезов се предлага създаването на нов орган – Комисия за опазване и развитие на българския език, като негови членове трябва да бъдат изтъкнати специалисти – писатели, журналисти.
„В много държави въпросът с езика е уреден със специални закони за езика – Франция, Полша, Литва, Латвия”, мотивира се депутатът от БСП.

Той уточни, че законопроектът гласи, че в литературата и в журналистиката не е задължителен официалният български език. „ Абсурдно е някой да мисли, че може да върже ръцете на писателя, на поета, в разговорите на хората – това е невъзможно", отбеляза Корнезов.

"Проектозаконът развива конституционния принцип, че официалният език е българският, както и че изучаването и ползването му е право, но и задължение на всеки български гражданин", заяви още той и изтъкна, че сега има 111 закона и 425 подзаконови нормативни актове, които в една или друга насока говорят за българския език.

"Ти говориш добре български, значи си добър българин. Не говориш добре български, значи не си добър българин – така казват фашизоидите, тоталитаристите, комунистите", коментира обаче Веселин Методиев от Синята коалиция.

Дори Андрей Пантев от БСП призна, че "опростачаването на езика не се спира със закони".

"В червено съм отбелязал грешките в двата законопроекта за българския език – граматически и правописни, има над 30 грешки. Ако тези законопроекти бъдат приети, то вносителите трябва първи да бъдат санкционирани", заяви пък зам.-председателят на ПГ на ДПС Лютви Местан.
Той отбеляза, че при представянето на докладите на комисиите за проектите е прозвучала думата "училища" с ударение на последната сричка и "наука" с ударение върху първата, което е неправилно, цитира го БТА.

„Нямам претенции, че говоря правилен български език и ви моля и вие да не го правите. Езикът стои над всички нас. Усилията трябва да бъдат насочени към преодоляване на дефицитите на образователната ни система. Приемането на един закон не може да ни направи по-грамотни”, добави Местан.

Той пое ангажимент от днес да посочва езиковите грешки, които допускат не само вносителите, но и всеки народен представител, който е подкрепил тези законопроекти. Местан отбеляза, че това не е проява на нескромност, а опит да защити езика.

Според него опитът чрез специална комисия да се регистрират норми противоречи на естественото развитие на езика. „Ако искаме от телевизионния ефир, а и от тази трибуна, да не ни заливат странни конструкции, включително и в говоренето на министри, ако искаме всичко това да не определя акустиката на тази зала, да поискаме министърът на образованието да си свърши работата”, призова депутатът от ДПС.

Галина Банковска от ГЕРБ също коментира, че представените законопроекти по същество дублират конституционните принципи и възпроизвеждат вече уредени права в други закони.

Депутатите и днес удължиха работното си време, за да могат да гласуват на второ четене спорния Законопроект за отнемане на незаконно придобито имущество. Миналата седмица те започнаха разглеждането на проекта, но за три дни обсъждане стигнаха едва до 27 от общо 113 члена.