Този принцип беше заложен във встъпителната му реч, лишена от държавнически подход, но пълна със заплахи и хули.

Какво обаче означава "Америка преди всичко", когато става дума за външна и отбранителна политика? Фразата не е непозната: тя бе нашироко използвана от изолационисткото движение, което се опитваше да държи САЩ настрани от Втората световна война и което доведе някои от неговите представители до прогермански и антисемитски позиции, както"лицето" му - авиатора Чарлз Линдберг.

Бившия лидер на (расисткото движение) ККК ("Ку Клукс Клан"), от чиято подкрепа Тръмп се отказа след дълги колебания по време на кампанията си, писа в Туитър миналия петък: "Встъпителната реч на Тръмп обявява война на неоконите и издига нашия лозунг "Америка преди всичко".

В лексикона на крайнодесните американски расисти много от неоконсерваторите биват представяни като евреи, както и като интервенционисти. Изолационизмът, разбира се, не е нещо ново в САЩ. През 30-те години на миналия век, когато Европа се плъзгаше към война, Конгресът прие поредица закони за неутралитет. Те окуражиха нацистите, и техните симпатизанти в САЩ положиха значителни усилия да подкрепят изолационисткото движение. Дори през 1939 г., когато Германия нахлу в Полша, а Великобритания и Франция й обявиха война, президентът Рузвелт трябваше с внимателно подбрани фрази да каже, че ще направи всичко, което е по силите му, да държи Съединените щати извън войната, за да не настрои Конгреса срещу себе си.

Не е ли обаче Тръмп по-скоро националист, отколкото изолационист? Той обяви, че опитите да се разпространява либерална демокрация при неговото управление ще приключат. Но в същото време той не престава да декларира,че ще увеличи военния бюджет. Няма причина да се прави това с цел възпиране, защото американската военна мощ далеч превъзхожда тази на всяка друга страна в света. Да вземем само един пример: САЩ имат 19 самолетоносача, а Русия и Китай - само по един. Така че единствената причина да се подсилва тази и без това огромна военна машина, би била да се използва американската мощ, чрез войни ако е необходимо, за налагане на американските интереси.

За тази цел САЩ би трябвало да поддържат военни съюзи, да подкрепят приятелски страни и да имат бази в чужбина. Тръмп обаче се обявява и срещу финансовото разточителство зад граница, включително и срещу изразходване на средства за оказване на военна помощ, като твърди, че "ние похарчихме трилиони и трилиони долари в чужбина...". САЩ харчат18 милиарда долара за чуждестранна помощ, което е под един процент от националния бюджет. Около 6 млрд. от тях отиват за военна помощ, и около 10 млрд. - за поддържане на бази в чужбина. Това едва ли е значителна част от годишния военен бюджет, достигащ приблизително 600 млрд.

"САЩ няма повече да финансират армии на други страни, като в същото време затриваме нашата", каза Тръмп. По-голямата част от 6-те милиарда за военна помощ отива за Израел и за Египет. Тръмп говори за горещата си подкрепа за Израел и казва, че ще премести американското посолство от Тел Авив в Ерусалим. Той подкрепя израелските селища в окупираните (палестински) територии и твърди, че ще развали ядрената сделка с Иран, за което правителството на Бенямин Нетаняху ревностно лобира.

Генерал Абдел Фатах ас Сиси бе един от първите чуждестранни лидери, с които Тръмп говори по телефона след изборната си победа, и оттогава непрестанно обсипва египетския лидер с похвали, като обещава твърдо да стои зад него и отбелязва "колко много си допадат двамата".

Дали наистина новият президент ще подкопае позициите на Израел и Египет, особено като се има предвид, че тази помощ идва при условие, че парите трябва да се изразходват за закупуване на американско военно оборудване, за да се разкриват работни места в американските заводи?

Десетте милиона се харчат за бази, които са главно в Германия, Южна Корея и Япония, и тези разходи се разглеждат за необходими като "спирачки" срещу два противника, Русия и Китай, и срещу "неблагонадеждната държава" Северна Корея.

Адмирациите на Тръмп към Путин пък го тласкат към фактическо отслабване на ангажимента към НАТО. А как може неговото желание да се конфронтира с Китай, който строи военни бази на спорни острови, и със Северна Корея, да се съчетае с изтегляне на войските от Япония и Южна Корея?

Тръмп обяви във встъпителната си реч, че ще "изтрие радикалния ислямски тероризъм от лицето на Земята". Ислямът се задържа задълго в неговото полезрение по време на предизборната му кампания и той твърдеше, че президентът Обама е "мек" към терористите мюсюлмани. Тръмп шумно се заканваше "да бомбардира до дупка "Ислямска държава". Американците обаче вече правят това: администрацията на Обама рязко увеличи ударите с дронове, ликвидирайки голям брой лидери на джихадистите, а американските спецчасти оперират в редица страни. В крайна сметка Осама бин Ладен бе проследен и убит не по време на "войната срещу тероризма" на републиканеца Джордж Буш-младши, а при президента демократ Обама.

Така че остава неясно както точно означава "Америка преди всичко". В новия вариант на сайта на Белия дом при Тръмп има само 220 думи за външната и отбранителната политика на най-могъщата държава в света. Можем обаче да кажем, че много от твърденията на Тръмп и неговия екип са (ако използваме друг словесен израз, току-що въведен в обръщение от неговата администрация) "алтернативни факти" - твърдения, които не издържат на критичен анализ.

*Превод: БТА