Идеята за пътуване във времето и пространството вече не е толкова абсурдна и много изтъкнати учени вярват, че един ден тя ще се превърне в реалност.

Все пак не бива да забравяме, че такива експерименти в крайна сметка може да доведат до непредвидими последици в бъдеще, тъй като ще бъдат пряко свързани с промяната на  хода на историята.

Но докато някои обмислят вероятността от такова пътуване, други уверено заявяват, че вече са напуснали модерното време и са се озовали в друга епоха.

Версайската загадка

Версайската загадка е една от най-известните в историята, но учените и до днес не могат да кажат със сигурност дали тя е плод на нечие развинтено въображение или дело на мистични сили.

Всичко започнало в горещ летен ден през 1901 година. Двете приятелки Ан Мобърли, дъщеря на прочутия д-р Джордж Мобърли, и Елинор Джърдейн, наследница на свещеника Франсис Джърдейн, решили да се разходят из Версай. Свечерило се и младите жени тръгнали към двореца Малкия Трианон. Те вървели из красивите градини и се любували на изяществото на парка. В този момент обаче се случва нещо изключително нетипично. Нещо, което остава в историята като необяснимо пътуване във времето.

Джърдейн и Мобърли си бъбрели весело сред зеленината, когато внезапно осъзнали, че са се загубили. Въпреки че това не бил първият път, в който посещават Версай, вече нищо не им изглеждало познато. Те дълго време се скитали по непознати пътища и търсели човек, който може да ги упъти.  Най-сетне срещнали хора, но всички изглеждали странно облечени в старомодни дрехи, напомнящи за модата на XVIII век. До стъпалата на замъка Трианон забелязали жена, наподобяваща Мария Антоанета. Продължили по пътя и най-после намерили и останалите посетители и неприятното чувство изчезнало.

Още по-странно и зловещо започнало да става всичко, когато един ден Ан случайно видяла картина на Мария Антоанета, на която тя седяла на същото място и била облечена със същите дрехи от видението ѝ. След няколко месеца младата жена решила отново да се разходи в градините, за да види дали случилото се неотдавна ще се повтори. Вървейки сама обаче, тя установила, че мястото не било същото като в онзи ден.

По-късно Анна и Елинора описват подробно приключението си и поразяват съвременниците си, които са убедени, че две англичанки с безупречна репутация, нямат причина да лъжат.

Скок във времето в Лондон

Този случай е записан от Арчи „Състезателя“ Кармайкъл, който шофирайки от Бирмингам до Лондон през 1953 г., спрял за едно питие в селцето Костуулд близо до Bourton-on-the-Water. Той паркирал своя Остин Хийли извън местната кръчма и влязъл за едно питие. Бил шокиран, когато видял, че хората вътре в бара изглеждали така, сякаш са от по-ранен век. Неговите опити за комуникация били неуспешни и след няколко минути картината изчезнала и Арчи намерил себе си до притеснения барман, който го питал дали е добре. Изглежда, че той си е помислил, че е видял духове, но вероятно е преживял скок във времето.

Историята с летеца Виктор Годард

Това е история, която не можем да подминем ей така. През 1935 г. Виктор Годард преживял доста убедителен случай на пътуване във времето. Заместник-директорът на Военно-въздушното министерство и старши офицер от Британските кралски военно-въздушни сили, случайно прелетял в друг времеви период. Той напуснал изоставеното летище Dream Field с пасящи говеда по полето и пукнатини по асфалта, но забелязал някакви проблеми по време на полет. Когато се върнал на летището, открил че всичко работи, както би трябвало, с механици, облечени в синьо, оглеждащи четири жълти самолета на пистата. Тъй като не го разпознал, той така и не кацнал. Четири години по-късно, военно-въздушните сили пребоядисали самолетите в жълто, а униформите на механиците били сменени в син цвят.

Да преживееш бъдещи бомбардировки

През 1932 г. журналистът Джон Бернард Хатън и фотографът Йоахим Бранд са инструктирани да отидат в корабостроителницата в Хамбург и да напишат материал за нея. Връщайки се, те разказали на редактора си, че са станали свидетели на ужасни бомбардировки над града. Те описали военни самолети, които пускали бомби в града и по чудо оцелели. Фотографът казал, че е успял да направи снимки, но след обработване на филма се оказало, че няма нищо по него. Редакторът решил, че колегите му са прекалили с алкохола и са измислили историята. Въпреки това, 11 години по-късно, през 1943 г., Хамбург наистина става цел на подобен въздушен удар в рамките на операция "Гомора". По-късно се появява версията, че журналистите са пътували в бъдещето и са видели предварително събитията, които се случват по-късно.

Време пътник на моста "South Fork"

Интригуваща снимка от 1940 г. показва мъж в модерно облекло. На снимката се вижда тълпа от хора на откриването на моста South Fork в Британска Колумбия. Един от тях обаче носи слънчеви очила, модерна връхна дреха и портативен фотоапарат. Човекът с модерните слънчеви очила носи щампована тениска с хубав пуловер, през цялото време държейки компактен фотоапарат.

Мобилен телефон във филм

Режисьорът Джордж Кларк от Белфаст смята, че се е натъкнал на нещо доста интересно – пътешественик във времето, който говори по мобилен телефон през 1928 г. Режисьорът показва доказателства във видео от YouTube, като кадрите са извадени от DVD на премиерата на филма на Чарли Чаплин „Циркът“ в Китайския театър на Грауман през 1928 г. В клипа се вижда как една жена върви по улицата, отивайки на премиерата, като държи ръката до ухото си, сякаш говори по телефон. Но разбира се, през 1928 г. не е имало мобилни телефони.




Експериментът "Филаделфия"

През 1943 година американските военни провеждат експеримент с кодовото име „Филаделфия“ на американския разрушител ДЕ-173, по-известен с името „Елдридж“. Целта била да накарат кораба да остане невидим за радарите на врага. Според хората на сушата екипажът изчезнал безследно за около 10 секунди. Но всички хора от екипажа на кораба имали една и съща история за случилото се. Те твърдели, че са пътували във времето. Един от тях разказва, че в началото на експеримента се е намирал на палубата, а след това се е озовал в нивото под нея. Твърди се още, че за секунди корабът се телепортирал до Норфолк, Вирджиния (на разстояние 320 км).

Но историята не свършва с това. Произшествието, известно с името „Експериментът Филаделфия“, има продължение 40 години по-късно в хода на друга загадъчна научна програма – проекта „Монтоук“.

Подземната лаборатория „Монтоук"

Историята за проекта "Монтоук" разказва „времеви тунел“ в лабораторията на Военно-въздушните сили в американския град Монток. Разправят, че учените са я използвали, за да пътуват обратно до 1943 г. Историята се появява през 1980 г., когато двама „учени“ твърдели, че им се възстановили заличени мисли, свързани с дейността им в лабораторията.

И до днес не е известно със сигурност проведени ли са в действителност такива експерименти. Американският военноморски флот твърди, че такъв експеримент не съществува.

Швейцарски часовник, открит в древна китайска гробница

Китайски археолози открили швейцарски часовник, вграден в старинен саркофаг в гробница в Шанхай. Това откритие е направено през 2008 година. Часовникът бил спрял точно на 10 часа и 6 минути. Откритието накара много хора да повярват, че някой е пътувал във времето и е оставил часовника там. Други пък смятат, че снимката е фалшифицирана и часовинкът изобщо не е бил откриван в гробницата.

Науката за пътуване на времето

Пътуването до бъдещето определено е възможно, казва Брайън Грийн, професор по физика и математика в Колумбийския университет и съосновател на Световния научен фестивал.

Айнщайн ни е показал пътя преди повече от сто години. Той показа, че ако излезете в космоса и пътувате със скорост близка до тази на светлината, а после се обърнете и се върнете, часовникът ви ще тиктака по-бавно. Така че, това ще бъде бъдещето на планетата Земя. Вие ще сте пътували в бъдещето. Освен това той показа, че ако се приближите до наистина силен източник на гравитация – неутронна звезда, черна дупка – и вие се доближите точно до ръба на този обект, времето за вас също ще се забави реално спрямо всички останали, следователно, когато се върнете на Земята, ще бъдете отново далеч в бъдещето.

Другият вид пътуване във времето, този до миналото, обаче е спорен.

Основната хипотеза за пътуване в миналото, която учените поне намират, че заслужава внимание, се базира на странна концепция, наречена „червеева дупка“. Червеева дупка е нещо, което отново е открито от Алберт Айнщайн.

Това е мост, ако искате, от едно място до друго. Това е вид тунел, който ви дава пряк път, за да отидете от тук до тук. Той открива това през 1935 г., но впоследствие се осъзнава, че ако манипулирате отворите на една червеева дупка – поставяте я близо до черна дупка или я движите с много висока скорост – тогава двата входа на този тунел на червея няма да се отварят в еднакъв такт, така че няма да можете просто да преминете от едно място в пространството до друго, ако минавате през този тунел – през тази червеева дупка – ще преминавате от един момент към друг момент във времето. Ако преминете в едната посока ще пътувате до миналото, обратното – пътувате до бъдещето.

Сега, ние не знаем дали червеевите дупки са истински. Не знаем дали те са реални, независимо дали ще успеете да минете през тях. Така че тук има всички видове несигурности. Повечето от нас мислят, че всъщност няма да стигнете миналото, ако преминете през дупката на червея. Но това все още не е изяснено.