Това обаче даде повод отново да се заговори за агресивния характер на управляващите в Анкара. Ето няколко примера.

Провокации към Гърция

Гръцкият премиер Алексис Ципрас заявил вчера на форума в Давос, че неговите европейски партньори не могат винаги да преценят колко големи и какви са предизвикателствата от това да се живее с агресивен съсед, какъвто по думите му е Турция, пише скопският вестник "Вечер", цитиран от БТА.

Изявлението на Ципрас е било направено в рамките на дебат за стабилизиране на Средиземноморието и разрешаването на мигрантската криза.

Гръцкият премиер е казал, че е застанал начело на гръцкото правителство в изключително тежък период за страната, която не само че е трябвало да се справи с най-голямата дългова и миграционна криза, но и с "агресивен съсед", който понякога е непредвидим със своите "агресивни военни дейности в Егейско море", уточнява "Вечер".

Преди месеци гръцкият военен министър Панос Каменос заяви, че всекидневно между 6 и 8 самолета на военновъздушните сили на Турция провокират, нарушавайки националното въздушно пространство на Гърция, като извършват прелитания над острови.
Нито един самолет не влиза в гръцкото въздушно пространство без да е прехванат, каза Каменос.

Турската "Маслинова клонка"

Турция провежда военна операция в района на Африн в Северна Сирия под името „Маслинова клонка“ (символ на мира), като намерението й е да усмири кюрдските групировки Сили за защита на народа и Партия на демократичния съюз, които смята за терористични организации.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган обяви, че операцията е от решително значение за националната сигурност на страната му и допринася за постигането на политическо единство и регионален мир, както и за запазване на териториалната цялост на Сирия.

Но Анкара е на път да влезе в открит конфликт със САЩ, чиито военни на място са в съюз с кюрдите. Вицепремиерът Бекир Боздаг предупреди, че тези, които подкрепят терористичната организация, ще се превърнат в цел в тази битка.

Премиерът Бинали Йълдъръм отиде по-далеч: „Това е една законна и легитимна операция. Жалко е един наш съюзник по линия на НАТО да се прегръща с терористични организации в една държава. Когато една държава като Америка има бизнес с терористични организации в друга държава, това е много унизително за самото име на Америка. Загуба на разсъдък е една държава, с която сме заедно в НАТО, да оказва подмолна или явна подкрепа на въоръжени формирования, чиято цел са границите на НАТО, изискващи охраната на самия Северноатлантически пакт."

От Белия дом напомниха, че Турция е член на НАТО и изразиха надежда, че турският президент Ердоган "остава ангажиран към своите задължения и ги отчита, когато мисли за последиците от своите решения" (думи на съветника на Белия дом за вътрешна сигурност Том Босърт).

Тръмп поиска от Ердоган да ограничи турската атака в Сирия >>

В това време министърът на външните работи на Германия Зигмар Габриел заяви, че страната му спира доставките на оръжие за Турция с аргумента, че нямат право да доставят оръжие в региони, където има напрежение, бойни действия и загиват мирни жители. Габриел поиска дискусия в НАТО за ситуацията в Сирия след турската военна намеса.

Междувременно в Турция се увеличава броят на задържаните лица, изразили противопоставянето си на турската операция в Северна Сирия. За това предупредиха в открито писмо 170 турски интелектуалци, които призоваха турските власти за прекратяване на военните действия в Северна Сирия.

Турция искаше да превземе Мосул

Преди година и половина (септември – октомври 2016) Ирак и Турция бяха на ръба на военен конфликт. Турция струпа войски по границата си с Ирак, за да я пази от кюрдите и паравоенните отряди на иракското движение Народна мобилизация (предимно съставено от шиити).

Премиерът на Ирак Хайдер ал Абади предупреди Турция, че ще бъде третирана като враг, ако предизвика сблъсък в Северен Ирак.

Турски военни всъщност „навлязоха“ в Ирак, за да обучават сунитски иракски доброволци против "Ислямска държава", северно от Мосул. Ирак настоя тогава Турция да оттегли и тези „официално“ разположени военни.

Анкара набеляза Мосул за мишена, още докато не беше освободен от ИД. Ердоган смята сунитски Мосул за опасен под контрола на кюрдите или шиитите. Багдад естествено се обяви против каквато и да е намеса на Турция в Мосул. Така или иначе иракските сили освободиха иракския град.

Външният министър Мевлют Чавушоглу неколкократно подчерта, че Турция не претендира за територии на съседни държави и подкрепя запазването на териториалната цялост на Сирия.

Тиха „агресия“ към Армения

Турция отдавна наложи блокада на границата си с Армения. Поводът е арменско-азербайджанският конфликт за Нагорни Карабах (Арцах за арменците), като Анкара, разбира се, е на страната на азерите. Причината обаче е историческата обремененост между двете страни заради арменския геноцид (1915 -1922 г.).

Русия пък пази Армения от военна агресия по силата на междудържавни споразумения. Само това пази Армения, особено в случай, че се разгори отново военен конфликт в Арцах.

Опасения в България

Не знаем дали турски бойни самолети или катери навлизат в България. Нито пък дали тяхна армия се струпва по границата. По всяка вероятност – не. Съобщава се само как жандармерията в Одринско лови мигранти на път към България и Гърция.

От наша страна няма "дразнители" за националната сигурност на Турция.

В разгара на турско-иракската криза премиерът Бойко Борисов каза, че случващото се на границата между двете страни пряко заплашва България като най-близка до конфликта страна.

Ситуацията е изключително сложна, тъй като не става дума само за проблем между Турция и Ирак, но и за световни проблеми и интереси:
"Много ме притеснява турско-иракската, кюрдско-турската, турско-сирийската, руско-американската в Сирия. Всяка една война там пряко ни удря нас. Ние сме пътя, ние сме границата за хубава Европа. Максимум правим."

Съвсем наскоро в интервю за кипърската новинарска агенция КНА Бойко Борисов каза, че "за мнозина Турция е далечна страна, за приятелите ни в Кипър, за Гърция и тук, в България, обаче, Турция е близо. Тя има 80 милиона население и армия, която действа много ефикасно".

И продължи: "винаги ще стоим на европейска позиция по въпроса за Турция, но ако искаме това да се промени, трябва да го обсъдим - ако нещо се промени, тогава трябва то да намери отражение в отбранителната политика..."

Интересно ще е какво ще покаже времето до срещата на върха ЕС – Турция през март у нас - и самата среща (акцентът, на която ще са бежанците). Възстановяването на пълноценен диалог между двете страни обаче едва ли ще е възможно при агресивната външна и вътрешна политика на Турция на Ердоган.