Това са съобщили гръцки правителствени източници за агенция АНА-МПА, цитирана от ТАСС и БТА. Междувременно и гръцкият финансов министър потвърди.
По-рано днес германският канцлер Ангела Меркел обяви, че на Атина е направено "щедро предложение", което трябва да бъде прието. Премиерът Алексис Ципрас обаче го нарече шантаж.
И така гръцката страна отново отхвърля офертата на ЕС, ЕЦБ и МВФ да удължат до края на ноември втората кредитна програма за Гърция с отпускане на четири транша на обща стойност от 15,5 млрд. евро, ако бъде постигнато споразумение при техните условия.
В Гърция подчертават, че това не са нови средства, а пари, които отдавна са били обещани или е трябвало по-рано да бъдат предоставени на страната.
Сценариите, внесени на масата за преговори са много, но важно е общото пакетно споразумение, са подчертали правителствени източници от Брюксел. Те са добавили, че "предложеното финансиране е недостатъчно" за нуждите на страната. Споразумението не трябва да възобновява порочния кръг от строги мерки на икономии, са посочили източниците.
Гърция настоява в споразумението да бъде отбелязано и намерение на кредиторите да осъществят преструктуриране на гръцкия дълг за сметка на възможно удължаване на сроковете за погасяването му, намаляване на процентните ставки и обвързване на вноските по кредитите вместо със строг график, с темповете на растеж на икономиката, а именно ако има икономически растеж, да има изплащане на вноски, а ако няма растеж, да няма и изплащане.
Междувременно гръцкият финансов министър Янис Варуфакис заяви, че Атина е направила отстъпки, но не е готова да приеме междинното предложение на кредиторите. Това се тълкува като знак за оставащи сериозни разногласия между преговарящите.
"През последните дни и седмици гръцкото правителство непрекъснато прави отстъпки. За съжаление, всеки път, когато направим компромис и изминем три четвърти от пътя (към споразумение), (кредиторите) правят точно обратното, като втвърдяват позициите си", отбеляза с явно разочарование Варуфакис, цитиран от Ройтерс.
В същото време той подхрани днес надеждите, че спешно необходимото споразумение за спасителни фондове за страната му може да бъде постигнато на среща в събота, макар да изрази разочарование от позицията, заета в преговорите от международните кредитори.
"Не виждам причина защо да не можем да постигнем споразумение", каза той в интервю по гръцката телевизия "Антена ТВ" малко преди правителството да се събере на спешна среща в Атина за обсъждане на предложенията.
Самият той обаче говори от Брюксел, където ще бъде на срещата на финансовите министри от еврозоната утре. Варуфакис каза, че двете страни в преговорите ще се опитат да постигнат компромисно споразумение, което да урежда както въпросите за гръцкия дълг, така и за необходимото на страната финансиране.
Според правителството мерките за строги икономии, включващи орязване на инвестициите, съкращения на заплати и пенсии, което подкопава потребителското търсене, представляващо "двигател" на икономическото съживяване, водят само към рецесия и лишават страната от възможност за изплащане на огромния държавен дълг от над 315 млрд. евро.
Но кредиторите и най-вече Германия се обявяват срещу посочване в споразумението на възможно преструктуриране на гръцкия дълг.
По-рано днес германският канцлер Ангела Меркел обяви, че на Атина е направено "щедро предложение", което трябва да бъде прието. Премиерът Алексис Ципрас обаче го нарече шантаж.
И така гръцката страна отново отхвърля офертата на ЕС, ЕЦБ и МВФ да удължат до края на ноември втората кредитна програма за Гърция с отпускане на четири транша на обща стойност от 15,5 млрд. евро, ако бъде постигнато споразумение при техните условия.
В Гърция подчертават, че това не са нови средства, а пари, които отдавна са били обещани или е трябвало по-рано да бъдат предоставени на страната.
Сценариите, внесени на масата за преговори са много, но важно е общото пакетно споразумение, са подчертали правителствени източници от Брюксел. Те са добавили, че "предложеното финансиране е недостатъчно" за нуждите на страната. Споразумението не трябва да възобновява порочния кръг от строги мерки на икономии, са посочили източниците.
Гърция настоява в споразумението да бъде отбелязано и намерение на кредиторите да осъществят преструктуриране на гръцкия дълг за сметка на възможно удължаване на сроковете за погасяването му, намаляване на процентните ставки и обвързване на вноските по кредитите вместо със строг график, с темповете на растеж на икономиката, а именно ако има икономически растеж, да има изплащане на вноски, а ако няма растеж, да няма и изплащане.
Междувременно гръцкият финансов министър Янис Варуфакис заяви, че Атина е направила отстъпки, но не е готова да приеме междинното предложение на кредиторите. Това се тълкува като знак за оставащи сериозни разногласия между преговарящите.
"През последните дни и седмици гръцкото правителство непрекъснато прави отстъпки. За съжаление, всеки път, когато направим компромис и изминем три четвърти от пътя (към споразумение), (кредиторите) правят точно обратното, като втвърдяват позициите си", отбеляза с явно разочарование Варуфакис, цитиран от Ройтерс.
В същото време той подхрани днес надеждите, че спешно необходимото споразумение за спасителни фондове за страната му може да бъде постигнато на среща в събота, макар да изрази разочарование от позицията, заета в преговорите от международните кредитори.
"Не виждам причина защо да не можем да постигнем споразумение", каза той в интервю по гръцката телевизия "Антена ТВ" малко преди правителството да се събере на спешна среща в Атина за обсъждане на предложенията.
Самият той обаче говори от Брюксел, където ще бъде на срещата на финансовите министри от еврозоната утре. Варуфакис каза, че двете страни в преговорите ще се опитат да постигнат компромисно споразумение, което да урежда както въпросите за гръцкия дълг, така и за необходимото на страната финансиране.
Според правителството мерките за строги икономии, включващи орязване на инвестициите, съкращения на заплати и пенсии, което подкопава потребителското търсене, представляващо "двигател" на икономическото съживяване, водят само към рецесия и лишават страната от възможност за изплащане на огромния държавен дълг от над 315 млрд. евро.
Но кредиторите и най-вече Германия се обявяват срещу посочване в споразумението на възможно преструктуриране на гръцкия дълг.