Според мотивите на вносителите - Светла Бъчварова и група депутати от БСП, липсата на определение е оставила отворена вратата за злоупотреби от страна на недобросъвестни производители, които пускат на пазара или влагат в храни опасни синтетично добити химикали, предаде БТА.

През последните години на българския пазар са се увеличили продажбите на оцет, приготвен от оцетна киселина, получена чрез химичен синтез, т. е. за производството му не се е използвало вино или етанол, а производни и деривати от разграждането на петрола, посочват вносителите.

Според приетата в закона дефиниция "оцет" е продукт, получен чрез оцетно-кисела ферментация или алкохолна и оцетно-кисела ферментация на вино, плодове (всяка тяхна част и/или сок), плодово вино и етилов алкохол от земеделски произход. Общото кисело съдържание не трябва да е по-малко от 60 грама на литър.
В зависимост от суровините, оцетът може да е винен, плодов, алкохолен, балсамов.

С промените се въвежда и санкция за лицата, произвеждащи, разпространяващи или предлагащи за консумация оцет, произведен в нарушение на закона. Глобата ще е от 1000 до 5000 лева за физически лица и от 5000 до 10 000 лева за юридически лица и еднолични търговци.

В края на миналата година от Българската агенция по безопасност на храните съобщиха, че близо 120 тона фалшив оцет е бракуван и унищожен, а на други над 16 тона е наложена забрана за продажба заради лъжливи етикети.

Това беше резултатът от 2104 проверки в страната след медийни разкрития, че съдържанието в бутилките няма общо с описанието на етикета. По тази причина много хора се оплакаха, че масово туршии им са се развалили.