Делото за пране на пари, данъчни и валутни престъпления, по което бившият зам.-председател на парламента и на ДПС Христо Бисеров беше оправдан преди 4 години, не му е нанесло морални вреди, които да са извън обичайните като при всеки незаконно обвинен. Това реши окончателно и Върховният касационен съд (ВКС), след като отказа касационно обжалване по делото, което той води срещу прокуратурата за 70 000 лева и остави в сила решението, с което му се присъжда компенсация от 7500 лева, съобщи "Лекс".

Бисеров твърдеше, че заради заведеното срещу него дело, той е прекратил политическата си кариера, изолирал се и спрял да контактува с бизнесмени, политици и висши магистрати. Според него и близките му, които свидетелстваха в съда, общественото мнение също се променило и хората имали негативни нагласи дори и след оправдателната му присъда. След това Бисеров отново се вписал като адвокат, но отказвал препоръки за себе си, защото не бил в състояние да влезе в съдебна зала и да бъде защитник, след като доскоро е бил обвиняем.

Още първата инстанция обаче не се съгласи, че нагласите към Бисеров като политик са били повлияни от делото, като градският съд подчерта, че той е подал оставка и това е бил негов личен избор, поради което му присъди обезщетение от 15 000 лева.

След това Софийският апелативен съд (САС) намали наполовина и това обезщетение, като подчерта в решението си, че загубените от Бисеров партийни и държавни постове са оказали много по-сериозно въздействие върху личното му достойнство и висока самооценка, отколкото обвиненията, за които беше оправдан.

"Несъмнено незаконното обвинение в извършване на престъпление и поддържането на обвинението пред три съдебни инстанции е довело да накърняване честта и достойнството на ищеца. Настоящата инстанция приема, че при конкретните обстоятелства тази вреда не надхвърля обичайния обем на вреди, които се презумират в подобни случаи", мотивира се тогава съдът, след което прецени, че справедливото обезщетение за Бисеров е 7500 лева.

САС допълни, че негативните преживявания на Бисеров се дължат и на делата срещу него и семейството му за конфискация, които още не са приключили.

И той, и прокуратурата обаче не останаха доволни от това решение и го обжалваха пред ВКС. Според държавното обвинение обезщетението пак е завишено, тъй като част от претендираните вреди от Бисеров не били свързани с обвинението. Той пък настояваше, че е претърпял вреди над обичайните, което предполага и по-високо обезщетение.

Според състава на ВКС с председател и докладчик Емил Томов и двете касационни жалби са неоснователни. Върховните съдии напомнят богатата съдебна практика, в която е посочено, че завишено обезщетение се полага, когато обвинението е в областта на професионалната реализация на обвиняемия и когато става дума за определени професии, към които изискванията на обществото за почтеност и спазване на законите са завишени. В случая с Бисеров обаче, неговото обвинение не е свързано с професионалната му работа.

"Ищецът е оправдан по обвинение в престъпление, което няма връзка със заеманата от него изборната длъжност като народен представител, а и към момента на повдигане на обвинението ищецът вече е бил в оставка и не е заемал такава длъжност. Обвинението не е свързано и с дейността на ищеца като политик, със замразяване на членството му в парламентарно представена политическа партия, с освобождаването му от поста заместник- председател на тази партия ,в която насока съдилищата са изтъкнали липсата на ангажирани доказателства. Даденото разрешение на въпроса за справедлив размер на обезщетението не е в противоречие с изтъкнатата от касатора съдебна практика на ВКС относно задължението да се обсъдят и преценят всички относими към критерия за справедливост обстоятелства", пише в окончателното си решение ВКС.