Министерството на правосъдието подкрепи промените, с които управляващите предлагат да се създаде фигурата на прокурор, разследващ главния прокурор, и заяви в становище до парламента, че с тях се спазват препоръките на Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) по делото "Колеви".

То беше заведено в края на 2001 г. от прокурора от Върховната касационна прокуратура Никола Колев, а след неговото убийство в края на декември 2002 г. продължено и допълнено от вдовицата и двете му деца. Разстрелът на магистрата остана неразкрит, а през 2009 г. съдът присъди на наследниците на Колев 30 хиляди евро за нематериални щети и над 5 хил. евро съдебни такси, които българската държава да плати. Жалбата на Никола Колев беше, че след като е арестуван, не е изправен пред съд бързо, държан е в ареста незаконно и продължително. След това вдовицата и децата му допълват жалбата, че провежданото разследване за убийството не е нито независимо, нито ефективно, тъй като е било под контрола на главния прокурор (по онова време Никола Филчев - б.р.).

 

От прокуратурата сега заявиха, че не е нужен такъв прокурор, защото и сега, ако има сигнали срещу него, те се разследват. Според законопроекта се предвижда този нов прокурор да се избира от Висшия съдебен съвет за 7 години по предложение на поне шестима членове на Прокурорската колегия, а актовете му да са изключени от вътрешен инстанционен контрол в прокуратурата.

За разлика от държавното обвинение обаче, МП подкрепя промените в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт (ЗСВ). И заявява: "С предложения законопроект ще се допринесе за въвеждането на ефективен и съобразен с действаща конституционна уредба модел, гарантиращ разследванията срещу главния прокурор, при спазване на препоръките на Европейския съд по правата на човека по делото "Колеви срещу България", на Венецианската комисия и на независимия анализ на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България, изготвен от Службата за подкрепа на структурните реформи".

В решението си през 2009 г. ЕСПЧ констатира недостатъците на българския модел и че у нас не е възможно ефективно и независимо разследване на главния прокурор, ако той извърши престъпление. В него съдът заяви: "Независимостта и безпристрастността в случаите, включващи високопоставени прокурори или други длъжностни лица, могат да бъдат обезпечени с различни средства, като например разследване и прокурорско преследване от отделен орган, намиращ се извън системата на прокуратурата, специални гаранции за независимо вземане на решения, въпреки йерархичната зависимост, обществен контрол, съдебен контрол или други мерки. Не е задача на Съда да определя коя система най-добре отговаря на изискванията на Конвенцията. Системата, избрана от държавата-членка трябва да гарантира обаче, по закон и на практика, независимост и обективност на разследването при всички обстоятелства и независимо от това, дали замесените лица са публични фигури".

И обясни: "За да може разследването да бъде ефективно, лицата, които са отговорни за него и за неговото провеждане, трябва да бъдат независими и безпристрастни, по закон и на практика. Това означава не само липса на йерархична или институционална връзка с уличените, но също така и практическа независимост", припомня "Лекс".

Вече 11 години Комитетът на министрите на Съвета на Европа констатира, че това решение не е изпълнено от България. Той даде на властите краен срок до март 2021 г., за да го направят и заяви, че нито кариерата, нито действията на този, който разследва главния прокурор, трябва да зависят по някакъв начин от обвинител №1 и от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет.

Основните критики към предложения от депутати от ГЕРБ и Обединени патриоти регламент за новия прокурор, разследващ главния, са за това, че той ще може да бъде предлаган само от членове на Прокурорската колегия на ВСС. А след това те, които с главния прокурор са общо 11, почти сами ще формират мнозинството за избора му от Пленума на ВСС, което е 13 гласа от 25. Освен това изискването за поне шестима членове на Прокурорската колегия за издигането на кандидатура при общо 11 нейни членове означава, че няма как да бъде номиниран повече от един човек за поста, защото няма как за втори да се съберат други 6 номиниращи.

Министерството припомня становището на Венецианската комисия, което стъпва на принципа nemo judex in causa sua (никой не може да бъде съдия по неговия собствен случай). И посочва, че Венецианската комисия е заключила, че идеята за независим прокурор може да бъде приложена на практика, само ако Конституционният съд приеме, че монополът на прокуратурата, ръководена от главния прокурор, върху публичните обвинения не е абсолютен и могат да се направят някои изключения от това общо правило за предотвратяване на конфликт на интереси, без да се налагат изменения в Конституцията.

След това МП изтъква и последвалото решение на КС и заявява:

"От изложеното следва, че "монополът" на главния прокурор не е абсолютен и от контрола му са изключени всички преписки и разследвания срещу него, а съществуващият конституционен ред позволява създаването на фигурата на "независим" прокурор.

За да се гарантира в пълна степен независимостта му, същият следва да е извън системата на прокуратурата и различните видове разследващи органи, но задължително да притежава статута на прокурор. Министерството на правосъдието смята, че с приемането на предложения законопроект ще се отговори на обществените очаквания за гарантиране на ефективното и безпристрастно провеждане на разследванията срещу главния прокурор, съобразен с действаща конституционна уредба".

В становището се застъпва тезата, че изборът на този прокурор от Пленума на ВСС с обикновено мнозинство гарантира участието в него на членовете на Съдийската колегия и цели да се преодолее възможното влияние върху членовете на Прокурорската колегия. И се изтъква, че прокурорът, които разследва главния прокурор, ще се освобождава дисциплинарно като членовете на ВСС, самия обвинител №1 и председателите на върховните съдилища. "Това ще му гарантира равен статут с тримата най-висши представители на магистратите и ще го направи независим от ръководените от тях структури", пише МП.

То изтъква в полза на законопроекта, че мандатът на новия прокурор ще е седем години и това означава, че ще работи при различни главни прокурори, а това води до "невъзможност за потенциално влияние с оглед бъдещото му положение в системата на прокуратурата".

"Наличието на прокурор, ангажиран само с проверки и разследвания срещу главния прокурор, ще гарантира директния достъп до него, т.е. прякото му сезиране от компетентни органи или граждани, без същият да е зависим от получаването на информация от действащите прокурори или разследващи органи. При вземането на решения той също ще е напълно свободен, извън принципа на вътрешното убеждения, основаващо се на закона и фактите. Единственото подчинение, което ще дължи, е подчинението на закона", заявява министерството.