Промените в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за съдебната власт, с които се създава фигурата на "прокурор по разследването срещу главния прокурор", не са необходими. Това се казва в становище на зам.-главният прокурор Даниела Машева до парламента. 

То е изпратено по повод предложението на ГЕРБ и Обединени патриоти за тази промяна. Според тях прокурорът, който ще разследва главния прокурор, да се избира от Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС), с мандат от 7 години, по предложение на поне шестима членове на Прокурорската колегия. Управляващите предлагат още актовете му да не подлежат на вътрешен инстанционен контрол в прокуратурата и обвинител №1 да не упражнява надзор и ръководство над него. А делата срещу главния прокурор да са подсъдни на Специализирания наказателен съд.

Машева обаче твърди, че и в момента няма пречки за провеждане на разследване срещу обвинител №1 от всеки компетентен прокурор, при наличието на достатъчно доказателства за виновността му в извършване на престъпление от общ характер. Като се позовава на решението на Конституционния съд от юли 2020 г. по въпроса за надзора за законност и методическото ръководство на главния прокурор (повече за решението на КС виж тук), съобщи "Лекс".

"По време на проверка или разследване по сигнал срещу главния прокурор, той запазва конституционното си положение на главен прокурор, но придобива и ново правно положение на проверявано по сигнала или разследвано лице. Негово задължение е на общо основание да понесе последиците от разследването или проверката, като то произтича от правилото "никой не може да бъде съдия сам на себе си", пише Машева.

И изтъква, че всеки прокурор се подчинява само на закона, когато извършва проверка срещу обвинител №1. В тези случаи надзорът за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани от главния прокурор по чл.126, ал.2 от Конституцията, са изключени, заявява още заместничката на Иван Гешев.

"Всички граждани са равни пред закона и не се допускат никакви привилегии, основани на обществено положение (чл.6 от КРБ). Този принцип сам по себе си създава невъзможност от възползване на главния прокурор от каквито и да било привилегии, отличаващи го от всички останали, граждани. При наличие на данни или доказателства за извършено от него престъпление, същият няма никакви законови правомощия да влияе върху процесуалното развитие на случая", пише тя до Народното събрание.

Машева сочи, че главният прокурор няма право и не може да контролира решенията на обвинителите по отношение на което и да било лице, срещу което се извършват действия по служба. И напомня, че от 2016 г. прокуратурата е единна, но не и централизирана.

"Прокурорите са подчинени само на закона. Същите са свободни съобразно вътрешното си убеждение да вземат решения, независимо за кое лице се отнасят, и тези решения не могат да се контролират от главния, прокурор. Дори по линия на служебния контрол не би могло да се стигне до произнасяне на главния прокурор по преписки и дела срещу него предвид общата забрана за произнасяне за самия себе си и гаранциите за противодействие срещу подобни действия", заявява зам.-главната прокурорка.

В становището си тя излага същността на двете правомощия на главния прокурор - да извършва надзор за законност и методическо ръководство.

А след това съобщава: "При така съществуващата нормативна уредба, в действителност, в Прокуратурата ежегодно постъпват множество сигнали срещу главния прокурор, по които прокурорите съобразно компетентността си работят и се произнасят по същество, както и по всички останали преписки. Стандартът е един и същ, независимо от служебното положение на лицето, срещу което е насочен сигналът. В тази връзка не са констатирани законодателни пречки или практически затруднения при прилагането на закона".

Машева заявява, че все пак законодателят ще прецени дали да въведе новата фигура на прокурор по разследването срещу главния прокурор и ако реши да го направи, прокуратурата ще организира дейността си изцяло в съответствие с новите нормативни положения.