Апелативният съд недоумява защо Миню Стайков оттегли исковете си за дългия арест

Направил го е в края на делото пред втората инстанция

15:36 | 2 декември 2021 | Редактор : Калина Петрова 20 6256 Снимка: Bulphoto

Бизнесменът Миню Стайков е оттеглил исковете за 30 000 лева, които беше завел срещу прокуратурата и специализираните съдилища, съобщи "Лекс".

Направил го е в края на делото пред втората инстанция, след като Софийският апелативен съд (САС) вече е изготвил мотивите към решението си и е бил готов да го постанови, а то е щяло да бъде осъдително по отношение на прокуратурата.

Това става ясно от решението на апелативните съдии Иванка Ангелова (председател на състава), Красимир Машев (докладчик) и Златина Рубиева (пълния текст на решението виж тук).

Стайков заведе делото по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) преди две години, като твърдеше, че повече от 8 месеца е задържан незаконно в нарушение на Европейската конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Той беше в ареста от септември 2018 г. до 1 февруари 2021 г. Според него прокуратурата и спецсъдилищата са нарушили правото му на свобода и сигурност по чл. 5 от конвенцията и затова поиска бъдат осъдени солидарно да му платят исканото обезщетение. Защитата му обоснова исковете и срещу съдилищата за незаконното лишаване от свобода в нарушение на конвенцията с това, че Тълкувателно решение №5 от 2015 г. на Гражданската колегия на ВКС, според което съдилищата са отговорни само при незаконно наложени настаняване за лечение и принудителни медицински мерки и при прилагане на административна мярка, когато тя бъде отменена, се отнася до приложението на ЗОДОВ преди измененията в него от 2012 г.

Собственикът на винпром "Карнобат" беше арестуван на 5 септември 2018 г. и обвинен за данъчни престъпления и организирана престъпна група за незаконно производство на цигари. След 8 месеца той трябваше да бъде освободен, защото изтече максималният срок за задържане в досъдебното производство, но тогава прокуратурата го обвини и за злоупотреба с еврофондове, заради което спецсъдилищата отново го оставиха в ареста и едва в началото на тази година беше освободен под домашен арест. От юли пък Стайков вече е на свобода срещу гаранция от 200 000 лева, а в края на август беше пуснат и на лечение в чужбина.

Още в началото на годината Софийският градски съд (СГС) отхвърли исковете на Стайков с основен мотив, че не може по този начин гражданският съд да осъществява контрол над актовете на наказателните съдилища, които са постановявали постоянното задържане на Стайков.

Междувременно обаче Стайков заведе аналогично дело и в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), който прие, че в неговия случай е нарушен чл. 5, §3 от конвенцията. Разпоредбата предвижда: "Βсеки арестуван или лишен от свобода в съответствие с разпоредбите на параграф 1 c) на този член трябва своевременно да бъде изправен пред съдия или пред длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции, и има право на гледане на неговото дело в разумен срок или на освобождаване преди гледането на неговото дело в съда. Освобождаването може да бъде обусловено от даването на гаранции за явяване в съда".

В решението си ЕСПЧ критикува определенията на спецсъдилищата за това, че в тях са липсвали мотиви за оставянето на Стайков в ареста, а често са били и копирани от един от актовете на апелативния спецсъд. По това дело обаче на бизнесмена не беше присъдено обезщетение, тъй като съдът в Страсбург не призна, че той е направил валидно искане за парична компенсация за нарушението.

Така единствената възможност за обезщетение на Стайков остана висящото дело в САС, образувано именно по негова жалба срещу решението на градския съд и тя е поддържана до края на делото. Затова и съдиите са били изненадани, когато на 20 октомври искът е бил оттеглен, а точно в този ден съдът бил изготвил мотивите си и бил готов да постанови решението си, става ясно от акта им.

"Това обстоятелство буди у настоящия състав недоумение и поставя съществени въпроси за фактите, пораждащи се извън съдебния процес, при все че с Решение на ЕСПЧ от 8 юни 2021 г. по делото Стайков срещу България (по жалба No 16282/20), което е задължително за националните юрисдикции, разглеждащи последиците от нарушение на ЕКПЧОС (арг. и от чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК), е прието, че при продължаваното задържане на ищеца (по първото - процесното, и по второто наказателно производство) - общо за период от 2 години и 5 месеца, е налице нарушение на чл. 5, т. 3 от Конвенцията", се казва в решението, в което съдиите отбелязват, че оттеглянето на иска е станало 8 дни след последното заседание, в което защитата на Стайков е докладвала и молба за разноските.

Съдът е уведомил страните за новото развитие, като прокуратурата и спецсъдът са дали съгласие за оттегляне на исковете срещу тях и делото в тази част е прекратено, но апелативният спецсъд не отговорил и затова САС се произнася по иска срещу него.

Именно от това произнасяне става ясно, че мнението на апелативните съдии е, че изначално искът на Стайков е трябвало да бъде насочен единствено срещу прокуратурата. Затова съдът обезсилва решението на градския съд и прекратява делото и по отношение на апелативния спецсъд.

В решението си апелативните съдии подчертават, че съдът и прокуратурата отговарят за причинени вреди от незаконосъобразна властническа, включително и правозащитна дейност, но имуществената отговорност се носи от държавата - "поради което за пострадалите е ирелевантно точно от кой правозащитен орган (прокуратурата или съдът) ще получи компенсаторно или заместващо обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди". Според тях интересът на пострадалия ще бъде удовлетворен и ако искът му срещу държавата бъде уважен чрез прокуратурата. Съдът обяснява и защо според него осъдително решение срещу прокуратурата дава "морално удовлетворение" за ищец, който твърди, че е пострадал от дейността на съдилищата.

"Ако обвиняемият цели с предявен иск и срещу съда да постигне морално удовлетворение за причинените му неимуществени вреди, ако се уважи предявеният срещу ПРБ деликтен иск, гражданският съд по необходимост в мотивите трябва да приеме, че наказателният съд не се е придържал към стандартите, уредени в чл. 5, § 2-4 ЕКПЧОС. Но това обстоятелство не обуславя правния интерес за предявяване на иск и срещу втори и трети процесуален субституент на материално легитимирания субект - държавата", се казва в решението.

Мотивите на САС за това тълкуване са, че когато делото е било инициирано от прокурор и съдът след това постанови неправилен акт, то вредите от него са по вина на прокуратурата.

"Единствено в случай че съдебното производство е било образувано със сезиращ акт от друг правен субект, съдът би отговарял за причинените имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразен съдебен акт. Паради тези правни съображения недопустимо е няколко държавни органи да отговарят "солидарно" като процесуални субституенти на длъжника - Държавата", аргументира се още съдът и отбелязва, че и прокуратурата, и съдилищата са органи на съдебната власт, поради което обезщетението ще се изплаща от бюджета на съдебната власт. По този повод съдът подчертава, че е недопустимо този бюджет "да отговаря" и то "солидарно" чрез различните органи на съдебната власт.

В заключение САС пише, че както прокуратурата отговаря за вредите, когато е поискала и съдът е наложил запори и възбрани за обезпечаване на наложени глоби или конфискация, така пак само тя е отговорна и за вреди от задържане под стража.

"Следователно, както при взимане на незаконна мярка за неотклонение "задържане под стража", така и при незаконния отказ на съда - извън установените стандарти в чл. 5, т. 3 ЕКПЧОС, да измени тази най-обременителна мярка на процесуална принуда в по-лека, държавата отговаря имуществено за причинените вреди на обвиняемия само чрез прокуратурата, а не и чрез съда. При тези принципни правни съображения ирелевантно е обстоятелството каква е била съответната редакция на чл. 2 ЗОДОВ - преди или след изменението на тази правна норма", се казва в решението на САС.

ИЗБРАНО