Това заяви високопоставен служител на Пентагона, цитиран от Ройтерс, на която се позова БТА. Той обаче допълни, че това отношение на Русия не заплашва усилията за рестартиране на двустранните отношения.

Москва неколкократно е искала обяснения от Вашингтон в хода на американските планове за противоракетна отбрана в Европа и изрази изненада от предложението на Румъния през февруари да разположи на своя територия ракети-прехващачи.
Новините, че България също е изразила готовност да играе роля допълнително засилиха тревогите, отбелязва Ройтерс.

Заместник-министърът на отбраната, отговарящ за въпросите на международната сигурност Александър Вършбоу каза, че Вашингтон не е отправял искане засега към България да помести на своя територия елементи от противоракетния щит. Той добави, че Москва е знаела миналата година, че Румъния е вероятен кандидат.
"Така че не вярваме, че това е било голяма изненада, както понякога е представяно", каза Вершбоу в интервю за Ройтерс.

Американският министър посочи, че Вашингтон ще продължи да излага фактите, за да убеди Москва, че плановете му за противоракетна отбрана не са насочени срещу Русия, а срещу страни страни като Иран.

"Предстои ни дълъг път. Скептицизмът в Русия е дълбоко вкоренен и ние видяхме това в публичните изявления през последните седмици. Но ще продължим диалога", каза Вършбоу.

Що се отнася до разполагането на части от американската ПРО в България като ответна реакция на иранската ядрена програма, руски експерт заяви днес, че подобна инициатива може да дойде не от Белия дом, а от Пентагона, който по своя линия може да е информирал правителството в България за интереса си за такъв ход от страна на София, предаде ИТАР-ТАСС. Заместник-директорът на Института за САЩ и Канада на Руската академия на науките Виктор Кременюк каза, че международната общност трябва да отслаби полемиката между Иран и Израел, която е достигнала нов, изключително опасен етап и че САЩ и Русия трябва да предприемат стъпки, за да контролират положението.