България може да получи най-много средства спрямо своя БВП - около 4%, посочи Калфин.

Той отбеляза, че тези средства няма да дойдат за покриване на бюджетни дефицити, а напротив, създавайки определени дейности, те ще генерират и определени разходи от държавния бюджет.

Европейският бюджет не може да реши български проблеми - безработица, инфраструктура, заяви Калфин. Не може българската политика да се свежда само до това да се усвояват европейски средства, добави той и подчерта, че въпросът е какво ще успеем да променим с европейските средства.

По думите му държавите членки ще сключат споразумения за партньорство и при отпускането на средствата за отделните страни ще се отчита и постигането на реформи в определени сфери. Например в сферата на здравеопазването ЕС ще иска да види реформи, преди да отпусне пари, каза Калфин.

През новия програмен период ще залегне и нов принцип - в страни с висока безработица, висока бедност и със силен спад на икономиката средствата от оперативните програми няма да бъдат спирани, дори и страните да не изпълняват определени критерии, съобщи Калфин.

Пропорционално ще има по-малко средства за земеделие. До 2016 г. ще се увеличават преките плащания за земеделските производители, но ще се предоставят повече средства за млади фермери и малки стопанства, а за едрите земеделци средствата ще се намаляват, посочи Калфин.

Кохезионната политика постепенно ще залинее - ще получаваме по-малко пари за инфраструктура и региони, а идеите в ЕС са повече средства да се насочат за конкурентоспособност, поясни депутатът от ЕП.

Според Калфин това ще наложи и необходимост от пренастройване на икономиката ни към постигане на по-висока конкурентоспособност.