Гледахте на живо в Dir.bg дебатите по шестата поправка на Конституцията

Само БСП остана в пленарната зала от опозицията, "Възраждане" и ИТН сезират КС, управляващите не са притеснени

Снимка: БТА

Гледахте на живо в Dir.bg дебатите по шестата поправка на Конституцията

Само БСП остана в пленарната зала от опозицията, "Възраждане" и ИТН сезират КС, управляващите не са притеснени

16:15 | 19 декември 2023 | Редактор : Ива Капкова 45 2248 Снимка: БТА

Депутатите приеха на извънредно заседание шестите поред промени в Конституцията на второ четене. Вносители на законопроекта са Христо Иванов - "Продължаваме Промяната - Демократична България", Бойко Борисов - ГЕРБ-СДС, Делян Пеевски - ДПС и група народни представители.

Конституционни промени

Основният закон бе гласуван на първо четене два пъти - на 6 октомври и 8 декември 2023 г. На 8 декември измененията бяха подложени отново на първо гласуване, след като два месеца по-рано не събраха необходимите три четвърти мнозинство, и бяха приети.

За приемането на промените на второ четене следва за всеки текст да бъде събрано мнозинство от 160 гласа "за".

Опозицията още предварително даде заявка, че няма да подкрепи промените и я спази, като бойкотира заседанието. Ексцесии, подобни на вчерашните физически сблъсъци, нямаше.

Депутатите от "Възраждане" и "Има такъв народ" напуснаха пленарната зала след протестни декларации, в които обидиха вносителите на промените на "комунисти, фашисти и башибозук", които "режат Конституцията".

Третата парламентарна група, тази на левицата, остана в залата и участва в дебатите, а соцлидерката Корнелия Нинова укори ИТН и "Възраждане", че не останали да се борят с промените. Тя разкритикува мнозинството, че няма обществено доверие да променя обществения договор и обвини, че подчиняват прокуратурата.

Снимка: БТА

Ударно от мнозинството започнаха да приемат промените, като сериозните и дълги дебати се получиха при текстовете, които разрешиха хора с двойно гражданство да стават министри и депутати. Досега основният закон на страната забраняваше на чужди граждани да стават министри и народни представители. Условие за уседналост от 18 месеца има само за депутатите - те трябва през това време да са живели в родината преди да се кандидатират.

Срещу това остро възразиха от БСП. Кристиан Вигенин предупреди, че така вкарват и хипотезата не само български емигранти да могат да влизат в парламента и министерствата, но и чужденци у нас, сдобили се с български паспорти.

От ПП-ДБ защитиха правото на българската диаспора да има институционална връзка с родината, а Антоанета Цонева обяви, че така наши сънародници, живели дълго в чужбина, ще внесат култура отвън у нас.

Снимка: БТА

После народните избраници гласуваха изненадващо председателят на Върховния касационен съд да отпадне от кръга на лицата, измежду които ще се избира служебен премиер. Мнозинството одобри още парламентът да не се разпуска по време на предизборната кампания за ново Народно събрание и това да стане едва след клетвата на новоизбраните депутати.

За да бъдат окончателно приети измененията, след второто четене те ще бъдат гласувани на трето четене в цялост и поименно - това ще стане утре, 19 декември.

Главният прокурор ще се назначава и освобождава от президента по предложение на Висшия прокурорски съвет за срок от пет години без право на повторно избиране, са другите промени, които са в проекта, гласуван днес текст по текст. Кандидатури за главен прокурор могат да издигат трима от членовете на Висшия прокурорски съвет, както и министърът на правосъдието, като отново е предвидено указът на президента да се издава в седемдневен срок. Депутатите гласуваха още, че президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение.

Депутатите приеха на второ четене разделянето на съдебния съвет на два съвета, както и новото разпределение в тях.

Парламентът реши Висшият съдебен съвет да се състои от 15 членове и включва председателя на ВКС и ВАС, които са негови членове по право, осем членове, избрани пряко от съдиите от всички съдилища, и шестима членове, избрани от Народното събрание - са другите промени в частта за съдебната власт.

Висшият прокурорски съвет се състои от 10 членове и включва главния прокурор, който е негов член по право, двама членове, избрани пряко от прокурорите, един член, избран пряко от следователите, и шестима членове, избрани от Народното събрание. Предвидено е Народното събрание да избира членовете на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет с мнозинство две трети от народните представители. Техният мандат е четиригодишен и те не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок.

Против отново се изказа представител на мнозинството - Бойко Рашков. Бившият шеф на следствието попита с ирония дали няма да има следващия път и съвет на следователите.

Още по време на заседанията на конституционната комисия депутатите се отказаха от идеята за промяна в датата на националния празник на България от 3 март на 24 май. Тя не бе приета и днес в пленарната зала.

Всеки съд, по искане на страна по делото или по своя инициатива, може да сезира Конституционния съд, реши още парламентът. Производството по делото продължава, а съдът, чието решение е окончателно, постановява съдебния акт след приключване на производството пред КС. Главният прокурор също може да сезира КС.

Управляващите нямат притеснение от това, че опозицията ще обжалва Конституционния съд за промените. По-рано това обявиха от "Възраждане" при напускането на пленарната зала.

ИЗБРАНО