КС образува дело за конституционните промени по искането на Радев с докладчик Белазелков
Президентът посочва в мотивите, че съдът нито е уважил, нито е отхвърлил първите му две искания, поради което до момента липсва произнасяне
Конституционният съд образува дело и по второто искане на президента Румен Радев за обявяване на поправките от 2023 г. в основния закон за противоконституционни. То беше внесено в КС само преди ден.
За докладчик по делото е определен съдия Борислав Белазелков, предложен от ПП-ДБ и избран и с гласовете на ГЕРБ и ДПС миналата година заедно с Десислава Атанасова от парламентарната квота.
Съдът съобщава на сайта си за новото образувано дело, трето поред след това, което образува по искане на БСП и ИТН, и публикува мотивите в искането на президента.
В тях Румен Радев посочва аргументите си отново да сезира КС за същите проблеми с конституционните поправки. Държавният глава посочва, че тъй като по двете му искания за противоконституционност на промените от януари тази година, те не са били нито уважени, нито отхвърлени поради липса на мнозинство от 7 съдии, няма каквото и да е произнасяне на КС по същество. Това му дава правото отново да сезира КС.
Президентът атакува орязаните му правомощия да определя състава на служебното правителство и министър-председателя, да разпуска парламента и неяснотите относно съвместяването на длъжностите в "домовата книга" с поста на министър-председателя.
"Кръгът от лицата, които е възможно да бъдат министър-председатели в служебното правителство, включва лица, които са избрани пряко от Народното събрание, което изначално обезсмисля идеята за кабинет, назначаван от държавния глава", пише в президентското искане.
Радев изрежда още като проблемни отпадането на забраната за двойно гражданство на депутатите и непрекъсваемостта на Народното събрание, която, според него, не е съгласувана с мандатите на всеки отделен народен представител.
"Може да бъде обобщено, че промяната на статуса на служебното правителство отнема установените конституционни гаранции за функциониране на целия режим на парламентарно управление. Посредством правомощията за разпускане на парламента, своевременно определяне на дата на предсрочни избори и назначаване на служебно правителство, президентът осъществяваше лимитирано взаимодействие с титулярите на всяка от властите, като това беше необходимо условие за балансираност и непрекъсваемост в държавното управление. Една част от тези правомощия бяха противоконституционно прехвърлени на други конституционни органи без санкцията на Велико народно събрание. Друга част от тези правомощия просто изчезнаха, като бяха изведени отвъд прякото действие на конституционните норми", пише президентът.
Повторното му искане до КС, да бъдат обявени за противоконституционни промените, идва само дни след като Румен Радев назначи трима нови съдии в КС от президентската квота, които вече се заклеха.