Конституционният съдия, който е докладчик по делото за касиране на парламентарния вот, напомни, че има и други контролни органи, които е трябвало да бъдат сезирани за изборни нарушения още в деня на изборите. Янаки Стоилов запита колко представители на партии в секционни комисии са подали сигнали за нередности.

"Нашите доказателствени средства са ограничени, защото съдът работи с писмени доказателства. Той не може да работи със свидетели или да изследва графологически дали дадено лице се е подписало. Пита се - дали, ако има нарушение, то са сезирани съответните органи? Имаме различни контролни механизми. Конституционният съд не може да запълни изцяло контролните функции, които се упражняват в различни органи на държавата", напомни Стоилов в интервю по БНР.

Той направи аналогия между начина, по който са провеждани изборите преди 15-20 години, и ситуацията в момента.

"Тогава взаимно се контролираха представителите на различните партии. Много от хората в секционните комисии бяха мотивирани да отстояват интересите, за които са изпратени. Поставям въпрос за качеството на организацията и провеждането на самите избори", обясни Стоилов.

Пет искания за частично и цялостно оспорване на вота бяха обобщени в едно, а екипите, които ще правят експертизите, вече са сформирани. Бившият правосъден министър съобщи, че през тази седмица трябва да бъдат получени материалите от тези общини, в които има такива секции, които ще се проверяват. "Надявам се тази част да приключи най-късно до края на седмицата", каза той.

"Ще се формират екипи, които ще направят проверка на 1777 секции по няколко групи въпроси. Единият е да сравнят броя на подадените действителни гласове с тези, които са вписани в протоколите. Следващото е да сравнят броя на подадените гласове от машинното гласуване с паметта, която се съхранява. Третото е да се произнесат по въпроса дали протоколите в тези секции са съставени в съответствие с изискванията на закона. Има обаче още една задача, за която е назначена друга експертиза и тя обхвана 442 секции. Тези специалисти ще трябва да проверят бюлетините, които са отбелязани като недействителни", обясни конституционният съдия.

Бившият депутат с дълъг стаж в парламента, който е участвал в изготвянето на Конституцията, коментира, че видеозаписите са взети предвид в следния смисъл - там, където липсва видеонаблюдение или видеозаснемане, секциите са включени в обхвата на проверката.

"При една широкообхватна проверка, която е в рамките на хиляди секции, може да имаме хипотетично движение на гласовете на всички други партии, не само на тези на "Величие", на които не достигнаха 21 гласа, за да влязат в 51-я парламент", анонсира той.

Конституционният съдия коментира казуса, който би възникнал, ако Явор Божанков и Даниел Лорер бъдат изключени от групата на ПП-ДБ, както се очаква. Тогава парламентарната им група ще се изравни по брой на депутатите с третата група - на "Възраждане".

"По Конституция, ако първият мандат е неуспешен, президентът възлага следващия проучвателен мандат на тази парламентарна група, която е втора по численост. След като имаме две групи с еднаква численост, той няма да възложи проучвателен мандат и на двете. Ще трябва да намери някакъв критерий, по който да определи втория. Има обективен начин да се отговори на този въпрос в рамките на Конституцията", разтълкува съдията.

Стоилов обясни и дали се нарушават права с предложението на ПП-ДБ за санитарен кордон около ДПС-Ново начало. От ГЕРБ поискаха миналата седмица КС да разтълкува и да отговори дали подобно остракиране на "ДПС - Ново начало" е противоконституционно, тъй като те го намират за дискриминация и с този довод отказаха да подпишат документа, лансиран от втората политическа сила.

"Декларацията има предимно политическо значение. Няма как да се прецени значението на едни такъв акт сам по себе си. Не може да кажем, че някой има законово право да заема даден пост. Има едни граници, в които действа правото, след това действа политическата преценка", коментира Янаки Стоилов.