Новите мнозинства - кои са те и накъде "плават"?

Коалирането е възможно теоретично, но ако се получи - ще е нетрайно

09:50 | 27 октомври 2022 | Автор : Ива Капкова 118 13594 Снимка: Bulphoto

Обичайно парламентарните репортери започват репортажите си от Народното събрание с думите: "Това поиска опозицията, онова реши мнозинството". От началото на новото 48-о Народно събрание обаче е невъзможно използването на подобно разделение. Просто защото мнозинство в класическия смисъл на понятието няма, при все че е налице първи мандатоносител ГЕРБ-СДС. И защото нямаме една разделителна линия, от двете страни на която да подредим отборите. За да наречем някои групи "мнозинство", а други "опозиция", обикновено имаме управленска коалиция. Поне публично все още не текат преговори за такава, но пак публично вече е ясно, че разделителните линии са поне няколко.

Еврозоната - само "Възраждане" са против

Ако търсим начин да подредим кой как се групира по темата за присъединяването ни към Еврозоната, то е ясно, че тук имаме шест срещу една парламентарни групи. ГЕРБ-СДС, ПП, ДПС и ДБ са твърдо "за", БСП и "Български възход" също, макар и с по-витиевати уговорки за нуждата от по-сериозен анализ от страна на БНБ за ползи и рискове. По темата опозицията е само една - "Възраждане", която твърдо държи на провеждането на референдум. Всички останали обаче са категорично против организирането на такъв, не само защото законът не го позволява.

Войната и оръжията за Украйна - евроатлантическо мнозинство

Още в дните преди вота на 2 октомври започна да се търкаля словосъчетанието "евроатлантическо мнозинство" с аргумента, че е нужно на страната в кризисен момент на война близо до нас. Тук в челната редица се надпреварват да афишират активност ГЕРБ-СДС и "Демократична България". Двете партии внесоха и проекторешения за отпускане на военна помощ за Украйна - идентични, с малки нюанси разлика. От ДБ настояват за по-голяма спешност на отпускането на оръжията за Киев и регулярен контрол как точно изпълняваме заявките за военно подпомагане от нуждаещата се страна, докато при ГЕРБ-СДС нещата са по-обтекаеми в сроковете. Но по тази линия имаме твърда коалиция, като към двете формации добавим и ДПС. ПП също се числят към такова евроатлантическо мнозинство, макар че в момента да не залагат на подобно афиширане по темата "оръжия за Украйна" - нещо, което беше на първо място за тях по време на управлението им допреди няколко месеца. Все пак и те се числят към мнозинството по темата за военна помощ. "Български възход" декларира, че е за пълноправно членство в НАТО, но отново прави уговорката, че първо трябва да видим какви оръжия имаме за изпращане и можем ли да си го позволим, понеже няма как веднага да получим нови оръжия. По тази линия условно имаме мнозинство от пет парламентарни групи срещу две - "Възраждане" и БСП. Партията на Костадин Костадинов отстоява своето "против" отдавна и последователно, докато БСП претърпя метаморфозата да го казва с половин уста, когато беше във властта, и вече извън нея се подреди твърдо до "Възраждане".

Покупката на нови изтребители

По линията "покупка на нови изтребители" групирането е отчетливо "за" - ГЕРБ, ДПС и "Демократична България". С аргумента, че милиардите са необходими за социална политика и подпомагане на бизнеса, твърдо "против" са от БСП, "Възраждане" и там някъде, до тях се нарежда "Български възход". По тази разделителна линия е любопитно отмятането на "Продължаваме промяната", по време на чието управление именно бе договорена сделката за вторите 8 изтребителя Ф-16. ПП вече не мисли така и държи парите да се похарчат едва когато пристигнат първите 8 бойни самолета. По тази разделителна линия, условно казано, на въоръжаването, бившият мандатоносител се подрежда по-близо до "социалния отбор", отколкото до "евроатлантическото мнозинство".

Коалиция "хартиена бюлетина" - твърди 128 гласа

Машинното гласуване, като единствена алтернатива, има твърди привърженици и отчетливи противници. Но в отбора за връщането на хартиената бюлетина към момента също така категорично се нареждат от БСП, ГЕРБ и ДПС. И имат достатъчно гласове, за да върнат хартията в изборните секции - общо 128. Социалистите вече внесоха промени в Изборния кодекс, такива депозираха от ГЕРБ още в миналия парламент и сега отново обещаха да го направят. Твърдо "против" са от ДБ, ПП, а и "Възраждане" и "Български възход". Последните две политически формации твърдят, че няма да подкрепят промени в изборния закон за връщане на хартиената бюлетина.

Бюджет 2023 - нова план-сметка или удължаване на сегашния, харчене или стягане на коланите

Първото сериозно прегрупиране на партиите в НС по оста "бюджет" си пролича около заявката на служебния министър Росица Велкова, че служебният кабинет няма намерение без налично мнозинство да внася нов бюджет. Новината, че ще предложи само удължаване на сега действащия, веднага разграничи силите в парламента - бившите управляващи не си искат бюджета, бившата опозиция пък го харесва и иска да го запази. БСП и "Продължаваме промяната" са твърдо "против". И отново отчитаме парадокс в поведението на ПП - излиза, че Асен Василев не желае да продължи да действа бюджетът, който направи самият той като финансов министър. От ДБ също настояват за нов бюджет. ПП, ДБ и БСП упрекват служебната министърка, че изкуствено е завишила прогнозата за дефицит до 6,6%, когато той, според тях, е не повече от 3%. Така се оказва, че бившата управленска коалиция хем се гордее с нейния бюджет, хем не желае той да остане да действа поне до пролетта.

ГЕРБ пък ясно подкрепиха позицията на служебния кабинет с аргумента, че продължаването на действието на макрорамката за 2022 е най-добрият вариант в момента, когато дори не знаем дали ще има управленско мнозинство. По-скоро на тяхната позиция се очертава да застане ДПС, както и "Български възход", които също смятат, че е по-добре с малки промени да остане да действа старият бюджет. "Възраждане" още мълчат по темата.

Съдебната реформа - по лозунги всички са "за"

Тук всички партии са "за" на думи, но дяволът се крие в детайлите. Би се оформило внушително мнозинство, ако евентуално ДБ и ПП спрат да се вторачват в личността на главния прокурор, с когото на този етап до голяма степен приравняват съдебната реформа. Протегнатата ръка за компромис от ГЕРБ вече си пролича със създаването на конституционна комисия в парламента, която ще бъде оглавена от представител на "Демократична България".

Рекапитулацията показва, че няколкото основни теми на държавата си имат своите мнозинства, само дето са плаващи, несигурни и не могат да гарантират стабилно управление. Във всички тях присъства мандатоносителят ГЕРБ. И дори още да няма официално мнозинство, то условното разделение след първите дни живот на парламента е по оста "бившите управляващи" срещу "бившата опозиция". Кой от единия лагер би прекрачил в другия, е рисково да се гадае и е въпрос на преговори. По стара традиция, накрая всичко се свежда до постове, колкото и партиите да говорят само за принципи. А време за разпределянето на коалиционните дялове има достатъчно, след като прозвуча обещанието на президента да не бърза с мандатите.

Президентската институция, сама по себе си, също се очерта като разделителна линия по отношението на партиите спрямо Румен Радев. Засега негова твърда опозиция остават от БСП - по вътрешнопартийни причини, ДБ - заради отказа му да даваме оръжие за Украйна и ПП - заради действията на служебното правителство. Представители на ДБ пък са тези, които участват в протестите срещу президента. Всички останали не споделят упрека им, така че някъде там би трябвало да търсим евентуално третия мандат, ако Радев изневери на традицията да го връчва на БСП.

Всъщност, най-голямата коалиция в 48-ото НС, която би събрала 240 гласа, е тази срещу президентската република. И най-непоклатимата - по обясними подбуди за самосъхранение. Но пък и заплахата е стимул за сформиране на управленски коалиции. С едно наум, че следващите избори съвсем скоро май ще почукат на вратата при толкова несигурни плаващи мнозинства.

ИЗБРАНО