Неотдавна се впуснах в едно интригуващо и, както се оказа, тревожно пътешествие из новините с аудиториите у нас и по света. Оказа се, че хората са изтощени от новините, които консумират и на които често не вярват. Твърде често те не разпознават нито собствените си проблеми, нито решенията им в новините и в резултат от това голяма част от тях просто напускат новинарските медии или консумират новини много по-рядко - и у нас и навън. А в България по-голямата част от самите журналисти не вярват в професията си, което прави ситуацията още по-нестабилна и изискваща незабавни мерки.

Двата големи проблема: Интересът и ангажираността на аудиториите към новините намалява и само малка част от аудиторията и журналистите вярват на журналистиката

Според данните на годишните Reuters Digital News изследвания, интересът към новините по света прогресивно намалява. Само половината от населението в България (51%) се интересува "изключително" или "много" от новини. Нивото на интерес на хората към новините в България е спаднало почти с една пета през последните 5 години. Траекторията на интерес е подобна и в много други държави. Например, в Румъния и САЩ 52% и 47% от хората "изключително" или "много" се интересуват от новините, а тяхната пропорция е намаляла с повече от една пета в Румъния и с една четвърт в САЩ през последните пет години.

Според последното изследване на дигиталните новини от Ройтерс през 2022 година, 80% от запитаните българи са признали, че избягват новините "поне от време на време", а почти половината запитани (47%) са казали, че избягват новините "често пъти" или "понякога". Според същото изследване само около една трета от хората в България (35%), в Обединеното Кралство (34%), в Румъния (33%) и във Франция (29%) вярват на новините. За съжаление, доверието в новините е намаляло през последните пет години в много страни, включително и в България.

Статистиката, която най-много ме изненада, обаче, е ниското ниво на доверие сред журналистите в България към професията си. Според изследването на Worlds of Journalism, проведено за последен път през 2017 година, само 11% от журналистите в България са регистрирали високо ниво на доверие към професията си. България е на 49-то място от 51 държави по ниво на доверие към новинарските медии.

Според изследванията на фондацията на Тони Блеър в 95 държави, в момента само 12% от правителствата в света са популистки. А забележителното е, че от 10-те държави с най-ниско ниво на доверие към новинарските медии, шест (т.е., 60% от всичките) са имали популистки правителства по време на изследването. Налага се извода че в страните с популистки правителства журналистите са много по-склонни да не вярват в новинарските медии.

"Политическият контекст или степента, в която властите уважават медийната автономия е от фундаментално значение за свободата на медиите. За да има свобода политическата среда трябва да се ръководи от принципите на плурализма" казва Надя Брайт радиоводещ в Радио Фокус и коуч за промяната. А плурализмът е под атака когато правителството в една държава е популистко.

За да задържат аудиториите, които напускат новинарските медии, е необходимо журналистите да се преборят с факторите, които карат хората да се оттеглят от новините. Два от тези фактора са: зависимостта на новините от политически и икономически интереси, което води до новинарска пристрастност и недостатъчното използване на факти и научни изследвания в новините.

За да се поддържа интересът към новините, новинарските медии трябва да спечелят доверието на хората - като отстояват независимостта си и като се уповават повече на статистиката и фактите.

В дигиталното си изследване през 2022 година Ройтерс Институт за Изследване на Журналистиката е попитал българите, които избягват новините, защо го правят. Четири на всеки десет отговарят, че го правят, защото новините им се отразяват негативно на настроението; една трета посочват, че се чувстват изтощени от огромното количество новини и почти една трета, защото не вярват на новините. Оказва се, че новинарското съдържание не е достатъчно актуално: то не отразява нуждите на българската аудитория.

Според най-новите данни на Digital News Report, 85% от българите (срещу 74% от глобалните аудитории) твърдят, че за тях е важно новинарските издания да са независими, безпристрастни и да отразяват различни гледни точки. Според изследването "Какво четем" от 2018 година на Асоциацията на европейските журналисти в България, обаче, новините са пристрастни и не държат хората на власт достатъчно отговорни за действията си. Изследването, включващо десет водещи вестника в страната, заключава че: "с малки изключения сред изданията е налице тенденция на изграждане на положителен образ на политическото и властово статукво" и още, че "...прозира трудност при произвеждане на журналистическо съдържание извън посланията, произлизащи от институции, политически и бизнес субекти."

Това заключение се потвърждава от извънредно ниското място на България в световния индекс за свобода на медиите на Репортери без граници между 2014 и 2021 година. Надя Брайт обяснява, че в периода между 7.11.2014г. до 12.5.2021г., ГЕРБ е основна и най-силна политическа сила "през който период в законодателната власт плурализмът е силно нарушен. Липсата на коректив и алтернативи в политическия ни живот в този период води до невъзможността на журналистиката да потърси и представи други гледни точки."

За радост, през последните две години мястото на България в индекса за свобода на медиите е започнало бавно да се подобрява. "С поредица от политически събития през 2021г. беше разклатен моделът на силната и безалтернативна власт, в който всички битувахме, което предполагам, обяснява и издигането ни в класацията на Репортери без граници", заключава Брайт.

Другият проблем, свързан с ниската достоверност на медиите в България, е ниската степен на обществена ангажираност с факти и научни открития, което създава благодатна почва за дезинформация в страната. Според специалното изследване на Евробарометър през 2021 година, 70% от българите срещу 46% от средните европейци смятат, че науката е твърде сложна за да бъде разбрана. Три пъти по-малко българи от другите европейци се интересуват от нови научни открития или използват научни списания като източници на информация.

Тази ниска заинтересованост от науката води до по-висока вяра в конспиративни теории. Например, според същото изследване на Евробарометър, повече от половината изследвани българи (52%) вярват на конспиративната теория, че "вирусите са произведени в правителствени лаборатории, за да контролират нашата свобода". Това е почти два пъти повече от процента на европейците, които вярват в тази конспиративна теория (28%).

За да могат журналистите да си възвърнат вярата в собствената си професия, е важно журналистиката да пази независимостта си от икономически и политически интереси и да се базира на повече факти. Фактите са основата на къщата, а мненията са горните етажи. Без основата не можем да градим етажите. Къщата ще рухне.

За да неутрализираме тези важни проблеми, на първо място е важно журналистите в България (и по света) да решат дали журналистиката да е просто огледало на обществото - такова каквото е, с всичките си болести, или да е движеща сила в полза на обществото. Аз лично, пледирам за второто. Според мен ролята на журналистиката е да разкрива истории и информация, които хората на власт не искат обществото да знае; да дава глас на безгласните и на нечуваните и по този начин да се бори за едно по-балансирано, обединено и здраво общество. А за да постигнем това ни е необходима честност, любознателност, вяра в науката, смелост и надежда, че това което правим има потенциала да промени едно кътче на света за по-добро.


* Авторът Люба Късова е  съосновател на международната консултантска агенция АКАС, журналист и анализатор. През миналата седмица тя говори на конференцията на Dir.bg 25 Online, посветена на трансформациите в дигиталната журналистика.