Кой е кралят на "магията" Сукарно, който боготвори Адолф Хитлер, впечатлява и "гушка" Мерилин Монро, но и разорява народа си?

Сукарно (1901-70) е реално първият президент (1945-67) на Индонезия. Той помага на страната за извоюването на независимостта й от Холандия и е президент в преходния период към самоуправление. Свален е от власт от Сухарто (един от генералите му), който официално започва да се титулува президент през март 1967.

Някои наричат Сукарно спасител на нацията, а за други той е безпощаден диктатор. Легенди се носят за мистичния му дар да влияе на хората. Жените буквално полудявали по него, а в същото време мъже пет пъти са се опитали да го убият.

Сукарно винаги е казвал, че в него са въплътени най-добрите черти на индонезийския народ, които са достигнали съвършенството. Местните жители вярвали, че той има магически сили.

Снимка: wikipedia.org

"За да опишем Сукарно накратко, достатъчно е да се каже, че той е голям любовник. Обича своята страна, своя народ, жените, изкуство, но най-вече обича себе си", пише американски автор в книга, посветена на биографията на диктатора.

"Индонезийците го възприемат като силен човек. Изключителната мъжка сила е присъща само на боговете и героите", се чете в други спомени за него.

Индонезийският плейбой

Жените около Сукарно признавали, че очите му излъчват някакъв магически блясък, а кадифеният му баритон ги привлича като магнит. Блестящ оратор, артист, той пеел и танцувал прекрасно.

Копнежът за красота се проявява навсякъде около него. Пътувайки по света, той купува картини и скулптури, като всички те са главно с еротичен характер.

Американските капани

Американците, знаейки за "хобито" на Сукарно, му поставили капани, за да могат да го изнудват по-късно. Така служители на ЦРУ уредили срещата му с Мерилин Монро. Холивудската звезда нежно нарекла диктатора "принц Сукарно". Твърди се, че актрисата и президентът изпитвали симпатия помежду си.

"Сексуалното напрежение помежду им може буквално да бъде разрязано с нож. Не изключвам, че те са съгласили да се срещнат по-късно", споделя по-късно режисьорът Джошуа Логан.

Сукарно и Мерилин живеели в хотел Бевърли Хилс. По-късно индонезийският лидер казва, че Монро му се обадила по телефона и го поканила да се видят. Обикновено Сукарно обичал да се хвали с любовните си победи, но този път не споделил с биографите си подробностите от тази връзка. А след това Монро споделя на една от приятелките си, че "е прекарала една вечер с индонезийския владетел".

Сукарно и Мерилин Монро

Снимка: Keystone Pictures USA

Вестник New York Times пише, че по време на посещение в Съветския съюз му е било назначено момиче за руски преводач, което след това отлетяло с владетеля за Индонезия. Във Вашингтон се случило още нещо интересно.

Шофирайки, Сукарно видял възрастна американка, която стояла сама на тротоара.

"Мамо, мога ли да те целуна?" - попитал той.

Целувайки я по бузите, той казал: "Това беше индонезийска целувка".

"Да, 100 процента не е от Вашингтон", отговорила жената.

Всъщност азиатският плейбой е бил женен седем пъти, а броят на любовниците му не е уточнен. Всяка нова любов била по-млада от предишната, а понякога възрастовата разлика между диктатора и новата му страст надхвърляла четиридесет години.

Сукарно се появявал на всички събития заобиколен от млади и красиви момичета, облечени в къси рокли с дълбоко деколте. Веднага след смъртта му жените му публикували спомени за него. Те признали, че се оженили за голяма си любов.

"Той се влачеше след всяка красавица. Беше ми трудно да се справя с него, колкото и да се опитвах да го приема такъв, какъвто е. Но той знаеше как да стопи гнева на жената - или да й купи луксозни неща, или да напише нещо интимно на лист хартия", спомни си една от съпругите му.

Сукарно е щедър, защото е дал на всяка от жените си луксозно имение. Най-красивият и елегантно обзаведен дворец е японският Наоко Немото, който е останал за четвъртата му съпруга и по-късно е получил мюсюлманското име Ратна Сари Деви.

Самият владетел, от всичките си дворци, най-много обичал Сипанас и резиденцията в Богор.

Сипанас се намира на 100 километра от Джакарта. Първоначално имението е построено за представители на холандските власти да се насладят на чистия и прохладен планински въздух, докато са в курорта. Мястото е толкова живописно, че Свкарно помолил да построи малка къща на един от високите хълмове, за да се възхити на природата.

Дворецът в Богор

Снимка: Официален сайт

Дворецът в Богор е заобиколен от огромна градина от 28 хектара. Резиденцията разполага с голяма библиотека, много стаи, офис на държавния глава, трапезарии, заседателна зала с министри, приемна и театрална зала.

"Водач по небесна воля"

"Той е роден на разсъмване на 6 юни 1901 г. Баща му е наследник на богат и древен род на явански султани. Предците на майка му - индианците от остров Бали - принадлежали към най-високата каста брахмани. Баща ум изповядвал исляма, майката - индуизъма. По волята на съдбата Сукарно представлява и двете основни религии на родината си. Майка му, възпитана в духа на мистичните вярвания на предците си, предсказвала голямо бъдеще на сина си. Добре си спомняли нейното предсказване на великата му съдба", се казва в официалните биографии за първия индонезийски президент.

"Аз съм вожд по небесна воля", е написал 20-годишният младеж в дневника си тогава. След няколко години той успял да обедини всички народи, живеещи в Индонезия в борбата срещу холандските колониалисти.

Идеологията му била смесица от марксизъм с ислямизъм и национализъм. Лозунгите, които той предложил на хората, лесно се помнели: "Всичко е за обикновените хора!", "Ние сме избран народ от Бога", "Ние сме велика нация".

Сукарно открито се възхищава на Третия райх и неговия фюрер Адолф Хитлер, но има малко сведения по въпроса.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Пред огледалото Сукарно развивал ораторството си, но винаги бил в добра физическа форма, защото бягал на дълги разстояния през нощта. Той въздействал магически на слушателите. Тълпи хора от цялата страна го посрещали с веселие на митинги и демонстрации.

Властите го арестували за кампания срещу колониалистите. Последвал затвор, после изгнание, после пак затвор. Намирайки се зад решетките, той винаги се е самообразовал.

Когато надзирателят започнал да се държи по-приятелски, Сукарно го помолил да му купи не храна или топли дрехи, а учебници на чужд език, книги по изкуство и философия. В резултат на това политикът научил свободно пет чужди езика.

След освобождаването си той започнал да изгражда нова държава. За реформите били необходими парични "инжекции" от САЩ и СССР. И двете страни просто се интересували от азиатската република, опитвайки се да я привлекат на своя страна.

През 1960 г. съветският генерален секретар Никита Хрушчов лети със семейството си в Индонезия. Така Сукарно се сдобил с приятели от СССР, на които показал великолепните си дворци, колекцията си от картини и дори градчето си от детството на остров Ява.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Сукарно пътувал до СССР четири пъти и много обичал да посещава театри и музеи.

На 60-годишнината на индонезийския диктатор, която била отбелязана в Кремъл, той бил дарен с огромна бронзова скулптура "Момиче с греблото".

Впоследствие посланикът на Индонезия се пошегувал, че в такъв паметен ден би било по-добре владетелят да има "... живо момиче".

По време на посещението си в Москва, Сукарно посещава стадион "Лужники". Връщайки се у дома, той разпоредил изграждането на същия стадион, въпреки че нямало особена нужда от това.

В преследване на всеобщото величие

Сукарно е носил много скъпи дрехи. За чуждите си посещения той избирал леки костюми, които му седели безупречно, но неизменно носил шапка с националните знаци на страната си. Висок, красив джентълмен, с усмивка с безупречни бели зъби, той излъчвал невероятен чар.

В азиатските страни той предпочитал да носи национална риза. Окачен с всякакви амулети, Сукарно обичал да медитира публично. Неслучайно е бил наречен "Кралят на магията". Хората вярвали, че техният президент може да излекува неизлечимо болните.

Сляпата вяра на индонезийците в избрания от Бог държавен глава му помогнала да се задържи на власт повече от 20 години.

Но именно стремежът към всеобщо величие довел и до неговия крах. Решил, че може да управлява не само страната си, но и съседните, индонезийският диктатор погледнал към малайзийски територии. Москва и Вашингтон не приели тези действия на Сукарно с охота, в резултат на което през 1964 г. той влязъл в открит конфликт с водещите сили.

Междувременно в самата Индонезия икономическите реформи се провалили, малките стопанства фалирали, износът на нефт и газ не бил регулярно установен, парите, получени като заем от СССР - почти милиард долара, били разграбени от служители.

Впоследствие в Индонезия казват, че Сукарно е изнесъл огромно богатство от страната, но всички опити да го намерят не довели до нищо. Децата му получили много пари по сметките си и няколко имения в престижни райони на Джакарта, което им позволило да живеят спокойно в продължение на много години.

Почувствали се излъгани, индонезийците започнали да участват в демонстрации срещу Сукарно. Така всичко, което той създал през годините на неограничената си власт, се сринало.