Д-р Михаил Вулджев: Човек трябва да се натоварва с мярка, но най-неразумното е да не се движим

Няма значение къде ще работят младите лекари, важното е да помагат на хората и да бъдат много добри в това, което правят, категоричен е ортопедът, който е най-младият шеф на отделение по травматология

11:43 | 21 януари 2020 | Автор : Надежда Христова 0 32041 Снимка: Фотостудио "Елриша" за Dir.bg

Д-р Михаил Вулджев е роден през 1985 година в град Смолян. Завършил е Природо-математическата гимназия в родния си град, а през 2010 година медицина в МУ-София. От 2012 г. специализира ортопедия и травматология, като е преподавал и в Медицинския колеж. Работил е в "Пирогов" и НКБ, а от 2019 г е началник на отделението по ортопедия и травматология в столичната МБАЛ "Света София".

Дали максимата "Движението е здраве" е вярна и колко трябва да се натоварва един човек, дори ако страда от ставни заболявания, д-р Вулджев отговори на въпросите на Dir.bg

- Преди броени седмици бяхте отличен от Българския лекарски съюз на церемонията "Лекар на годината" в категорията "Ти си нашето бъдеще". Има ли бъдеще за младите лекари в България?
- Очевидно има бъдеще. Ако един човек е качествен и има желание да работи, той може да се реализира навсякъде. Няма значение дали това е в България или някъде другаде. По-скоро това, което наблюдавам у хората, които се оплакват е, че те могат да се оплакват навсякъде. Може би една идея по-трудно е началото в България, самото стартиране за младите лекари. Понеже сега и със специализациите е малко по-трудно и началното заплащане на специализантите в България е по-лошо, отколкото в чужбина.

Снимка: Фотостудио "Елриша" за Dir.bg

- Тоест парите ли са основната причина младите ви колеги да избират реализацията в чужбина?
- Не на първо място. По-скоро по-лесната и бърза специализация, това че в чужбина разполагат с много по-голям финансов ресурс, както и че апаратурата е по-различна и по-модерна. Тоест работиш в една много по-модерна среда. Чисто технически ние правим почти едно и също. Няма някаква разлика в операциите, които ние правим тук в България и които се правят в чужбина. Просто средата, в която те правят своите интервенции, много ги улеснява. Така че до някаква степен бюрокрацията е пречка в България и до някаква степен финансите. Защото цялата апаратура и отделно организацията, за да се направи една качествена среда за нормална медицина - това струва пари.

- Защо избрахте точно ортопедията за своя специалност?
- До някаква степен този избор беше случаен. Но всъщност много неща са ме довели до ортопедията. Още от ранните студентски години имах интерес към тази специалност. Виждал съм такива операции, струваха ми се интересни. Честно казано си мислех, че е доста трудно като ориентация в тялото, малко по-различна от другите хирургични специалности. После лека полека така се случиха нещата, че тези интереси ме доведоха до ортопедията, която се оказа моето призвание. Много ми харесва работата и мисля, че ми се отдава като цяло. За разлика от други специалности, при нас в ортопедията всичко е ясно и точно в по-голям процент от случаите. Тоест по-ясна и точно дисциплина е, което ми харесва.

- Вие може би сте най-младият началник на Клиника по ортопедия и травматология - имахте ли притеснения и с какво най-много се гордеете в работата си?
- Разбира се, че имах притеснения. Това са много по-големи отговорности, отколкото досега съм поемал. Досега съм поемал отговорност само към моите пациенти, а сега вече съм отговорен за всички пациенти, които преминават през нашето отделение. Всички потенциални проблеми минават през мен, което пък означава доста повече ангажименти. Така че да, имах някакви колебания в началото, но реших, че си заслужава да опитам, защото всички се оплакваме, когато нещо не е наред, а никой не прави нищо. Затова реших, че мога да поема отговорност и да видя какво мога да направя. Това, с което най-много се гордея е грижата към пациентите. Старая се в ежедневието това да се случва. Да правим по-добра хирургия, да подобряваме постоянно своята техника и умения, за да има по-добри резултати. Не трябва да се пропуска и организационната част, за да се чувства пациентът по-комфортно в болницата.

Снимка: Фотостудио "Елриша" за Dir.bg

- Вярна ли е максимата, че движението е здраве и как трябва да се натоварва тялото, за да не се озове човек във вашия кабинет?
- Абсолютно вярна е. Движението е изключително важно и все повече кампании има, които го промотират като основа на здравословния живот. Включително в нашите ортопедични среди - от Европейската асоциация по спортна травматология си имаме една кампания, която се казва "Cycle For Science". И често професорите дори карат колело по 100 километра всеки ден една седмица преди нашия конгрес с идеята да повдигнат въпроса за движението и най-вече хората да имат по-голяма осъзнатост за важността му. Колкото до натоварването - то трябва да е разумно. Но най-неразумното е да не се движим и да не се натоварваме. Най-важните неща са - бавно и постепенно увеличаване на натоварванията, човек да следи собственото си тяло и да не надхвърля собствените си възможности, защото ние сме една динамична система - днес можем едно, утре друго, и в зависимост от тренировката можем да направим така, че да поемаме все по-големи натоварвания. Но ако избързаме и се подложим на тези големи натоварвания без да сме готови, тогава започват различни болки. В повечето случаи те не са симптом на нещо страшно, но могат да са много неприятни и да извадят човек от строя.

- Кои са най-честите травми, които се получават при спортуване и кои са най-опасните спортове?
- Най-честите травми са скъсани връзки, сухожилия, менискуси. И фрактурите, разбира се. При спортистите пък изваденото рамо е често срещана травма. Относно спортовете - при нас идват най-често футболисти и скиори. Не бих казал, че ските и футболът са най-опасните спортове, но те са най-практикуваните от хората. Тенисът също е доста опасен спорт, особено за коленните стави, но явно по-малко българи практикуват този спорт в сравнение с останалите два, затова и пациентите с травми, получени по време на тенис, са по-малко. Разбира се, спортовете с най-висок риск са екстремните. Но броят на хората, които се занимават с тях е доста нисък.

- Много хора се самолекуват - това грешка ли е и кога трябва задължително да потърсим помощ от ортопед?
- Нека да кажем така - по-добре е човек да потърси помощ от лекар, за да е сигурен, че всичко ще е наред. Не е казано, че когато отидеш на преглед веднага ще се стигне до операция. Ние много често подхождаме първо към консервативно лечение. Изпращаме пациентите на рехабилитация, назначаваме им упражнения или изписваме противовъзпалителни медикаменти за мазане. Затова е по-добре да се направи консултация, защото може да бъде изпуснато нещо, което след това да се окаже, че е късно да бъде коригирано или пък вече ще има много по-лоши резултати след операция. Даже наскоро имах пациент с извадено рамо. Той не беше потърсил лекарска помощ, самолекувал се един месец и резултатът бе доста усложнения и костна загуба, наложи се и операция.

Снимка: Фотостудио "Елриша" за Dir.bg

- Ако все пак се стигне до хирургическа интервенция, какви са възможностите тя да е максимално щадяща за пациента?
- Като цяло ние винаги се стремим към максимално щадяща хирургия. Аз лично се занимавам с мини инвазивни техники - артроскопия. Това е метод, при който се правят наистина малки дупчици - 5 милиметра, на няколко места. През тях се вкарват камера и инструменти, с които се извършва операцията. Преди години артроскопията е била само диагностичен метод. Камерата е използвана само за оглед на ставата. Но сега в 21-и век артроскопията не е диагностика, а терапевтичен метод. Така възстановяването за пациента е много по-бързо и болката е много по-малка.

- Когато има увреждане на ставния хрущял полезно или вредно е движението?
- Аз съм от ортопедите, които считат, че движение трябва да има. Има научни доказателства, които казват, че при артроза, а това е болест, при която малко по-малко се губи хрущялът, има благоприятен ефект от движението. Нищо че са лоши ставните повърхности, пак трябва да има движение, за да се разпределя натоварването правилно и да не се концертрира в едни определени точки и да се поддържа мобилността на ставите и добра мускулатура. Защото в един момент, ако ние не движим своите стави, освен че има хрущялна увреда, се появяват и допълнителни проблеми, като например, че не можем да си сгънем или разгънем коляното докрай.

- Кои са трите най-важни фактора за дългия живот на ставите и добрата им функция?
- На първо място е доброто телесно тегло, особено за ставите на долните крайници, добрата мускулатура и движението. Това са трите най-важни неща. Нещо, което сами можем да направим, но се изисква концентрация и упорство.

- И на финал - какво искате да кажете на колегите си - тези, които тръгват за чужбина и тези, които остават в България?
- Няма значение къде ще работят, важното е да помагат на хората и да бъдат много добри в това, което правят. Защото да си лекар - това е най-отговорната работа. От теб зависят здравето и животът на хората. Разбира се, че им препоръчвам да работят в България, защото имаме нужда от добри специалисти.