Това прогнозира председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) пред журналисти, цитиран от Инвестор. Той участва в 7-та Енергийна конференция, организирана от Българския енергиен и минен форум (БЕМФ).

Иванов уточни, че двете централи - AES Гълъбово и КонтурГлобал, имат дългосрочни договори. Според оценката на Световната банка те могат да участват на свободния пазар като разликата между постигнатата на пазара и договорената цена се покрие с т.нар. "договори за разлика". Сумите могат да идват от специален фонд - в българския случай Фонда "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС). Виждането на Европейската комисия (ЕК) обаче е, че договори за разлика могат да се прилагат само за сертифицирани производители - зелени централи и когенарации.

Според Иванов решение може да бъде намерено след преговори между българските власти и централите, в които ЕК ще бъде модератор. КЕВР обаче не би била страна в подобни разговори, уточни ръководителят на регулатора.

Преговори между властите и централите не се водят, обясни и Иван Цанков, изпълнителният директор на AES България. Според него няма никакви проблеми договорте за разлика да бъдат прилагани и за топлоелектрически централи, въпреки че действително в Западна Европа те досега са прилагани основно за зелени производители.

 "Договорът за разлика е един финансов инструмент и има много вариации", каза още Цанков и посочи, че разликата между ТЕЦ-те и зелените производители е, че на централите, използващи възобновяеми източници, се заплаща преференциално само произведена енергия, а при въглищните има и цена за разполагаемост. Цанков уточни, че и в момента двете цени са разделени и може да се направи схема за покриването чрез договори за разлика.

Дългосрочните договори са една от пречките за пълната либерализация на енергийния пазар. У нас те са сключвани с няколко вида производители - зелени централи и когенарации като част от политиката на Европейския съюз (ЕС) за насърчаване на зелената енергия и иновациите и с двата американски ТЕЦ-а в Маришкия басейн като част от договорите за изграждането и модернизацията на съоръженията.

От водените досега разговори се търсят варианти за излизането на тези две централи на свободния пазар, но не и за прекратяване на договорите с тях. Пред журналисти зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков уточни, че това е само хипотеза и в Министерството на енергетиката не са разработвали варианти, ако има становище от ЕК, че тези договори трябва да бъдат прекратени. ЕК разследва има ли незаконна държавна помощ в договорите за двете централи. От Брюксел още не са се произнесли със становище по казуса.