Акцентът е в огромното и все още неразкрито богатство на България. Това каза в интервю за Дир.бг проф. Оля Харизанова, зам.-ръководител на проекта и зам.-декан на Философския факултет на Софийския университет.

Мега проектът е на консорциум "Наследство БГ" и получи европейско финансиране в размер на близо 30 млн. лева миналия месец. Той включва 4 университета, 7 института на БАН и Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". В проекта е включена минералната баня в "Овча купел", която е паметник на културата и ще  бъде възстановена.

Оля Харизанова е професор по Информационно-търсещи системи и доктор на философските науки в Катедра „Библиотекознание, научна информация и културна политика“ на Философски факултет към Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Завършила е Факултета по математика и механика на СУ „Св. Климент Охридски“ (1983 г.). Автор е на 92 публикации (от които 17 книги) за информационни технологии, комуникация и реторика, конкурентоспособност на информационния сектор, конкурентоспособност на българския бизнес. През последните 15 г. е участвала в реализирането на 36 проекта (в 12 като ръководител), повечето от които са свързани с развитието на информационното общество, ИКТ-практиките, разработването и разпространението на електронно съдържание, електронно обучение.


- Консорциум "Наследство БГ" получи европейско финансиране по проект за създаване на център за научни изследвания на водата.  Появиха се обаче критики, че пари за наука ще "изтекат" за ремонт на банята в "Овча купел".  Какво всъщност предвижда проектът и какво ще се случи със старата баня, която от години се руши?

- През изминалите две седмици в медиите се появиха поредица от публикации, според които с пари за наука ще се „ремонтират бани“, ще се „лепят плочки“ и ще се изследват минерални извори. В някои публикации се стигна и до заключението, че „сериозната наука ще пие вода“. Тези публикации не отговарят на истината. Нашето предложение не е за изграждане на център за научни изследвания на водата.

Истината е различна и тя е следната.

Преди една година 12 от партньорите в Консорциум „Наследство БГ“, чрез водещата организация СУ „Св. Кл. Охридски“, подадоха проектно предложение с название „Изграждане и развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“.

То е по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (ОП НОИР), Процедура BG05M2OP001-1.001 „Изграждане и развитие на центрове за върхови постижения“, Компонент 4 „Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии“.

Крайната цел на проекта е да се изгради Център за върхови постижения (ЦВП) с разпределена структура, мрежова свързаност между отделните модули, с алтернативни комуникационни канали, със съвременни условия за научни изследвания и развойна дейност, за разпространение и трансфер на знания, с принос за икономиката, социалната сфера и околната среда.

За изграждане на Център за върхови постижения „Наследство БГ“ ще си партнират следните образователни и научни организации: СУ „Св. Кл. Охридски“,  Технически университет – София, Университет по архитектура, строителство и геодезия, Национална спортна академия „В. Левски“, Национален институт по геофизика, геодезия и география при БАН, Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, Институт за изследване на изкуствата при БАН, Институт за литература при БАН, Кирило-методиевски научен център при БАН, Институт за балканистика с Център по тракология „Проф. Ал. Фол“ при БАН, Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ и Регионален исторически музей – София.

Всички те са важна част от националната научна инфраструктура в сферите на културното наследство (КН), а така също културните, творческите и рекреативните индустрии у нас.

Сега имаме шанс да покажем нова визия за превръщане на културното наследство в реален ресурс за креативните и рекреативните индустрии.

Редно е да признаем, че осъществените инициативи в тази област са много, голямо е и количеството на вече разработени проекти в сферите на КН. И все пак на българското наследство продължава се гледа като на „нещо идеално“. То продължава да се възприема като нещо, което само по себе си е с висока стойност или даже неоценимо, но не и като база за бъдещо развитие.

Ние обаче сме убедени, че е крайно време разпилените частици от наследство на България да започнат да се подреждат в едно цяло, а изграждането на ЦВП „Наследство БГ“ да допринесе за иновации както в научната сфера, така и в социалната сфера, и в икономиката.

Материалната и технологичната инфраструктура на ЦВП „Наследство БГ“ ще е разположена на 10 различни места в столицата: сгради на СУ, сграда на УАСГ, сгради на ИЕФЕМ, ИЛ, ИИИзк, КМНЦ, НБКМ и др.

Само една от тях е баня „Овча купел“ (сега в руини) и по-конкретно част от нея (бившият административен блок).

В тази сграда, след като бъде възстановена и отново заработи, без да се нарушава нейното предназначение и функции, ще се реализира проектен модул „Изграждане на лаборатория по „Социални иновации, рекреативен хюмън дизайн и нишов туризъм“.

Водещи партньори в този проектен модул са НСА „Васил Левски“ и РИМ (София), а асоцииран партньор е Столична община.

Във връзка с техническата и технологичната инфраструктура предвиждаме изграждане на специализиран Data-център „Наследство БГ“ и Интеграционен портал „Наследство БГ“ за осигуряване на широк достъп до резултати от работата на екипите, до ресурси и услуги.

- Името на консорциум "Наследство БГ" говори за доста мащабна дейност. Какви изследвания ще се правят в научния център и какви ще бъдат практическите ползи от тях?

В новата инфраструктура ще работят учени според специализацията си, но в интегрирани екипи за интердисциплинарни изследвания и практики. Следва да се отбележи, че към момента различни екипи работят усилено, но постигнатите резултати (по различни причини) са фрагментирани и затворени като продукт в тесните граници на отделни институции. Сегашното състояние може да се сравни с разпилян и все още неподреден пъзел, за който някои елементи даже липсват.

Обекти на КН ще бъдат изследвани и относно социални, икономически и екологични ефекти. Резултатите ще са пряко приложими в практиката, свързана с жизнения цикъл на процесите в науката, образованието, социалната сфера, бизнеса. Реален принос се очаква от формирането на корпуси от нови знания или значително подобрени знания, разработването на приложни продукти и електронни услуги.

ЦВП „Наследство БГ“ ще работи за подреждане на пъзела „българско наследство“, като обработи, опише и осигури свободен достъп до образци на КН (във вид на текст, аудио, видео, продукти с виртуална реалност и пр.).

Интеграционният портал на ЦВП „Наследство БГ“ ще осигури достъп до разкритите обекти чрез информационна система, базирана онлайн.

Разработените от ЦВП продукти и услуги (на няколко езика) ще бъдат разпространявани сред училища, читалища, сдружения на различни общности в България и чужбина. Те ще бъдат достъпни и за бизнеса за последваща употреба.

В тази връзка ще бъдат създадени условия за функциониране на множество специализирани звена, като: Национална образователна телевизия (базирана в сградата на ФЖМК, СУ), Централна научно-изследователска лаборатория за документиране и моделиране на недвижимото културно наследство (ЦНИЛ-ДМ-НКН) (базирана в сграда на УАСГ), Централна научно-изследователска лаборатория за консервация и реставрация на недвижимото културно наследство (ЦНИЛ-КР-НКН) (базирана в сграда на УАСГ), Лаборатория „Виртуална история на българската литература“ (базирана в сградата на ИЛ БАН), Лаборатория „Интерактивна карта на изкуствата в България“ (базирана в сграда на ИИИзк БАН), Дигитален архивен център за движимо културно наследство с 2 броя лаборатории и Лаборатория „Дигитален етнографски музей“ (базирани в две сгради на ИЕФЕМ БАН), Лаборатория по консервация и реставрация на документално наследство (базирана в сградата на НБКМ), Лаборатория за консервация и реставрация на книжовни паметници (базирана в сградата на УБ, СУ) и др.

Към проектното предложение, за да покажем каква ще е дейността на лабораториите и центровете на ЦВП „Наследство БГ“, ние сме приложили готови за изпълнение (разработени) 64 проекта.

Например: „Ръкописното наследство на България от 15 до 19 век – неизследвани територии“, „Молитвени пътувания – документална база данни за българските поклонници до края на XIX в.“, „Преводно и оригинално в българската средновековна книжнина“, „Дигитализиране, анотиране и семантично индексиране на обекти от българско културно наследство за различни софтуерни приложения“, „Разработване на интелигентни софтуерни услуги и платформи за персонализирано търсене и споделяне на културни обекти в дигитални библиотеки“, „Разработка на интелигентни софтуерни платформи за създаване, споделяне и развитие на образователни видео игри, свързани с културното наследство“, „Създаване и използване на мобилни видео игри и виртуални среди свързани с културното наследство“, „Рекреативните екосистемни услуги – фактор за опазване на природно наследство и устойчиво регионално развитие“ и мн. др.

Особено внимание ще отделим на изграждането на Data-център за съхраняване на големи масиви от данни (Big Data), Лаборатория по дигитална хуманитаристика, Лаборатория „Виртуална реалност“, Лаборатория „Интеграционен портал“.

За целта ще бъдат оборудвани и няколко Мобилни лаборатории „Дигитализация и виртуализация на културно наследство“, които да работят „на място“ – там, където се съхраняват или са открити обекти на КН.

И още... За първи път у нас, в рамките на ЦВП „Наследство БГ“, ще бъде изграден Институт по икономика и управление на културното наследство с 5 обсерватории – „Оценка на социалните и икономически ползи от опазване на културното наследство“, „Ролята на публично-частното партньорство за опазване и развитие на културно наследство“, „Наследството като фактор за устойчиво развитие на културния туризъм“, „Укрепване на връзки между институциите, ангажирани с културното наследство и туризма“, „Професионални услуги, продукти и пазари на труда, свързани с опазването на културно-историческото наследство“, „Разработване на маркетингови стратегии за популяризиране на културното наследство“ ).

Както е видно от изброеното, предстои голяма по обем дейност и решаването на трудни задачи в близките 5-6 години. Вярвам, че ще получим подкрепа и от институции, и от други научни звена, и от бизнеса, и от отделни граждани. Защото това, с което се захващаме, не може да е „самотно дело“. То следва да е наше, общо дело – да опазим рушащото се, да съхраним и покажем нашето наследство, да оставим наследство.