Коментари - Празникът, роден в трудни времена, който буди националния ни дух | Днес.dir.bg

ако позволите да се изсарказмя. Сорос е вашият народен будител и Соломон П. е негов пророк. А за учителя Дънов, нито дума.

Историята на празника е малко по-различна. Денят на народните будители е внесен (входиран съгласно народния будител Цветан Цветанов - учител по физическо от ВИФ :Г. Димитров") от министър Стоян Омарчевски в началото на 1922 г. Омарчевски е от бащите на "македонизма" дълго преди Коминтерна, Сталин, Тито и Димитров. Правителството на Стамболийски е в прегръдка с премиера Никола Пашич (същият, чийто паметник стои пред Скупщината в Белград) и преследва ВМРО и българското оттатък Гюешево. Край Вардар няма българи според Омарчевски. Същото правителство е силно и прави много за България, но същевременно и побийва. Оранжевата гвардия и Комитетът за селска диктатура са организации, пред които шпицкомандите на НДСП в Германия след десетилетие са детски маскарад за Хелоуин. Празникът е обявен с окръжно 17743 от 28.07.1922 г. като съществителното "будител" по своята дивотия не се отличава съществено от "входиране". Важното е било народът да отдъхне малко и да заобича властта. Колцина знаят, че Иван Вазов заради своето "Па ща си ти?" (въпрос на сърбин към македонско девойче) не е включен всред будителите? От такава гледна точка празникът на Омарчевски е откровено антибългарски. А днес всеки пейтриът те съветва да четеш Вазов, когато се осмелиш да се обадиш, че почерпката на миниатюрни маскирани духчета не те прави по-малко българин. Поне моето родолюбие не страда от бонбон за малък страховит дзвер. Ако един весел маскарад може да подкопае любовта ни към Отечеството - за каква любов говорим въобще?

Честит празник, българи! Поклон пред делото ви, будители!

Да живее България! Ще пребъде България! Въпреки соросоидните поробители , които вредят основно на себе си - мноооого има да плащат... по силата на вселенските закони....горко им....

ако не знаете, хора..елате, елате, ако не сте видяли жива горила на сорос и иван костовата црензура — елате да видите, как трие!! Аз едно време видях на Пловдивския панаир, ама тази е по-рошава! европейцка горила е!

Под големия крив орех на гробищата, седнали на сянка, ковяха косите си Лъжлив Съби и Нено Сенегалецът. Преди няколко дена бяха взели от черковното настоятелство сеното и сега се готвеха да косят. То какво сено в гробище, но хем да ги почистят и колкото за три добичета все ще се събере малко осига и буреняк. Защото всичката живинка на двамата се състоеше от две крави и „чичо“ — сериозното магаре на Лъжлив Съби. Клети сиромаси са и двамата. Дрехите им — окъсани, увиснали — и както са брадясали и неостригани от Коледа насам, отдалече ще ги помислиш за кукери. Нено е смирен човек, черен като арапин и вдовец. Свил се в сиромашията си като пашкул и все надолу гледа, ама Лъжлив Съби, леле, мале, чудото му го няма на три часа път оттука! Ако дяволите на оня свят се управляват от тричленна комисия, както е по нас, кога умре — той ще им бъде председател, гледаш го — една стиска човек и едното му рамо криво, ама очите му святкат като на котка в пещ и уж тебе гледа, а зад тебе вижда. И все се подсмива сякаш. Ей тъй, както си изтърсва лулата и си приказвате, ще те метне с някоя лъжа, че да се чудиш и маеш отгде ти е дошло! Затова му думат Лъжлив Съби. А пък прякор да измисля на някого — ще прилепне като лъжица в масло, та и с ръки-сапун да го триеш, не можеш го изчисти. Слънцето се беше подало над Синьовец, ухилено и голямо като петмезена тава. Кривият орех, разстлал сянка като козинява черга, достигаше чак поп Еньовия гроб, а точно под окачената на клона торба, дигнало крак, се пощеше Неновото шарено куче. „Джин-джан… джин-джан-джин…… Джин-джан-джин…“ — пееха косите и малките чукове редяха удар след удар. Като сложи последния удар точно на върха на косата, Лъжлив Съби стана, намокри бруса с кратунката, тегли го няколко пъти отдолу и отгоре върху острието и извика: — Хайде Нено, ставай, че работа ни чака! Аз ще почна от поп Еня нататък до могилата, защото има нови гробове и трънак, а ти удари надолу, из долчинката. Ставай, че днес е събота, та да ги подредим всички за утрешния празник! — И като изтърси лулата, мушна я в пояса, пипна здраво косата, поразкрачи се и почна. Гробът на поп Еня беше сравнен със земята. Само един килнат кръст сочеше мястото му. Като се доближи, без да прекъсва нъмлията си, Съби се провикна: — Прощавай, дядо попе, но до днес ти е попството! Наред ще ви бръсна сега всички ви — дръж се! Тънката коса засъска около кръста и поваляше високата кощрява, поникнала над главата на поп Еня. Като обръсна него и околните му, той с неправилна нъмлия се насочи към отдавна починалия си съсед и приятел Чеко Чолпана и отдалече му се обади: — Комшу, хайде, сапунисвай се, че ида! Свещ досега не съм ти палнал от пуста немотия, ама днес съм рекъл да те обръсна на света събота, че я колко си брадясал! Замязал си на протестантин! Тъкмо разчистваше съчките около Чековия гроб, кучето под ореха изръмжа, джафна веднъж-дваж и пак се наведе да се поще. Отдолу из пътя, който минава до самите гробища, се зададе Чековица, вдовицата, натоварена с цедилка, с мотика на рано и стомна в ръка. Зла и сърдита отдавна на Лъжлив Съби, понеже не можеше да понася шегите му, тя мина бързо край косачите, без да ги поздрави. — Много бензин си наляла в мотора, Чековице, префучаваш като аероплан и селям не даваш! — Ушите ти да зафучат на тебе, гдето сѐ подбив дириш! — Не се киселѝ толкова, а ела помагай! Ела дръж да обръснем Чека, че каквато му е остра брадата — има да подскача! — Да те обръснат вкоченясал, поразнико с поразнико, кога и от грях се не плашиш, и с мъртвите се подиграваш! — изрева вдовицата, покачи се на натрупана до нея пръст и продължи: — При него да идеш, че да се не върнеш! От гробищата да не излезеш гиди, дрипав циганино! Кърпата ѝ се беше свлякла на шията. Разрошена и страшна, тя сипеше огън и жупел без прекъсвания. Спокоен и усмихнат, Лъжлив Съби едва сварваше от време на време да пусне по някоя острота: — Не викай, не викай, а си забради кърпата, че ако се надигне да те види Чеко такава, веднага ще скочи пак в гроба! — И ти след него, и ти вдън земя да потънеш, просяко с просяко, и на и на целия ви род името да не се чуе! Дано черна чума ви изтръшка, гърлица да ви загърли и дъно и място да няма за вас!… Огънят вече беше барабанен. Решена да унищожи противника си без остатък, Чековица кълнеше ужасно, гребеше буци пръст от купчината и хвърляше бясно през оградата. Лъжлив Съби се понаведе ухилен и извика: — Поправи си мерника, Чолпанке, че надхвърля! Ще цапнеш Нена, Ненаа — хубостта на селото ни ще затриеш. Нали уж щях да ти сватувам за него? — Самодиви да ти сватуват, куче проклето, и таласъми да ви тропат по полиците! Дано черна котка те прескочи, като пукнеш, та на вампир да се преобърнеш!… Разпенена, прегракнала, тя реши да намали разстоянието и да атакува; затова се срина от купчината, прибягна, покатери се на гробищната ограда и сякаш вече не викаше, а джавкаше: — Да пукнеш, да треснеш и ти, и майка ти, и баща ти, и децата ти! — Ненооо — провикна се пак Съби, — ела, ела, ако не си видял жива горила — ела да видиш! Аз едно време видях на Пловдивския панаир, ама тази е по-рошава! — Хи, хи, хи… — кискаше се Сенегалецът, облегнат на косата. Голямата му уста се беше разчекнала чак до ушите, а здравите му зъби се белееха на слънцето, сякаш беше лапнал буца сирене.

ако не знаете, хора..елате, елате, ако не сте видяли жива горила — елате да видите, как трие!! Аз едно време видях на Пловдивския панаир, ама тази е по-рошава! европейцка горила е!

ако не знаете, хора..елате, елате, ако не сте видяли жива горила — елате да видите, как трие!! Аз едно време видях на Пловдивския панаир, ама тази е по-рошава! европейцка горила е!

дира изтри всички класици на "преходА" и унищожиха разликата между турското робство и управлението на циганина костов!

цензурите на костов, розовобузкото, джендърите на евреите... вземете си почивка, смръкнете по едно бело, което продавате на децата по училищата за здраве, и чак тогази мислете за своя цихганин, като за кралицата на англия... хахахааа

цензурата на дойче веле, костов и царя трият български класици! покварата на сорос ер повсеместна!

цензурите на костов, розовобузкото, джендърите на евреите... вземете си почивка, смръкнете по едно бело, което продавате на децата по училищата за здраве, и чак тогази мислете за своя цихганин, като за кралицата на англия... хахахааа

цензурата на дойче веле трие български класици! покварата на сорос ер повсеместна!

Пари, пари, пари! - рекъл едно време Наполеон I и зяпнал беше да глътне цял свят; пари, пари, пари! - думат нашите букурещки народни базиргени и слухтят де кой ще да умре, за да му лапнат имотецът; пари, пари, пари! - думаше наш кир Михалаки и беше - чорбаджия. Парите са ум, парите са чувства, парите са живот, парите са бог. За пари Генович е станал шпионин, Найденов мекере, а Михайловски подлец - само нашите букурещки патриоти не работят за пари в кафенето, а за да им се смеле ястието в стомаха. Но от сичките тия златни телци достоен за нашата дълбока почит и за нашето високо внимание е кир Михалаки. А неговата орисница е обща за сичките "велики" хора, неговата съдба е по-трагическа и от Дон-Кихотовата. Седим срещу Вознесение с дяда Обрешка Картункович на пътя и гледаме как си играят децата на "пещ-пещ-пещице". Отдолу иде кир Михалаки и като върви, сякаш че и дуварите му думат: "Машаллах, машаллах! Голям човек, умен човек." А голям и умен човек беше кир Михалаки: шкембето му - де можеш направи такова шкембе - да събереш шкембетата и на шестех букурещки трътове, макар те и повече народен имот да са изяли; главата му - пет такива глави, каквото има "нашето доктор", макар то да е професор "на букурещкото медицинско факултето" и с конския си ум е зачудило и мало, и голямо. Главата и шкембето на кир Михалаки нямаше ги по сичките салхани. В шкембето му свободно можеха седна пет души турци и да пият кафе; в главата му с трийсет яйца гъска да насадиш; а гърдите му - гърди нямат нашите чорбаджии. Лицето на кир Михалаки мязаше на подница, носът - на мухлясал грозд, ръцете - ръцете му се не виждаха отпред; а крака - само от краката му да направиш 5-6 попа. Отзад кир Михалаки беше някак по-деликатен: вратът му - като талията на свинята, гърбът - като табашки кош, а под гърба - кръгла манастирска трапеза. - Бягайте беее-й! Бягайте! Чорбаджията иде! - извика едно от хлапетата, като зърна кир Михалакя, и обърна пети, та побягна като опърлено. Децата - едни избягаха, други като втрещени се прилепиха до дуварите, зачевъркаха носовете си и със страх чакаха да измине селският бик. А кир Михалаки - вятърът надул шкембето му като гемеджийско платно - плува ли, плува! "Их! Да има кой да ти избоде с някоя главня едното око, ще замязаш на циклоп" - рекох аз на ума си; защото тамам тогава учех гръцката митология. Но преди да посегне някой да избоде окото на кир Михалаки - кир Михалаки пресегна и улови едно хлапе за ухото. "Магарета ниедни... за вас черква няма, а? Хайде да се молите богу за бащите си и за майките си." "Оле-ле! Чичо Михалаки, откъсна ми ушенцето!" - извика хлапето и се изкриви тъй, както не се е изкривявало и в ръцете на учителя си. Кир Михалаки пусна хлапето и подкара сичките гологаши сополковци да идат да се молят богу. "Тъй и Наполеон е теглил ушите на народите, дорде най-после и него уловиха за ухото и го заведоха да се моли богу на св. Елена" - помислих си аз тогава. Но тъй е и сега: светът,сякаш, направен е един други за ушите да се теглят. А като погледна, ушите на българите видат ми се много големи - май-май магарешки. - Кольо бе, ти защо побягна, като видя чорбаджията? - попита дядо Обрешко хлапето, което беше вече излязло и подскачаше пред нас с коматче ръжен хляб в ръката си, от което, като отхапнеше, изтриваше си и сополите. - Побягнах зер, че той тегли за уши. - А че защо тегли? - Защото е чорбаджия. - Ами защо е чорбаджия? - Хайде де! Защото има пари. - Ами ако да нямаше той пари, ти нема не щеше да бягаш? - Е-хе! Ще бягам аз ! Нямаше да грабна тогава тоягата на татя, пък да го закарам на блатото да го напоя - каза хлапето, но като се озърна, изведнъж улови дънцето на потурките си и не чу се - не видя. Погледнах: вятърът се обърнал отгоре и шкембето повлякло кир Михалаки надолу. Кир Михалаки върви, а с него и жената на Мита Ченгелят с пеленаче дете на ръцете си и с още четири други подире си, накичени със сичкия салтанат на сиромашията и едно от друго по-дребни. Ченгелка плаче, а кир Михалаки се подсмива под мустак. - Моля ти се, кир Михалаке, имай милост от бога - пусни Мита из хапуса. За 30 гр/оша/ цял месец вече как лежи - а аз сама жена какво да правя? Толкова деца, а залък хляб няма вкъщи... от вчера не са яли... - А че не съм те карал аз да раждаш толкова деца. Сиромаси хора сте - да сте правиле икономия. - Оох, не думай, кир Михалаке, каква кумания да правиш, като кума -той по сиромах от нас? За дрешки, за свещи, за туй - за онуй, се ние си харчиме. Само попът - невидяло му се попството, - само той ни зе 9 гроша за кръщене. Пък с 30 гроша кое първен? И то пак отколе да сме ти платиле тия пари, ама на: магарето го притисна глината, свинята я убиха у вас в градината, а кокошките - ако не вярваш, ела виж - до една изпукаха от пипката... Няма, няма отде да зема; една верига и една черга бяха остале, и тях донесох у вас... Не зная вече какво да правя! - То не е моя работа. Хилядо пъти ти казах: донес 30 гроша, пък си земи и чергата, и веригата, и мъжа... Ако не - хайде, деф ол бурдан; ако ти е мил мъжът, иди и леж с него в магарешкия рай! Аз й казвам да е правила икономия, тя ми разправя, че кумът, попът и магарето й биле криви! Бе хей, мерет, пари ако нямаш, ум барем в главата си нямаш ли? Разбери какво ти хортувам. - Оох, ох! Смили се, кир Михалаке, какви пари и какъв ум искаш от жена? Който има в кесията, той има и в главата, ами аз? Тежко ми и горко с толкова деца!... - Ха! За тая хората - "бог да прости". Затова ти казвам аз, че мене ми трябват пари - пари - парииий! Разбра ли? Донес 30 грошовца - пък да пусна мъжецът ти, разбра ли? - Разбрах... - едвам продума Ченгелка и с края на кърпата си зе да си трие сълзите. А кир Михалаки извади кърпата си из пазвата и изтри потът от прекрасното си лице. "Умори ме май с проклета жена" - изпъшка той и тръгна след шкембето си. - Пари да те парят по дроба! Веригата, що ми си зел, дано на шията ти ръжда да я изяде! А с чергата ми носилото да ти покрият! - пропя, или се едно проплака Ченгелка след кир Михалакя, и влезе в къщата си да набере бурен и да нахрани децата си. * - Бабо мари, защо не духнеш туй пусто кандило, ами свети на котката, та драще по рогозката и ме не оставя да заспя? - Грехота е бре, синко. Как да го духна, като тая нощ ще се вознесе господ? - Аз пък мислех, че ти ще се вознесеш; гледам те замязала си на вампирин. - Ех, баба, де тоя господ? Който е праведен, само той се вознася; ами аз - какви добрини съм сторила? - Изгаси кандилото - ето ти една добрина. Среднощ е вече, господ трябва да се е вознесъл. - А че зная ли? Ако се е вознесъл, то да го изгася, пък утре запали ща го по-ранко, хайде. Баба стана да духне кандилото, но тамам да посегне, изведнъж 5-6 пушки изгърмяха наблизо нейде в махалата и тя остана като потрещена. Пушките повториха и вик: "Юря! Юря! Юря!" - понесе се по сичката махала. Баба хвана да се кръсти и да бие поклони. - "Бабооо, господ се вознася - чуеш ли?"- "Мълчи бре! Какъв господ? Това се обирници." А пушките гърмят и виковете цепят дори небето. - Прощавайте бееей! Прощавайте, добри хора! Отивам вече - изрева гърлото на кир Михалаки. "Чуеш ли, бабо, кир Михалаки се вознася; чуеш ли, ангелите го влачат въз баиря?" - "Млъкни бе, поразийо, какви са тия ангели от тебе, това са хайдути. Отиде добрият човечец!" - "Моля ви се, братя! Моля ви се като на бога - недейте ме затрива. Пет дечица имам..." - вика кир Михалаки, но тъй като че ли се дави. "Не съм те карал да раждаш толкова деца" - отговаря свети Архангел и ножовете без икономия плющат по гърба на кир Михалаки. Вознесение! "Бабооо, вознесе се вече - хайде изгаси кандилото." И наистина - баба ми не беше дотолкова диван: позна, че не господ се вознася, а кир Михалаки, и от страх да не зърнат и нея ангелите и да додат да я вознесат, тя духна кандилото и влезе да се моли богу под чергата. И, слава богу, котката престана да дращи по рогозката и аз си заспах. На другия ден, Вознесение Христово, цял град празнуваме вознесението на кир Михалаки. Едни приказваха, че видели как ангелите метнали на шията му верига и на главата му положили венец - нажежена перостия; други учеха, че кир Михалаки вече се е посветил и в раят със синовете на бога яде попара; а трети проповядваха, че ангелите вознесли и три торби с пари: а това не е било лъжа, защото и бог, като чорбаджия, без пари и той надали ще може да има ум. Но аз зная само това, че на Вознесение Ченгелка запали на св. Мина свещ за 10 пари, но то затова, че мъжът й не беше вече в хапуса. Кир Михалаки с пари откупи се и от бога. След един цял месец затвор не в магарешкия, а в божия рай кир Михалаки си дойде, но само без пари, без ум и с име, прекръстено от чорбаджи кир Михалаки на Михал. И тръгна Михал да разказва на раята си за своя чорбаджилък и за своето вознасяние, и децата не бягат вече от него, а изскочи едно отпреде му, па го бодне с пръстче в шкембето и рече: "Какво имаш тук, Михале!" Михал каже. "Ами кога си ги изял? Когато беше чорбаджия ли?" А друго отзад плюне на пръстчето си, пък се затече и бъзикне чорбаджията. А дядо Обрешко се смее, смее, смее и дума: "Не стига на магарето крастата, ами и мухите го хапят."

цензурата на дойче веле трие български класици! покварата на сорос ер повсеместна!

а цензурата на костов и медиапул трие ли трие по заповед на габриел и онова нещо, царя... каква перверзия да триеш български класици, а дойче веле.

а цензурата на костов и медиапул трие ли трие по заповед на габриел и онова нещо, царя... каква перверзия да триеш български класици, а дойче веле.

костовата цензура най-джендърската в цяла европа!

на косстовия цензур на "царя!" не му се четат мнения на класици!

на косстовия цензур на "царя!" не му се четат мнения на класици!

на цензурата не и се чете, тя си знае потурски от страна на бай костов с лилявите венци ! на косстовия цензур на "царя!" не му се четат мнения на класици!

на цензурата не и се чете, тя си знае потурски от страна на бай костов с лилявите венци!

Извод: бизнесът в "независима" от турция бълхария все още е кирмихалакевски!

Добре постъпват децата.Какви одухотворени лица на Раковски,Ботев,Вазов?Това са истински будители.Те са надминали времето.

Празнуват вчера Хелоуин, днес празнуват Будители....

България не веднъж е била "държава на духа". "О мощ проявена на дух благороден, пред свойта България завета разкрий: делата остават, човек е преходен! Народът е вечен в това, що твори!"

най овчия и заспал народ празнува деня на Будителите....

Какъв смисъл има да отдадем почит на иначе достойни българи, след като сме се съгласили доброволно да ни избиват ежедневно ненаказуеми ц-гани, на които даже са ни отнели правото да им казваме това, което са-вижте как написах думата, за да не ме изтрият почитателите на будителите. Когато ни убиват казват че са единични случаи, когато негодуваме сме расисти. Забранили са половината думи в езика ни, заменяйки ги с политкоректен бълвоч-това даже в османската империя, от която са ни събуждали будители не е било. Г-жа Бъчварова когато беше министър открито заяви, че дедите ни са никои, но честваме будители. Ежедневно се лее омраза и помия към братки народ и страна, но ни е забранен "език на омразата", иначе честваме будители. Вчера беше Хелоуин, заляха ни статии калко е важен и интересен, но почитаме възрожденци. Всеки ден ни заливат новини за роклички и чорапки на някакви английски принцеси, но да, колко велико е Възраждането. Толерират се чужди религии и култури, а нашата се подлага на съмнение-вижте Дойче веле какво казва за турското робство, че е мит. Пренаписва се историята по най-неграмотен начин, в учебниците заявяват че е добре мъж да се увлече по мъж. Всяка смела мисъл се обявява за "фейк нюз-хубави български думи", смелото говорене е "хибридна атака и език на омразата". Всяко второ дете се казва Никол, Патрик, Джейсън, Бианка, Стивън, но сме с буден дух, нали. 3 милиона българи са се запилели в чужди страни и децата им говорят на английски в скайпа с бабите си. Иначе да, поклон към будителите. Кого будим и от какво? Киряк Стефчов така добре си живее в Империята, защо го безпокоите, той е така успял в живота.

Нашите будители са велики хора. А те са такива, защото са оставили светла диря, изобилие от духовност в нашите души. Думата будител е изключително точно поставена. Те самите са пробудени, извисени, съзнаващи хора, лишени от Его, хора, отдали живота си за просвещението и издигане духовността на нацията. И сега имаме такива хора. Лесно ще ги открием, ако сме спокойни и трезви. Нужно е да се обърнем към вътрешната си същност, да заживеем в настоящето, да спрем да хулим и обвиняваме. Разбира се не трябва да се примиряваме с пристъпността и корупцията, които са резултат от действията на несъзнателното в нас. Трябва да си съставим ясна картинка на това кои хора са успели. Във всеки случай не тези, притежатели на скъпи коли и къщи незнайно по какъв начин придобите. Трябва да съдим по хората за това какво са допринесли за обществото. Нашите будители са именно такива!

Тая държава барабар с населението и е умряла , а не заспала , на нея и реаниматор не може да и помогне, за какво будене става въпрос ?!

Честит Празник Българи! Поклон пред всички, които и днес продължават Тяхното дело.

От будители може да има нужда само заспал народ.

на многая лета за праздника! все пак духът е преди цензурата на костов, дира и всички останали , които и днес биха продали собствените си будители. къде от незнание, къде от манипулиране, къде от чиста алчност, или комбинация от всичко...

Мълчат.... А журналистите които трябва да са гласа на обществото....се чудят на кой спонсор да се мазнят по напред. Да се хвалим с отминали времена....и да мълчим за настоящето... Айде да погледнем в момента себе си и да видим кумирите които ни предлагат....формат ала Биг Брадър.

сметайте колко минуса ми е напраскал игноранта на костовизацията (разбирай напълването на европа с "таланти" като лиляводрагалефианеца). и сметайте какви права има да налага мнението си над раята! или гоите, както щете!

Ако не бъдем лицемери,трябва да си признаем,че този празник е излишен.Какъв национален дух,когато българинът е най-големият чуждопоклонник.Приема чужди празници-Хелуин,свети Валентин и др .Кръщава децата си с чужди имена-Майкъл,Дейвид,Никол,Джорджия и пр.Говори и пише на английски. Всички имена на български фирми са на английски.Всички реклами и заведения,на английски.От висок "национален дух",до сега са избягали 3 млн.българи от България.От висок "националин дух ",България умира!!!

до поредният неграмотен трол на костов и ман гализацията му - 2018-11-01 09:04:28 Руския (нерегистриран). колко пъти ще трябва да обяснявам, че това не е на руски, както "на многая лета", а джедърски игноранти, които управляват ес и еп?

някой трие мнения и на този праздник. да не е игноранта на дира? цензурата на велика албания? или е просто дежурния на медиите, разпространяващи фейк нюз, соросд, костов и габриел?

Нелепо и бутафорно звучат всички тия препратки към нашето Просвещение. Огледайте се! Никога България не е била толкова жалка и порутена. Днес сме свидетели на тотален срив на всички морални и духовни ценности които някога народните будители са привнасяли столетия наред в нацията ни.... Англоезичната култура понастоящем е превзела на 100 % духовното пространство на българите. Но едва ли нейното присъствие може да се определи като духовно. Безподобното в нашата история чуждопоклонничество и преследване на чужди нам ценности, запраща българите право в небитието....За какви просветители става дума на фона на тази всеобща цигания, терор, насилие, произвол, хаос, чалга и мизерия, погубващи обществото ни !?

Днес върви лумпенизация на обществото , за какво будителство ми говорите , вероятно нещо свързано с Буда ще да е. Да живей Тиквата , тиквенизацията и Хелоуин.

четейки опорните точки на глобализаторите, които се изразяват главно чрез техните платени тролове и цензуратори по медиите стигам до извода, че иродщината на джендъризаторите е клала така, както и турчин не го е клал. инак будителите едва ли са искали нещо повече от свободата, която им е била отнемана надконституционно и правночовеческо точно от най-колемите толерасти!

Ако не излезем спешно от ес и нато, скоро няма да можем да празнуваме какъвто и да е български празник. Още малко остава, и либерасто - джендърите, ще щракнат капана зад гърба ни, и ще ни поробят завинаги., ще ни забранят всичко нормално, и ще ни наложат всичко извратено. Вън от ес и нато веднага, либерастите по занданите.

в този ден си спомнете за всички онез, продатели, които искаха и ви сложиха намордник на мненията! спомнете си за всички от същите, които ви грабиха, грабят и сега, крадат и отчитат дейността си при офшорните си блата на "демокрацията". спомнете си и за всички онез, които ни представяха света само в лозунги. и си спомнете, че нищо не се е променило от Ботевите Произведения до днес.

Изкам да изкажа моята благодарност към едно отче,което е мой личен будител, а именно отец Валентин Ноцков от Чикаго.Моля ви, ако някой има контакт с него да му го предаде.Този човек остава мълчалив светец пред Бога. Целувам с признателност десницата му!

все пак хубав праздник пожелавам на осмелилите се да си вдигнат гласа, срещу цензурата на джендъризаторите, които за пари могат да направят всичко. в т.ч. да продадат майките си, както и направиха, за едното всеобщо-джендърско веселие, платено от евреите!

някак си долу и у лево бе пратен праздникът на Народните Будители. джендъризъторите, както и османската империя не са се нуждаели от будители, а от медиатори - приспиващи народите. аако някой се опита да повдигне глава срещу робството на евреите, то не, тя не бива отрязвана, както във въз хваляваното от дойче веле турско робство. а брутално цензурирана и обявявана за антисемитска, ксенофобска, десно-радикална и нацистка. в днешните медии няма да намерите будители, а само будали, които печелят пари благодарение на това, че приспиват обществото с мантрите на неолиберал-фашизма на евреина сорос!

явно на повечето е трудно да разпознаят Любен Каравелов и виждат в него Ботев, защото друг с брада не знаят. Жалко и за вас и за България!

Честит Празник,българи! В статията са изброени плеяда от имена на именити сънародници,отдали всичко от себе си за кауза.Поклон! Днес будители няма.А огромна нужда от пробуждане има.Днес цари едно робско блато,много лъжа,много злоба и ненавист между самите българи.Европейците наричат тяхното Средновековие "Тъмните/мрачни векове".Днес,България живее в тях.

този празник е лишен от смисъл. какво чествате на този ден ? (аз сън далеко и не ме вълнува) Йоан Рилски... будни будни ми дебили

Ха ха !Какъв национален дух ???Българин и национален дух !