Празникът, роден в трудни времена, който буди националния ни дух

"...Първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало..."

06:39 | 1 ноември 2018 | Автор : Лилия Чалева 118 4807 Снимка: Булфото

Днес е един от най-светлите български празници - Денят на народните будители, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух, стремеж към образование и книжовност. Отбелязваме го с факелни шествия и е официален празник в страната.

Виж още Урок по родолюбие в "Старото школо" с Dir.bg

В българския календар Денят на народните будители е особен празник, защото в него се отбелязват исторически, политически, религиозни и културни подвизи, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал. Принос за това имат стотици и хиляди знайни и незнайни книжовници, наставници и просветители, борци за национално освобождение, вдъхвали вяра в собствените сили на народа за трудностите, пред които пътят на историята ги изправял неведнъж.

Сред тях са Свети Иван Рилски, Паисий Хилендарски, Григорий Цамблак, Владислав Граматик, Петър Парчевич, Петър Богдан, Матей Граматик, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Априлов, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Иван Вазов, Григор Пърличев, Александър Екзарх, Никола Бобев, Стефан Антонов, Иван Богоров и много други.

Към този списък може би всеки българин прибавя хората, които са го научили да чете, да пише, да знае историята си, да култивира в себе си ценностите, които изграждат обществата и личностите. Хората, които са го "събудили" и са отворили ума и сетивата му с писано и изречено слово.

Не са много нациите, които в специален ден почитат паметта и делото на предците си, които дръзновено и себеотрицателно са прокарали мостовете, по които се движим и днес.

И днес думите на Паисий имат своята актуална отправка към днешното време и будят националния ни дух и самочувствие:

"О, неразумний юроде! Поради что се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе. От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език, както и за това подред написах в тая история. И за това българите имат свидетелство от много истории, защото всичко е истина за българите, както вече и споменах".

Празник, който буди националния ни дух в трудни времена

Първото неофициално честване на празника е осъществено през 1909 г. в Пловдив.

В официалния ни календар обаче влиза в труден исторически момент - след поражението в Първата световна война, когато нацията е обезкуражена, икономиката плаща тежки репарации, обществото е в криза, а младите българи се лутат в търсенето на ценности. За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент, българите се вглеждат в делата на онези, които, в трудно време, с мощта на своята мисъл, са връщали равновесието и духовната стабилност на народа.

Гадината е 1922-а, на власт е правителството на Александър Стамболийски. Един от министрите му - Стоян Омарчевски, решава, че денят на Свети Йоан Рилски (по Грегорианския календар), който се почита като покровител на българския народ, трябва да бъде посветен на всички българи, допринесли за пробуждането и развитието на българския дух. Защото, както казва Омарчевски, "...първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало..."

Омарчевски е министър на просвещението от 1920 до 1923 г. По време на своя мандат строи 1115 нови училища в малките селища, освобождава от данъци детската литература, внася законопроект за учредяване на общодостъпни народни библиотеки; законопроект за поставяне на бюстове на заслужили българи в централната алея на Борисовата градина, предлага за гласуване в Народното събрание правописната реформа на акад. Балан. По това време СУ открива редица нови факултети.

Идеята за деня на будителите му била подсказана в писмо от обикновен български селянин, който написал, че трябва да отдаваме почит на големите българи, които са ни направили народ - Левски, Ботев, Каравелов...

Инициативата има и други бележити автори като народния писател Иван Вазов, проф. Беньо Цонев, проф. Любомир Милетич, а името на празника е идея на проф. Боян Пенев.

Пред Народното събрание Омарчевски, в мотивите за празника, произнася и следните думи, които ни подсказват за кои българи трябва да си спомним днес: "Когато е обезверен и объркан в духовните си ценности, българският народ търси упование и надежда в своето минало, във всички ония морални и културни качества, които носи в душата си... Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители. Те са малките и големите, знайните и незнайните, които не са оставили никога народните идеали да бъдат помрачени, надеждата и вярата за тяхното постижение да угаснат.

Те са най-верните изразители на спонтанната воля на българския народ към безкористно и всестранно развитие, самоопределение и утвърждение като културна сила. Те са живата и вечна връзка между миналото, настоящето и бъдещето, те са безсмъртната гаранция, че нашият народ ще прескочи всички съдбоносни изпитания и ще оцелее."

През 1923 г. с указ на цар Борис III 1 ноември е обявен за общонационален празник на заслужилите българи.

През 1945 г. празникът е отменен от комунистическия режим, който въвежда задължително празнуване на дати като 9 септември и 7 ноември - празник на "Великата Октомврийска революция", та дори рождения ден на Сталин - 21 декември.

Въпреки забраната Денят на народните будители е запазен в паметта на българския народ. В много селища на България този ден се отбелязва неофициално.

Празникът на народните будители е възстановен след 47 години с решение на 36-то Народно събрание през 1992 г. Идеята е на писателя и изключителен родолюбец проф. д-р Петър Константинов (1928-2011), председател на сдружение "Мати Болгария".

Тогава правителството изтъква следните мотиви:

"...А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвователност са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България...Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни..."

От 1991 г. Съюзът на учените в България отбелязва Деня на народните будители и като Ден на българската наука. С решение на Съюза на българските журналисти този ден става и Ден на българската журналистика.

Будителят не се ражда, не се назначава, не се създава. Да бъдеш будител е призвание и признание. Днес да бъдеш буден не е достатъчно. Всеки събуден до нас човек е стъпка напред към промяната...

На всички, които се чувстват будители, честит празник!

ИЗБРАНО