Обредният хляб в този семеен празник е украсен пластично - от тестото се оформят купните на нивата и домашните животни. Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. След четене на молитвата стопанинът разчупва питата с парата и първото парче от нея се оставя пред иконата за Бога, второто е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството. Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината. Обичаят повелява по време на яденето да не се става. Трапезата не се прибира, защото се вярва, че умрелите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.
По стара традиция преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва пън в огнището, наречен бъдник - специално отсечено дъбово или крушово дърво, което трябва да гори през цялата нощ. На празничната трапеза трябва да има седем, девет или 11 постни ястия: варен фасул, пълнени с ориз чушки или сарми, варено жито, тиквеник, ошаф, чесън, мед, орехи, жито, плодове, обреден хляб (боговица, богова пита, богов кравай, благословник), баница, зелник.
Колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината.
Днешната коледна елха замества бъдника (пън от плодовито дърво), който горял цяла нощ на 24 срещу 25 декември в огнището, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия бог, да му даде енергия и светлина. Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно - цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник.
Негово Светейшество патриарх Максим благослови всички християни и ги поздрави с празника Рождество Христово по време на вечерното богослужение за Бъдни вечер в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски".