Върховният касационен съд потвърди през 2015 г. окончателно присъдата на Вальо Топлото от 3 г. затвор по обвинението за умишлена безстопанственост и той влезе в затворническото общежитие в Казичене. Прокуратурата успя да докаже, че той не е положил достатъчно грижи за управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество, от което последвало неговото разпиляване в размер на 325 693,95 лева. Докато е оглавявал "Топлофикация", той е харчил огромни суми за джакузи, джет скъпи хранителни продукти, алкохол, услуги и др.

Димитров се възползва от възможността и осъдени лица да имат право да искат да излязат по-рано от затвора, отбеляза БНР.

Тази възможност беше наскоро отменена, след като двама от групата за отвличания „Наглите“ бяха на крачка от свободата с решение на първоинстанционния градски съд. Заради общественото напрежение втората инстанция ги спря, а депутатите оставиха предсрочното освобождаване само на преценката на затворническата администрация.

В случая с Валентин Димитров тази администрация казала "не".

Аргументите на шефа на софийския затвор и на самия Димитров ще бъдат изложени днес в съдебната зала, а решението на градския съд не е окончателно.

Валентин Димитров беше показно арестуван точно преди 11 години, когато вътрешен министър беше Румен Петков, а кмет на София – Бойко Борисов, с гръмките обвинения за пране на пари, валутни престъпления, безстопанственост.

По единственото приключило дело - това за безстопанствеността, съдът изрично уточни, че му налага по-ниско наказание, като компенсация за дългото разследване и съдебен процес – време, през което той е търпял ограничение на гражданските си права.

На 30 март 2016 г. Софийския районен съд оправда Валентин Димитров по делото за валутни престъпления. Прокуратурата тогава заяви, че не поддържа обвинението, поради факта, че според промените в Наказателния кодекс от 2015 г. деянието, за което е обвинен, вече не представлява престъпление.

Най-голямото дело срещу Димитров - за длъжностно присвояване на 6 млн. лв., обаче се точи вече години. Той получи присъда от 14 г. затвор на първа инстанция, но след това беше оправдан от Апелативния съд, а Върховният касационен съд върна делото.

От своя страна апелативните съдии намериха пороци в обвинителния акт и процесът стартира повторно на първа инстанция в Градския съд през 2015 г.