В предишните материали накратко описахме качествата и тероара на мавруда, мелнишкото, гъмзата и памида.

Но както виждаме, местното "винено население" вече е малцинство у нас. 
По рафтовете на магазините могат да бъдат видяни предимно "модерни" световни сортове: Каберне Совиньон, Мерло и много други.

Западноевропейските сортове в голяма степен са изместили нашите местни сортове и  за това има поне две главни групи причини, при това фундаментални.

Първата е имиджова. Когато един сноб, който се "пише" голям познавач  и  ценител на вината, поръча бутилка скъпо вино в ресторант или купи такова за романтична вечеря, той обикновено предпочита Малбек, Траминер или Пино Ноар, вместо Мавруд или, не дай Боже, Гъмза. Разбира се, не може да се генерализира в тази посока, но дори малцинството истински ценители да поискат да купят бутилка хубаво вино от български сорт, просто на пазара такова или се намира много трудно, или липсва.

Затова причините са комплексни и този материал няма за цел да ги обобщи или анализира.

По-скоро можем да потърсим основната причина за западната винена инвазия в обективните физически фактори.
Накратко, европейските сортове винено грозде са две главни групи: Източносредиземноморска: Тук се включват близкоизточните, сред които десертните доминират по обясними причини, но огромната група включва  и балкански и  кавказки (Саперави, Ркацители и и десетки други) сортове. 
Тук влизат описаните в предните статии Памид, Гъмза, Мавруд, ШМЛ и многобройни други стари местни сортове.

Втората група винено грозде е западноевропейската, включваща голямото семейство на Каберне, Мерло, Малбек, Пино Ноар и Гри и десетки и стотици други местни италиански и други сортове.

Сортовете грозде от източната, наричана още ориенталска, група, като правило имат значително по-големи гроздове, по-родовити са, но  и по-склонни към претоварване, ако  в "лакомията си" лозарят направи по-дълга резитба, т.е остави повече плодни очи с цел по-голяма реколта.
Един грозд на Мавруд или Мелнишко може да достигне  и  250-400 грама, като пример.

Добре гледана лоза ражда много, но не е в състояние да изхрани такава многобройна гроздова "челяд" и гроздето остава с ниска захарност, слаб екстракт и оцветеност на ципата, с всички произтичащи от това негативни последствия за вината, произведени от подобно грозде. За "капак", редовно претоварвана лоза отслабва и намалява устойчивостта си и  на болести, и на студ.

От друга страна, западноевропейските сортове първоначално са с много по-малки листа и  гроздове.
Старите клонове Каберне Совиньон от началото на миналия век са с 80-100 грамови гроздове, а тези на Пино Ноар дори с още по-дребни.
От това произлизат и някои съществени разлики в резитбите, които едва  ли интересуват средностатуистическия читател, но за да се натовари достатъчно лоза от сорта Каберне, понякога е необходимо да се оставят и до два пъти повече плодни очи при резитбата.

Плодните очи на западните сортове, най-вече френските и бургундските, в мнозинството си са  и по-издръжливи на студ и издържат до около минус 19, минус 20 градуса, което е и рекордната линия при вида Витис Винифера (винодайна, Европейска лоза). Сортовете от Източната група, които могат да им съперничат, са малко - Памид, Ркацители, останалите са с няколко градуса по-слабо устойчиви на зимен студ.

За вината от западноевропейски винени сортове не е необходимо да навлизаме в подробности. Повечето консуматори ги познават, за разлика от собствените ни вина, които обаче не им отстъпват по нищо.

Не е правилно и  не може да се твърди, че едно  или друго вино е по-хубаво, когато става дума за лични предпочитания и вкусове.
Факт е, че два от най-популярните западни  сортове - Каберне Совиньон и Мерло, са намерили у нас втора родина.

Биологично и технически, тези сортове успяват в някои райони на страната ни по-добре  дори от собствените с "родни места": при нас е по-сухо, лете е достатъчно горещо, почвената и въздушна среда е отлична за тях.
Съответно, от тях стават превъзходни вина, неотстъпващи на световните сортови аналози и купажи.

Повечето винени сортове от Западна Европа у нас,  са с чисто винено предназначение, т.е за разлика от Памида и Гъмза, които при добро желание могат да се консумират и като десертно грозде, Каберне, Мерло или Пино са с твърде дебели ципи и при тях това не е възможно.
В замяна на това, в и под тези ципи на гроздовите им зрънца, се съдържат достатъчно вещества, както багрилни, така  и  ароматни, за направата на едно наистина отлично вино на световно ниво.

Това, че няма да достигнем ценовите нива на френските  и италиански производители на тези сортове, от друга страна е добре за консуматора в страната, тъй като той има възможност да опита елексир на цена в пъти, ако  не  и порядък по-ниска от реномираните световни марки. При това за вино, напълно идентично или сравнимо по обективни критерии.

При вината няма място за местен патриотизъм. Гледано отстрани, това е смешно и дори жалко.
Всяко вино е една отделна вселена и можем да съчувстваме на  хората, които не притежават необходимите сетива да пътешестват  в нея.

Едно хубаво, теменуженолилаво Каберне е истински елексир и достоен за гравитационен център, около който може да се структурира едно хубаво, запомнящо се преживяване в отлична компания и атмосфера.

По подобен начин и една ароматна, смолиста рубинена Гъмза може да бъде уникално и дълго помнещо  се преживяване сред приятели и съответното празнично настроение.
Достатъчно е само вината да бъдат истински, а душевните и лични настройки - на необходимата вълна.

За разлика от българските сортови вина, в българските магазини е по-лесно да бъдат открити и добри вина от западноевропейските сортове, особено произведени от винарни, държащи на сериозното си реноме, а не кух лъскав имидж. Това се дължи не на последно място и  на големия брой нови лозови насаждения, които са предимно от западноевропейски сортове, предпочитани по ред причини, които изложихме по-горе  в статията.

Очаквайте следващите материали от българската винена поредица на ДИРБГ.

Прочетете още:

Мелнишкото и  легендите

 Вечният Памид

Тайната на Старата Гъмза