Тя уточни, че служителите, които представлява, имат сериозни проблеми с адресите, които се приемат от операторите на телефон 112. Причината била, че тези оператори не можели да разграничат кои повиквания са наистина спешни и кои не са. Това пък, от своя страна, водело до загуба на ресурс и сериозни конфликти с пациентите.

Ние не успяваме да изпълняваме спешните си повиквания и възникват сериозни конфликти с гражданите. Друг проблем е, че възникват грешки при приемането на адресите. В ситуация на спешност хората бързат, не дават точно адресите и ние губим допълнително време да се лутаме, да звъним на нашата централа, да се свързваме отново с тел. 112, да уточняваме адреса. Друг сериозен проблем, заради който искаме да се върне тел. 150, е, че преди, когато възникваха конфликти по адресите, се свързвахме с нашата централа и изпращаха полиция. Сега процедурата през тел. 112 е изключително забавена", обясни Кателиева.
 
По думите й в Европа единен телефон за спешни повиквания 112 има в 43 страни, като само в три държави - в Швеция, България и Финландия, операторите не правят достатъчно връзки с операторите на спешните медицински телефони.

„Навсякъде по света се съхранява и спешният медицински телефон като паралелен телефон", каза още Кателиева.

От своя страна, изпълнителният директор на Националната система 112 Стоян Граматиков заяви, че 50 на сто от всички сигнали на този телефон са медицински. Според него обаче еветнтуалното възстановяване на телефон 150 би било крачка назад и отдалечаване от развитите европейски държави.

В цяла Европа е тенденция и в момента дори Франция се подготвя за това нещо. В редица държави има подготовка да се минава към единен телефон, защото многото телефони объркват хората. Трябва да помнят всеки един телефон за какви услуги е. Има и много други предимства - например телефон 112 има локализация, ние можем да преценим дали човекът подава фалшив адрес", допълни Граматиков.

В края на миналата година от Министерство на здравеопазването съобщиха, че за първите 10 месеца на 2012 година при 8610 от всички обаждания към Центровете за спешна медицинска помощ гражданите са подали грешни или фалшиви координати, а лекарите са били подвеждани.
При 1230 от случаите медицинските екипи не са открили подадените адреси, а при 7380 от обажданията не са открити посочените в сигнала хора.