Защо Скопие се страхува от оста Сърбия-Гърция-България

stat
16:09  |  17 юли 2017 / Редактор Виктор Стефанов / обновено преди 2 минути

Тристранната среща между лидерите на Гърция, България и Сърбия, която се проведе Солун на 13 юли, предизвика истинска буря в медиите в Скопие.
Причината бе свързана с изявленията на сръбския президент Александър Вучич, с които той подкрепи изказаната по-рано позиция на министъра на външните работи Ивица Дачич, че би било погрешно управляващите в Белград да признаят Македония под конституционното й име, коментира Independent Balkan News Agency, цитирана от "Фокус".

В допълнение министър-председателят на България Бойко Борисов подчерта съвсем ясно, че европейският и евроатлантическият курс, който Скопие поема, трябва да премине през намирането на взаимно приемливо решение на т.нар. спор за името. Според "Плус Инфо" "в хода на срещата им в Солун, Ципрас Вучич и Борисов подчертаха, че стабилизирането на Македония и същественият диалог за намиране на взаимно приемливо решение на спора за името са предпоставка за пълната подкрепа на Гърция, Сърбия и България за евроатлантическата перспектива на страната".

На свой ред телевизионният канал "Телма" коментира, че "на тристранната среща в Солун, е подновена оста Атина-Белград.... След добрата новина от Триест, над Скопие сега се изля студен душ от Солун и от региона, или поне от най-малко двама от тримата участващи в срещата".

Новото правителство на Скопие се опита да надвие както гръцката, така и българската страна с "приятелство" чрез Договор за добросъседство, който се очаква да бъде подписан на 2 август, без всъщност да приеме, че трябва да преговаря по въпроса за името и да избяга от националистическия дух на Никола Груевски, който всъщност доминира в политическата мисъл и на новото македонско правителство.

Очевидно разчитайки на защитата на някои страни от Европейския съюз и на САЩ, правителството в Скопие смяташе, че ще бъде в състояние да промени дневния ред още от първия ден на управлението си и да спечели гърците, без да се налага да жертва каквото и да е било от негова страна. В Скопие наивно вярваха, че блокирането на Гърция от участие в конференцията за Западните Балкани в Триест ще павира пътя за решение относно европейския и евроатлантическия курс на страната. Те погрешно сметнаха, че изявленията на германския заместник-външен министър Михаел Рот ще укрепят позицията на страната и ще окажат натиск върху Гърция.

Но реалността е различна от мечтите и надеждите, които са култивирани с помощта на някои от европейските партньори на Гърция в спора за името за Македония, като по този начин подхранват националистическите и иредентистки (неосвободени, намиращи се под чужда власт) стремежи.

Тристранното сътрудничество между Гърция, България и Сърбия плаши македонците, защото може да ги постави в условие на изолация по въпросите, които засягат развитието на Балканите. С всички натрупани икономически проблеми, изолацията на Скопие ще доведе до верижна реакция, която ще хвърли страната на ръба на политическата нестабилност с непредвидими последици.

Макар в тристранното сътрудничество да не е заложена идеята за изнудване на Македония, то дава шанс на Скопие да се погрижи за собствената си сигурност и просперитет, и възможност да промени външнополитическия си курс, който да отвори път за развитието на страната. Уловката се крие в това, че новото македонско правителство трябва да проумее това и да не попада в капана, заложен от някои "покровители" на Европейския съюз - като Никола Груевски, който не само претърпя изборна загуба, но и попадна под съдебно разследване, което може да доведе до край на политическата му кариера.

Политическото ръководство на Скопие трябва да разбере, че политиката е изкуство на изпълнимостта.


Последно в Политика


Има ли спасение за българското село

Могат ли българските села да оцелеят? От безлюдни места за напускане да се превърнат в предпочитани пред бетонните градски квартали места за живеене?