Това се опитват да ни кажат "отвън", твърди в интервю за Дир.бг политологът и пиар експерт Арман Бабикян, който коментира и посещението на холандският премиер Марк Рюте в България. 

- Какво ни каза г-н Рюте, има ли крачка напред за Шенген?


- Г-н Рюте ни каза, че има крачка напред, но че ще трябва да изчакаме.

- Предвижданията, че ще ни приемат тази година в Шенген, ще се случат ли?

- Според мен, не. Първо, защото процедурата изисква време. Второ, защото някои от ключовите страни, от които зависи приема ни в Шенген са в избори или са в процедура на сформиране на кабинет. От друга страна, г-н Рюте въпреки напредъка, който бе отбелязан, ясно подчерта, че се иска още от нас. Той очевидно обвърза готовността ни за влизане в Шенген с "правосъдие и вътрешни работи", т.е. с мониторинговия доклад за България.

- Може ли да има и политическо решение?


- Да, може би в това е и шансът на България, защото изострянето на обстановката в рамките на ЕС, както по отношение контактите с Русия, така и тлеещият картоф Ердоган са причини, които биха могли да вдигнат цената на страната ни и да се вземе чисто политическо решение. А пропо най-вече с политически мотиви влязохме някога в ЕС. И всички сме наясно, че не бяхме готови докрай за това, а беше направен сериозен компромис и страната ни успя да влезе. Както виждате, вратата след това се затвори за доста дълго време.

Тази възможност не бива да се пренебрегва. Но така или иначе, ако се спрем на реалните аргументи на хора като Рюте или пък приятелите на Цветан Цветанов от баварската десница, това което ни казват на дипломатичен език е: "да, технологично сте готови, но корупцията и организираната престъпност до такава степен разяждат обществото, така че ние не сме сигурни за хората, които стоят зад тази техника, с която сте оборудвани."

Мисля, че въпреки лесните обяснения за вътрешно политическите проблеми в Холандия или пък вдигането на цената на баварската десница и др. подобни обяснения, всъщност става въпрос за проблем, пред което е изправено цялото българско общество, независимо от Шенген. Ние прекрасно знаем за този проблем. Така, че добре е да си направим и този извод.

- Само преди два дни бе отчетено, че примерно контрабандата на цигари е спаднала до минимум. Посочен бе интересен метод за следене на това - обръщаме кофите с боклук и следим контрабандните цигари.

- Това е технология, която обикновено фирмите използват, а не държавни органи. Този път премиерът реши да се опре на фирмени изследвания, явно вършат повече работа в случая. Всички сме наясно, че спадът на контрабандата не е на такова равнище. Фактът, че в райони, които се намират достатъчно далеч от границите на България има многократно по-високи находки от цигари без бандерол ясно говорят, че става въпрос все още за безпрепятствен внос на контрабандни папироси. Има и още един елемент, който беше пропуснат удобно. Тези които произвеждат контрабандни цигари, не са заловени, а всички сме наясно, че има достатъчно такива производители в България. Другото, което е важно, е че това производство върви и за износ. Нима някой е обръщал кофите в страните, в които изнасяме контрабанда? Така, че да се опираме на тези PR-акции на министър-председателя е доста прибързано и пресилено. А и в край на краищата общият корупционен климат не е затворен за цигарите ни само. Генераторът на корупция в страната ни е самата държава.

- В същото време вотът за корупция бе неглижиран. Опозицията ли не го подготви както трябва?


- Да, определено слабата подготовка на опозицията за този вот на недоверие е някак си нетрудолюбиво подготвен. От друга страна, гарантираното мнозинство на управляващите предвещаваше финала на този вот.

Въпреки това, ако приемем, че един вот на недоверие е висока трибуна, от която могат да се чуят и научат от обществото много неща, не беше използван докрай. За това и резултатът изглежда по този начин. Наясно сме, че медиите в България ежедневно вадят много повече примери за корупция, отколкото успя да посочи опозицията в пленарна зала.

Така че темата е актуална и ще продължи да бъде такава, защото на практика този проблем изкривява демокрацията в страната, защото пречи както на свободата на словото, така и на изборния процес и възможността да бъдат купувани големи обеми от гласове.

Изкривяват се и принципите на пазарна икономика, защото има фирми, които са абонирани за обществените поръчки в страната ни и те получават пазарно предимство, защото са близки до властта.

Така че основни сегменти на страната ни и фундаменти на демокрацията са засегнати. Това, разбира се, влияе и на съдебни процеси. Корупцията е определено отрова, която превръща в руини цялото българско общество и начина и правилата, по които сме решили да живеем заедно. Превръща се в правило, което е успоредно на всички други правила и ги обезсмисля.

- След приключване на Европредседателството ни предвиждате ли предсрочни избори? В момента се оформят и два нови проекта "Кан Кубрат", тече и препитването за проекта на Слави Трифонов.

- Проекти изникват непрекъснато. Да, в момента тези два са най-актуалните. Но обстановката за избори възниква не заради тях. Затишието пред буря е факт, но избори може да има преди всичко заради тежките социални проблеми в страната, заради въпиющата бедност, липсата на кадри, за да може бизнеса да върви, на правила. Виждате, спонтанните протести са по най-различни причини, независимо дали става въпрос за екостандарти, правни норми, за шосета, отглеждане на животни в Родопите. Изключително разностилен характер имат.

И това напрежение, което тлее под повърхността, най-вероятно ще се концентрира в една точка. Въпрос на случаен повод е всички тези проблеми да се съберат в една точка. Тогава изборите стават неизбежни. А кой ще успее да се възползва от това, дали някой от новите движения или съществуващите партии, е въпрос, който ще можем да обсъждаме през есента.