Това съобщиха от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), които огласиха резултати от свое изследване. Данните са от две изследвания - на бизнессектора - с участието на 400 фирми, и на населението - сред 1004 души на възраст над 18 години.

Кризата направи бизнеса по-зависим от държавната администрация през 2010 г. и по-податлив на корупционен натиск, което вероятно е един от факторите за увеличаване на административната корупция по отношение на фирмите, добавиха от неправителствената организация, цитирани от БГНЕС.

16% от представителите на бизнеса, които са контактували с администрацията през 2010 г. признават, че са участвали в корупционни действия през последните три месеца. Равнището на корупционния натиск при бизнеса към края на 2010 година е най-високо за периода 2007-2010 г., а равнището на корупционните сделки е на нивото от 2004 г.

В същото време продължава спадът в корупционния натиск от страна на администрацията върху населението.
Според резултатите от мониторинга на корупцията броят на корупционните практики средно на месец сред населението е намалял от 176 хил. през 2008 г. и 171 хил. през 2009 г., на 85 хил. през 2010 г., каза експертът от организацията Александър Стоянов, цитиран от БТА.

Около 10% от контактувалите с администрацията съобщават за участие в корупционни действия през последните три месеца. 27% от запитаните посочват, че пряко или косвено служителят е показал, че очаква пари, подарък или услуга. Според изследването около една четвърт от запитаните са склонни да прибягват до различни корупционни практики, като шест процента са хора, склонни както да приемат подкупи - ако са служители, така и да дават такива.
Твърди противници на корупцията са останалите три четвърти.
Според нас това е прекалено малко, коментира Александър Стоянов, според когото този показател би трябвало да надвишава 90 процента.
Експертът посочи натиска от страна на администрацията като решаващ фактор при евентуално корупционно действие.

От ЦИД смятат, че основно предизвикателство пред антикорупционната политика на България през 2011 г. остава практическата безнаказаност на корупцията по най-високите етажи на властта. Оневиняването на лидера на парламентарно представена политическа партия по скандален казус за конфликт на интереси, както и до голяма степен провалът на държавното обвинение по делото срещу "Октопода" били емблематични за тази безнаказаност.

Разследванията остават ограничени, а засилените мерки за контрол засягат предимно населението и малкия и среден бизнес. Липсват системни усилия за разслeдване на бизнес корупцията на "белите якички",свързана с политическите мрежи за влияние.
Няма подготвени хора в министерствата за изработване на политики за анализ на корупцията, критикува научният сътрудник в Европейската програма на центъра  Филип Гунев.
Според него, и хората, назначени като ръководство на БОРКОР нямат опит при изработването на анализи за нивото на корупцията.
Биографията на Румен Миланов (бивш шеф на НСБОП и на НСО - бел.ред.) не ми дава увереност, че той може да направи анализ за изработване на политики, каза Гунев. Той поясни, че в момента аналитичните звена на отделните институции нямат добра комуникация помежду си.