Мнoзинството поиска депутатите да работят до полунощ, за да "насмогнат" с текстовете на кодекса от 400 страници, предаде "Медиапул".
По този повод Мая Манолова от БСП заяви: "След като така или иначе ще заседаваме няколко дни без прекъсване, да се кандидатства за рекордите на Гинес. Така или иначе творим безумия, нека поне те да бъдат оценени по достойнство от световната общественост".

На местните избори могат да гласуват само хора, които са живяли в съответното населено място най-малко през последните 12 месеца, а за евровота – да са живяли три месеца в страната или в държава-членка на ЕС, приеха народните избраници.
12-те месеца уседналост обаче ще важат не за предстоящите наесен местни избори, а за тези след тях, пише в. "Дневник".
За местния вот догодина остава досегашното изискване за адрес в съответната община в последните 10 месеца, тъй като кодексът няма да бъде приет достатъчно рано, за да покрие периода от 12 месеца преди вота.

Въвежда се и изискване за уседналост на самите претенденти - те също ще трябва да са живели в съответната община поне година, преди да се кандидатират, съобщи Дарик радио.

Текстът за уседналостта изпокара депутатите. Най-ядосани бяха от ДПС, тъй като това ще засегне основно избиратели, които са декларирали, че живеят в чужбина. Такъв е случаят при много от изселниците в Турция например.

Лишавате всички, които живеят в чужбина, от конституционното им право да гласуват, не става дума само за българите в Турция, а какво ще стане с работещите в чужбина например, попита Четин Казак от ДПС.

Малко след 20 ч. от партията на Ахмед Доган напуснаха пленарното заседание заради уседналостта, предаде БТА. Лютви Местан обясни, че с гласуваните текстовете мнозинството е приело, че е възможно български гражданин, който години не е живял в страната, реализирал е своя личностен потенциал в Световната банка, живеейки в САЩ, може да бъде вицепремиер на България и този парламент да гласува за неговото избиране, но не може български гражданин, който е живял ден преди 12-месечното ограничение в Щатите, да избира своя селски кмет, общински съветник и кмет на община.
 
Последва реакция и на левицата, съобщи "Фокус". Михаил Миков обяви, че депутатите от парламентарната група също излизат от залата и поиска поименно проверка на кворума. Депутатите в зала се оказаха 119 и поради липса на кворум бе дадена почивка от 1 час.

Изборите да бъдат в неделя, решиха след нея народните избраници. Предложението бе на "Атака". Вносителите предвиждаха вотът да бъде в един неработен ден за цялата страна. Евровотът се съгласува с изборния период, определен от Съвета на Европейския съюз.

Депутатите приеха в разпределението на мандатите за общински съветници да участват партиите, коалициите и независимите кандидати, получили гласове не по-малко от общинската избирателна квота. Екатерина Михайлова от Синята коалиция предложи да отпадне изискването за спазена квота.

По думите й квотата, в съчетание с намаления брой на общински съветници, както се предвижда, поставя висок праг за политическите сили. Съпредседателят на Синята коалиция Мартин Димитров предупреди, че с приетото предложение има риск в смесените райони да има общински съветници само от ДПС, например.  
Според Мая Манолова може да се стигне до тотален монопол на една политическа сила предвид 20-процентното намаление на състава на общинските съвети. 

Изборите за съветниците ще се произвеждат по пропорционална система с кандидатски листи на регистрирани в многомандатни изборни райони партии и коалиции и независими кандидати.
Беше отхвърлено предложението общинските съветници да се избират по пропорционална система с преференция. Преференциалното гласуване ще важи при избора на депутати и евродепутати.

По-рано днес след 3 часа и половина спорове парламентът реши районните кметове в София, Пловдив и Варна да не бъдат избирани пряко от гражданите, а да бъдат назначавани от кметовете на общината. Това бе записано в първия член на Изборния кодекс, предаде БТА. Само ГЕРБ и "Атака" подкрепиха проекта.

От левицата го сравниха с член първи от Конституцията на България, действала преди 10 ноември 1989 г. и заявиха, че след време хората ще протестират срещу първия член на кодекса, както срещу текста от старата Конституция.

Последна актуализация в 23.50 ч.